Решение № 10840 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8723/2019 г.

Решение № 10840 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8723/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията гр. Софи, ул. "Георг Вашингтон" 17, подадена, чрез юриск. Чипова, против Решение № 3243/14.05.2019 г. постановено по адм. д. № 660/20019 г. по описа на Административен съд - София-град. Поддържат доводи за неправилност на решението, като се твърди, че АССГ неправилно е приложил материалния закон. Съдът не е отчел факта, че представения по делото договор не е подписан от страните и като такъв той не показва постигнатата между страните съгласувана воля. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Закона за регистър БУЛСТАТ(ЗРБ), указания се дават в два случая: когато към заявлението неса представени всички документи, които се изискват по закон и когато не е платена държавната такса. В настоящия случай, съгласно разпоредбите на чл. 12, ал. 4 във връзка с чл. 11, ал. 2 от ЗРБ, за да бъдат вписани исканите промени, заявителят е следвало да приложи документ удостоверяващ извършването на дейност на територията на страната, в частност на заявения от него адрес. Иска се отмяна на решението на АССГ и постановяване на ново по същество на спора, чрез отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Претендират разноски. Ответникът - Р. Морис, редовно призован не се представлява. В писмено становище приложено по делото и подадено чрез пълномощника му адв. Йорданов, счита касационната жалба за неоснователа. Твърди се, че в случая доводите относно представения неподписан договор се правят от касатора едва с касационната жалба. Дори и да е представен такъв, според ответника е следвало да бъдат дадени указания и едва тогава да бъде постановен отказ в случай, че не се изпълнят същите. Моли да се присъдят направените разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура, също подържа становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа доводи, че в случая противно на твърдяното от касатора е обоснован изводът на съда, че административния орган е следвало да даде указания по силата на чл. 17, ал. 3 от Закона за регистър БУЛСТАТ. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид, доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. разгледана по същество е неоснователна. Фактическата обстановка по делото е правилно установена и направените правни изводи съответстват на събраните по делото доказателства. С обжалваното решение състав на Административния съд-София - град е уважил като основателна жалбата на Р. Морис - чуждестранно лице, [гражданство], което е вписано в регистър БУЛСТАТ на основание чл. 3, ал. 1, т. 10, б. "б" ЗРБ против решение ИД на Агенцията по вписвания, № РД -01-530 от 14.12.2018 г., с което е потвърден акта на длъжностните лица от Агенцията по вписвания - отказ № 201811191530099 от 19.11.2018 г и е върната преписката за ново произнасяне. Съдът е приел, че Законът за регистър БУЛСТАт – (ЗРБ), съдържа подробна и ясна регламентация за реда и начина за единната регистрация в БУЛСТАД. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 3 от закона са изчерпателно изброени субектите, които подлежат на вписване, като им е вменено задължение да инициират такова производство. Изключение от това правило е въведено в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от закона, по силата на която в регистъра се вписват служебно обстоятелства за изброените лица в чл. 3 по искане на Националния осигурителен институт или на орган по приходите. В конкретния случай производството е образувано по реда на чл. 3, ал. 1, т. 10, от ЗРБ по искане на Р. Морис поради промяна на обстоятелствата. При постановяване на решението съдът е преценил, че никое от основанията за постановяване на мотивиран отказ, визирани в разпоредбите на чл. 17, ал. 3 и чл. 18, ал. 1 ЗРБ, са били налице. Освен това е счел, че е нарушена разпоредбита на чл. 35 АПК, който задължава административния орган да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и ако прецени да даде указания, което не е сторено. Решението е правилно. Не е налице посоченото касационно основание за обжалване на съдебното решение. То е постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. С оглед на установеното по делото, Върховният административен съд, споделя изцяло направените правни изводи от първоинстанционния съд. Основните доводи, на касатора са свързани с правилното прилагане на материалния закон, каквито доводи са правени и в първоинстанционния съд и същите са обсъдени подробно, като са изложени и подробни мотиви. Първоинстанционният съд не е нарушил материалния закон така както се твърди в касационната жалба и правилно е уважил жалбата на Р. Морис срещу решение на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, с което е потвърден отказ за вписване на промяна в обстоятелствата в Регистъра Булстат като основателна и доказана. Въз основа на писмените доказателства обосновано е направен извод, че са представени всички изискуеми документи и е изпълнено изискването на чл. 16, ал. 3, т. 4 от Закона за регистър БУЛСТАТ. Дори да се приеме, че представения договор не е подписан, каквито доводи се правят с касационната жалба, то е налице нередовност, изразяваща се в неприлагане към заявлението на всички документи, съгласно изискванията на закона. Ето защо правилни са изводите на съда, че решението на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията е незаконосъобразно, поради допуснато нарушение и на чл. 35 от АПК, като административния акт е постановен без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства, което нарушение е съществено. От друга страна в процесния случай не става ясно на какво основание служителят по регистрация е отказал вписване на заявеното обстоятелство "адрес за кореспонденция", като мотиви в тази връзка не се съдържат и в решението на изпълнителния директор на Агенцията по вписване. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта. По отношение на искането за присъждане на разноски, същото следва да се уважи. Представен е договор за правна помощ и сътрудничество който е отразено договорено и платено възнаграждение от 200 лева. Представен е и списък съгласно чл. 80 от ГПК приложим на основание чл. 144 АПК. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение