Решение № 6251 от 23.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности София, в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез юрк. М. Пенчева против решение 4470/05.07.2021 г. на Административен съд, София град постановено по адм. дело 2413/2021 г., с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С950-0083877/17.02.2021 г. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Конкретните оплаквания се отнасят до преценката на съда за липса на мотиви относно срока за прилагане на мярката. Твърди, че при определяне на срок от 14 дни е съобразен принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Мярката е съобразена с вида на нарушението, вида и характера на извършваната дейност и невъзможността за проследяване на реализираните обороти. Изложените от административния орган мотиви дават достатъчно обосновано основание за крайния му извод относно конкретно определената продължителност на мярката. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди оспореният административен акт. Претендира разноски. Ответникът НУТ-8486 ООД гр. Банкя, чрез управителите си М. Георгиев и Д. Стойчовски оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да се остави в сила, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С950-0083877/17.02.2021 г. издадена от началник отдел Оперативни дейности, София в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП е разпоредено запечатване на търговски обект сладкарница Конфитюр, находящ се в гр. София, ул. "Цар Иван Шишман" 41, стопанисван от НУТ-8486 ООД и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1, т. 1, б. а и чл. 187, ал.1 ЗДДС. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил административния акт. За да постанови този резултат е приел, че дружеството е имало задължение да издаде на 14.02.2021 г. фискални касови бележки от монтираното и работещо в обекта фискално устройство за получени плащания на ПОС терминал към Банка ДСК АД в размер на 17.30 лева и 9.80 лева съгласно чл. 118, ал.1 ЗДДС, което не е изпълнило. С това са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1 а ЗДДС. Приел е, че срокът на мярката е неправилно определен. Според съда изложените в заповедта мотиви са абстрактни с оглед липсата на съпоставимост спрямо тежестта на нарушението и последиците от него. Изложените от административния орган съображения са общо формулирани формални изявления и нямат характер на същински мотиви, като фактически и правни основания относно целите на мярката в конкретния случай за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване на защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. От посочените мотиви по никакъв начин не става ясно как е определен срока, кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Съдът е констатирал и нарушение на принципа за съразмерност чл. 6, ал. 5 АПК - определеният срок на мярката не е обоснован, като се засягат права и законни адреси на нейния адресат, в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се налага. Решението е правилно постановено. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че продължителността на наложената принудителна административна мярка е мотивирана. Съгласно чл. 186, ал.1, т.1 б. "а" ЗДДС в приложимата й по време редакция от ДВ бр. 104/2020, г. в сила от 12.12.2020 г., принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС. В чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 118, ал. 3 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. В конкретния случай правилно съдът е приел, че предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка са установени от събраните по делото доказателства. При проверката в търговския обект на 14.02.2021 г. е извършена съпоставка между получените плащания от задълженото лице на ПОС терминал в обекта и данните за отчетените продажби по КЛЕН за същата дата и е установено, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. не издало фискални бонове от работещото в обекта фискално устройство за получени плащания в размер на 17.30 лева и 9.80 лева. Правилно съдът е приел, че определеният срок на принудителната административна мярка от 14 дни не е мотивиран. Изложените от органа по приходите съображения във връзка с продължителността на мярката са изцяло бланкетни и не съдържат каквито и да било конкретни факти и обстоятелства във връзка с тежестта на нарушението и дейността на задълженото лице. Не са коментирани констатациите при проверката, че отчетените парични средства чрез фискалното устройство са с 78.25 лева повече от фактическата наличност в касата. Нормативният характер на задължението за издаване на фискални касови бележки, без конкретни обстоятелства от търговската дейност на лицето във връзка с неизпълнението му, не може да обоснове тежестта на нарушението, за което се прилага мярката. Като мотиви за определения срок не могат да служат и бланкетни съображения за създадена организация в търговския обект за отклонение от данъчно облагане. Допуснатото от органа по приходите нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, както е приел и първоинстанционният съд. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,