Решение № 12739 от 18.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6429/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на началника на Отдел "Оперативни дейности" Бургас в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), подадена чрез пълномощника му юрк. Дочев, против Решение 400/20.04.2023 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. 2095/2022 г. С доводи за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК противоречие с материалния закон касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди издадената от него Заповед ФК-206-0093450/23.11.2022 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ), и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба ТЕО - 65 ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Цар Самуил 48, вх. 1, ет. 2, ап. 3 оспорва същата чрез пълномощника си адв. Димитрова по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде потвърден оспореният съдебен акт като правилен и законосъобразен. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното първоинстанционно решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Административен съд Бургас е сезиран с жалба от ТЕО - 65 ЕООД против Заповед ФК-206-0093450/23.11.2022 г., издадена от началника на Отдел "Оперативни дейности" Бургас в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. С нея е наложена на търговеца ПАМ - запечатване на търговски обект магазин за пакетирани стоки, находящ се в гр. Бургас на ул. Шейново 94, за срок от 14 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.06 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18 от 13.12.06 г.), изразяващо се в неиздаването на фискална касова бележка (фискален бон) от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за извършена на 21.11.2022 г. в 13.58 ч. контролна покупка на една вафла на стойност 0.70 лв. Обстоятелството е удостоверено с Протокол за извършена проверка серия АА 0093450/21.11.2022 г. и приложенията към него. Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и основателност на оспорването. Приел е, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. Аргументите на съда за отмяната на акта са свързани с липсата на конкретни мотиви в него относно срока на ПАМ и нарушение на принципа на пропорционалност. Решението на административния съд е правилно и съответно на приложимия материален закон. Същото е обстойно мотивирано и с него е даден отговор на всички, относими към спора въпроси. На основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК съдържанието на мотивната част на първоинстанционното решение не следва да бъде преповтаряно. Правилен е изводът му, че административният орган е доказал неиздаването на фискална бележка от ФУ в обекта за извършената от проверяващия орган контролна покупка. Протоколът от 21.11.2022 г. като официален документ по определението на чл. 179, ал. 1 ГПК е доказателство за действията, извършени от издалите го длъжностни лица и тези, извършени пред тях. Показанията на свидетеля Кирилов, според които работещата в обекта управителка на дружеството Теодора е видяла едва след като проверяващите са си тръгнали, че на тезгяха са оставени стотинки, т.е. че тя не е приела плащането на закупената стока, не се подкрепят от дадената от нея писмена декларация при проверката, според която неволно е пропуснала да издаде касов бон, както и от обстоятелството, че протоколът е подписан от нея без възражения. Изводите на съда за несъответствието на срока на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването й с принципа на пропорционалност изцяло съответстват на приетото от СЕС в неговото решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 (т. 47, т. 51 и т. 56), макар същото да не е било постановено към датата на оспорения в настоящото касационно производство съдебен акт. Стойността на стоката, за покупката на която не е издаден фискален бон, и констатираната разлика между данните от фискалното устройство за оборот от 104.80 лв. при фактическа наличност 30.85 лв. не подкрепят мотивите, изложени в заповедта, за неотчитане на част от оборота. За констатираната разлика Т. Георгиева е дала логично обяснение, че й се е наложило да плати на доставчици. С налагането на ПАМ за 14 дни при така установените конкретни факти, с оглед законово регламентираната възможност административният орган да определи срок от 1 ден до 30 дни, безспорно са превишени границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от правната уредба. Това обосновава извод за несъобразяването на срока на наложената ПАМ с принципа на пропорционалност според цитираното по-горе решение на СЕС. По така изложените съображения решението на Административен съд Бургас следва да бъде оставено в сила. Ответникът не заявява искане за присъждане на разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение