Решение № 12787 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7863/2017 г.

Решение № 12787 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7863/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Р. от [населено място], подадена чрез упълномощен адв. Кожухарова, против решение № 83 от 19.05.2017 г., постановено от Административен съд - Ямбол, 2-ри състав, по адм. д. № 74/2017 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател развива съображения, че при подаване на заявлението му за подпомагане от 2013 г. не му е било разяснено какви са последиците от неизпълнението на поетия петгодишен ангажимент, както и че в заявлението не се е съдържал текст препращащ към Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и счита, че по този начин административният орган е нарушил принципите за служебното начало и тези за достъпност, публичност и прозрачност по чл. 9 и чл. 12 от АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че заявлението за подпомагане е подадено по отменен нормативен акт, като сочи, че с решение № 4401 от 13.04.2016 година по адм. дело № 4639/2015 година на ВАС е отменена Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 3.04.2008 г., по протест на Върховната административна прокуратура. Заявява, че съдът неправилно е приел, че не са налице форсмажорни или изключителни обстоятелства по чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., предвид приложената епикриза от ортопедично – травматологично отделение. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна дирекция оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Москова, която с писмен отговор пледира за отхвърляне на жалбата и за оставяне в сила оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото с решението първоинстанционният съд е направил верни изводи относно оспорения административен акт – липса на допуснато съществено процесуално нарушение. Посочва, че дори административния орган да не е изпълнил задълженията си по чл. 9 и чл. 12 АПК, то това нарушение не би могло да доведе до различен краен акт. Според участващия по делото прокурор съдът правилно е приел за неоснователни доводите за наличие на форсмажорното обстоятелство по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г., изразяващо се във внезапно възникнало заболяване, довело до невъзможност за подаване на последващо заявление за подпомагане. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Б. Р. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 83 от 19.05.2017 г. е отхвърлена жалбата на Б. Р. против Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по Мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. изх. № 01-6500/304 от 19.01.2017 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". За да отхвърли оспорването решаващият състав на Административен съд - Ямбол е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия съобразно изискванията на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, чл. 20а от ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 7 от устройствения правилник на ДФ "Земеделие". Първоинстанционният съд е преценил, че атакуваният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. В решението е установено е, че актът е постановен в изискуемата писмена форма с изложени съображения по приложението на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за констатирани неспазени изисквания по чл. 4, т. 2 и 3 от Наредба № 11/2008 г., които съставляват мотиви на акта, от което е изведено заключение за спазване на изискването по чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът е изложил правни изводи по оплакването на жалбоподателя, че подаденото заявление за подпомагане е подадено и обработено по отменен нормативен акт, като е посочил, че решение № 4401 от 13.04.2016 година по адм. дело № 4639/2015 година на ВАС, с което е отменена Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 3.04.2008 г. е обнародвано в ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г., т. е. след издаването на оспорения акт. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че липсват доказателства за изпълнена процедура по чл. 15 от Наредба № 11/2008 г., изискваща при наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства да бъде уведомен писмено административния орган в 10-дневен срок от настъпването им. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо с приложимите материалноправни разпоредби. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не е осъществено нарушение, представляващо касационно основание, което изисква неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че е сезиран с жалба против Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по Мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програма за развитие на селскостопанските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г., изх. № 01-6500/304 от 19.01.2017 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", а жалбоподателят в качеството си на земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР ЗПЗП е подал Общо заявление за плащания на площ за кампания 2013 г. на 06.06.2013 г. с УИН 28/300513/66617 и е заявил участие по СЕПП и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" /НР2/. В касационната жалба се развива тезата, че административният орган и съдът не са съобразили изменението на чл. 14 от Наредба № 11/2008 г. С решение № 4401 от 13.04.2016 година по адм. дело № 4639/2015 година на ВАС, пето отделение, оставено в сила с окончателно решение № 959 от 24.01.2017 година по адм. дело № 6752/2016 година на ВАС, петчленен състав на Втора колегия., е отменена Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 3.04.2008 г., по протест на Върховната административна прокуратура. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 година и съгласно чл. 194 АПК съдебното решение, с което е отменен подзаконовият нормативен акт се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му. Актът за прекратяване на поетия многогодишен ангажимент е издаден на 19.01.2017 година, т. е. преди влизане в сила на измененията на чл. 14 от Наредба № 11/2008 г. Първоинстанционният съд правилно е преценил също, че приложимата редакция на нормата на чл. 14 от Наредба № 11/2008 г. - обн. в ДВ, бр. 71/2013 г. не се различава от действащата редакция на нормата след отмяната, тоест тази - от ДВ бр. 17/2011 г., като и в двете редакции на нормата е предвидено, че неизпълнението на поетия петгодишен ангажимент води до изключване на замеделския стопанин от подпомагане и възстановяване на дължимите суми, определени в зависимост от годината, в която e прекратено участието му в мерките. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че не са налице форсмажорни или изключителни обстоятелства. В чл. 15 от Наредба № 11/2008 година е въведено задължението за земеделския стопанин да уведоми разплащателната агенция за наличието на форсмажорни обстоятелства в 10 дневен срок, като в § 1, т. 3 от ДР са изброени изрично кои са тези обстоятелства: а) смърт на бенефициента; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента; в) експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; г) сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството. В конкретния случай влошеното здравословното състояние на жалбоподателя се дължи на общо заболяване, а не на професионални такова, а освен това няма експертно решение на ТЕЛК, а само епикриза за 11-дневен болничен престой в неупоменато лечебно заведение, което не може да се приеме за "дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента". Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че от датата на изписване на жалбоподателя (според приложената епикриза) – 24.03.2014 г., до датата на постановяване на процесния акт за прекратяване на многогодишния ангажимент – 19.01.2017 г. са изтекли почти три години, в които земеделският стопанин не е счел за нужно и не е намерил начин да уведоми административния орган за наличието на форсмажорно обстоятелство. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника претендираните от него разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,