Решение № 15102 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2158/2010 г.

Решение № 15102 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2158/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Командира на поделение 52380 гр. Враца против решение № 19 от 4.12.2009 г., постановено по адм. дело № 313 от 2009 г. на Административния съд - Враца, с което е отменена негова заповед № 439 от 5.06.2009 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, като постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът - Христо Красимиров Христов - не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение Административният съд - Враца е отменил заповед № 439 от 05.06.2009 г. на Командира на поделение 52380 гр. Враца като е приел, че е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, регламентирани в чл. 164 и чл. 247 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и чл. 138 и сл. от Правилника за кадрова военна служба (ПКВС) (отм.), но от компетентен орган и в предвидената от закона форма. С посочената заповед касаторът е наложил на основание чл. 244, т. 7 ЗОВСРБ дисциплинарно наказание "уволнение" на ефрейтор Христо Красимиров Христов за нарушение на чл. 193, ал. 1 и чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ, и чл. 78, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от Устава на войсковата служба на въоръжените сили на РБ. Според дисциплинарно наказващия орган с деянието си ефрейтор Христов е допуснал нарушение на: "неизпълнение на задълженията си по военна служба", "при заболяване да уведоми непосредствения си командир /началник/, след което да потърси медицинска помощ" и "при внезапно заболяване в служебно време да се прегледа в медицинската структура на поделението, а в извънслужебно време да посещава личния си лекар и/или най-близкото лечебно заведение". Върховният административен съд, преценявайки изводите на съда и наведените касационни доводи, намира обжалваното решение правилно, като споделя напълно подробно изложените в него мотиви Правилно съдът е установил, въз основа на събраните по делото доказателства, че заповедта е издадена от компетентния орган по смисъла на чл. 125, ал. 7 ПКВС (отм.), в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Основателно е прието, че в нарушение на чл. 138, ал. 1 и 2 ПКВС (отм.) в оспорената заповед е налице противоречие относно задълженията, които наказващият орган е приел, че със своите действия ефрейтор Христов е нарушил и за които му е наложено дисциплинарното наказание, както и противоречие кои точно разпоредби е нарушил от посочените нормативни актове. Обоснован е изводът, че от заповедта не става ясно кое деяние, извършено от наказания, е прието като нарушение и въз основа на кои именно нормативни актове е квалифицирано като такова. След като е установил, че в конкретния случай не са налице изброените в ал. 1 на чл. 245 от ЗОВСРБ хипотези, а нарушенията, извършени от ефрейтор Христов не могат да бъдат квалифицирани като тежки по смисъла на закона предвид обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия през целия му период на военна служба, първоинстанционният съд е обосновал правилен извод, че наложеното наказание се явява в разрез на разпоредбите на чл. 245, ал. 2 във вр. с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ и е несъобразено с целта на закона. Върховният административен съд напълно споделя изводите на административния, че е нарушен чл. 247 от ЗОВСРБ и чл. 136 от ПКВС. Съгласно цитираните разпоредби при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на военнослужещия по време на изпълнение на военната служба, а тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнение. Както правилно е приел административният съд, в случая няма мотиви в заповедта и доказателства по делото, които да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Обжалваното решение е обосновано - в мотивите към същото съдът подробно е обосновал изводите си за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като същите са базирани върху събраните по делото доказателства. При разглеждане на спора пред първоинстанционния съд не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. По изложените съображения, Върховният административен съд, в състав на пето отделение счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение, предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в състав на пето отделение,