Решение № 5943 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14565/2012 г.

Решение № 5943 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14565/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Производството е образувано по касационна жалба на "Трака" ЕООД гр. Стара Загора против Решение № 1573/2.07.2012 г. по адм. дело № 1705 по описа за 2010 г. на Административен съд гр. Пловдив, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 241000779 от 29.04.2010 г. на инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Ст. Загора, потвърден с решение № 408/09.06.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който акт на жалбоподателя на основание чл. 177 ЗДДС е вменено задължение за данък добавена стойност за внасяне в размер общо на 796 380 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано и при съществени процесуални нарушения - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът Директорът на дирекция ОУИ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Василева оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното Решение № 1573/2.07.2012 г. по адм. дело № 1705 по описа за 2010 г. Административен съд гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството против против ревизионен акт № 241000779 от 29.04.2010 г. на инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Ст. Загора, потвърден с решение № 408/09.06.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който акт на жалбоподателя на основание чл. 177 ЗДДС е вменено задължение за данък добавена стойност за внасяне в размер общо на 796 380 лв. Съдът е констатирал, че с издадения ревизионен акт, предмет на настоящия съдебен контрол, проверяващите са намерили, че на дружеството следва да бъде начислен солидарно на основание чл. 177 от ЗДДС допълнителен ДДС в размер на 796 380 лв. за периода м. 03.2009 г. по фактура № 4/30.03.2009 г., издадена от "Булмес" ООД с данъчна основа от 3981900 лв. с предмет на доставката покупка на земя и сгради съгласно НА № 118 30.03.2009 г. В хода на първоинстанционното производство за установяване пазарната стойност на процесния недвижим имот са били назначени две тройни експертизи, с основни и допълнителни задачи към тях. В първата тройна експертиза, вещите лица са оценили дворното място на 329868 лв., а сградите съответно на 2184634,66 лв., съответно на 1849854,25 лв. Крайното заключение на експертизата определената справедлива пазарна стойност в размер на 2069657,52 лв. Назначената допълнителна експертиза със същите вещи лица със задача да определят пазарната оценка на имота само въз основа на методите, посочени в Наредба № Н-9, са изчислили пазарна оценка на имота в размер на 2 039 000 лв. Изготвено е още едно допълнително заключение към тази тройна експертиза, с което е извършена съпоставка на процесния имот с други два недвижими имота и съгласно което пазарната цена на УПИ - III, к. 1 по плана от 1996 г. гр. Велики Преслав, Област Шумен е в размер на 2 473 050 лв. Изводите от тази тройна експертиза са оспорени от страна на жалбоподателя, поради което е назначена нова тройна експертиза със същите задачи. Новата тройна експертиза е изготвила заключението си в два варианта - вариант I - пазарна стойност на имота в зависимост от описанието в представения протокол и вариант II - състоянието на имота в момента на огледа. Във вариант 1.1. вещите лица са приели, че пазарната цена на така описания имот се равнява на 3438875,73 лв., съответно на 2698769,87 лв. Вещите лица са съпоставили имота и с втората съпоставима сделка с имот УПИ VI с площ от 8074 кв. м., находящ се в кв. 115 на гр. Велики Преслав, "Промишлена зона", като според това експертизата отново е дала заключение в два варианта - съгласно протокола от 30.03.2009 г. - пазарната оценка на имота е в размер на 3 821 000 лв. и съгласно огледа на място през 2012 г. пазарната оценка е 2 907 100 лв. Съответно като средна цена е дадена пазарна оценка в единия вариант от 3 680 000 лв., а в другия - 2 803 000 лв. Въз основа на тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел като основен спорен въпрос дали получателя е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика, като е съобразил установената в чл. 177, ал. 3 ЗДДС презумпция, съгласно която получателят по доставката е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде разчетен с бюджета при кумулативното наличие на следните условия: дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Безспорно е установено по дело, че данъкът не е ефективно внесен в бюджета от доставчика, а по отношение на втората от предпоставките, Административен съд Пловдив не е кредитирал изготвената тройна оценъчна експертиза на вещите лица Стефан Жеков, Веса Ризова и Иван Дерменджиев в първия си вариант, тъй като експертизата е направена оценка на имота при позоваване на представения от страна на жалбоподателя приемо - предавателен протокол от 30.03.2009 г., представен едва при изготвянето и приемането й от страна на съда, като е съобразил обстоятелството, че такъв протокол няма данни да е съществувал нито към момента на сделката, нито при извършването на ревизията, поради което съдът е намерил, че е съставен за нуждите на съдебното производство с цел избягване на отговорността по настоящата ревизия. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на изготвената експертиза в нейния втори вариант, доколкото същата дава близка като стойност пазарна оценка с тази на изготвената експертиза в нейния окончателен вариант на първоначалната тройна експертиза. При това положение, съдът е намерил, че въпреки изготвените експертизи, в съдебното производство не са се оборили твърденията на приходната администрация за наличие на основанията на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС, тъй като посочената продажна цена съществено се отклонява от пазарната такава. Поради изложеното, Административен съд - гр. Пловдив е намерил, че жалбата е неоснователна и ревизионния акт следва да бъде потвърден.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Отговорността по чл. 177 ЗДДС е особен вид отговорност на получателя по доставката за чуждо задължение, предвидена по силата на изрична правна норма. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС (Обн. - ДВ, бр. 63/06 г., в сила от 01.01.2007 г.) регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. В ал. 2 е предвидено, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 ДОПК. В чл. 177, ал. 3 ЗДДС е уредена презумпция, като следва: За целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и

1. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.

Приходните органи са ангажирали отговорността на "Трака" ЕООД в хипотезата на чл. 177, ал. 6 ЗДДС, предвиждаща, че в случаите по ал. 1 и 2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимия данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките.

Спорният момент по делото се отнася до наличието на кумулативно предвиденото условие по чл. 177, ал. 3, т. 2, предложение последно - облагаемата доставка да е на цена, значително отличаваща се от пазарната.

Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение счита, че отговор на този въпрос е даден с първия вариант на изготвената тройна оценъчна експертиза на вещите лица Стефан Жеков, Веса Ризова и Иван Дерменджиев, която трябва да бъде кредитирана в хипотезата на чл. 202 ГПК като обективно и компетентно изготвена. Съображенията на касационната инстанция са следните:

Неоснователно първоинстанционният съд не е кредитирал представения приемо-предавателен протокол от 30.03.2009 г. и съответстващия на него първи вариант на втората тройна експертиза. Видно от съдържанието на протокола, същото кореспондира с нотариалният акт за покупко - продажба от 30.03.2009 г., както и с Акт № 394/23.03.2006 г. за частна общинска собственост, Договор за покупко - продажба на недвижим имот от 25.06.1996 г. между Община гр. Велики Преслав и "Хермес и Хермес" ООД, пазарната оценка от лицензиран оценител Кремена Желева от 29.05.2006 г., Постановление за възлагане на недвижим имот № 9739/2002/021480/08.07.2008 г. на Агенцията за държавни вземания Регионална дирекция - гр. Варна на "Булмес" ООД и Експертна оценка от 27.03.2009 г. на лицензиран оценител Христо Христов. Тези документи не са ценени от съда в тяхната съвкупност, поради което е стигнал до необоснования извод, че след като част от сградите към настоящия момент са разрушени, то такова е било и състоянието им към момента на покупко - продажбата. Изрично вещите лица са записали в заключението си, че вариант II е съобразно състоянието на имота след огледа - януари 2012 г., със съборени сгради, в лошо техническо състояние, но това е състояние близо три години след продажбата и няма обективни предпоставки да бъде кредитирано от съда. Методите за определяне на пазарна цена са регламентирани в § 1, т. 10 от ДОПК, към която норма препраща § 1, т. 16 от ДР на ЗДДС и съответно в Наредба Н-9 от 14.08.06 г. При използване на метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци е определена средна пазарна цена от вещите лице по първи вариант на назначената повторно тройна съдебна експертиза - 3 680 000 лв. Сравнена с фактурната стойност - 3 981 900 лв., тя не се отличава значително. Условието по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС не е изпълнено, тъй като сделката е действителна, включително досежно продажната цена на имотите, като удостоверената с фактурата доставка е реално осъществена, което изрично е прието от органите по приходите в същия РА, който е предмет и на съдебното обжалване.

При наличието на основание по чл. 209, т. 3 АПК решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго решение по същество, отменящо РА.

Разноски: В касационното производство е представен списък на направените разноски в размер на 19 656 лв. Доказани са разноски в претендирания размер, поради което касационната инстанция ги присъжда на дружеството.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение