Решение № 318 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2570/2019 г.

Решение № 318 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2570/2019 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Москито" ООД, седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Свобода", бл. 17, вх. "Б", ет. 5, ап. 32 срещу Решение № 7753 от 18.12.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 10275/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Москито" ООД срещу решение по т. 2. 15. от Протокол № 16631 от 26.06.2017 г. на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", с което е отказано преиздаването на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 412 от 30.01.2008 г.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – "Москито" ООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилен счита извода на съда за спазване на изискуемите за акта реквизити, тъй като мотивите на акта се съдържат в изпратеното му уведомление от председателя на агенцията. Неправилно съдът е приел за спазени от органа административнопроизводствените правила като не е отчел, че констативен протокол № 16 от 10.05.2017 г. не му е връчен и е съставен, без да е извършена проверка на място. Това нарушение счита за формално, поради което осъществяването му е достатъчно, за да обоснове съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неправилен счита и извода на съда за съответствие на акта с материалния закон, обоснован с протокол № 16, който е следвало да изключи от доказателствата по делото.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспореното решение. Касаторът се представлява от адв. С. Ганчева, Адвокатска колегия, гр. Ямбол.

1. Ответникът по касационната жалба – Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", счита същата за неоснователна. Съдът правилно е приел оспорения акт за материално законосъобразен. Сочи, че административното производство е започнало по искане на касатора, поради което не е длъжен да прилага чл. 26 и 27 АПК, както и не е длъжен да осигурява присъствие на касатора при извършване на всяко едно производствено действие. С оглед на доказателствата по делото, в т. ч. заключението на съдебната експертиза, счита за правилен извода на съда за наличие на хипотезата на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата за специалното ползване на пътищата (Наредбата).

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт М. Гарева.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че:

1. На 30.01.2008 г. на "Москито" ООД е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 412 – на път І-9, км 90 + 700, ляво, двустранно, при определени конкретно условия.

1. На 28.03.2017 г. "Москито" ООД подава молба за преиздаване на Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 412.

1. На 10.05.2017 г. служители на Областно пътно управление – Варна извършват проверка на рекламно съоръжение на път І-9, км 90 + 330 ляво, действителен километър, по разрешение – км 90 + 700 ляво като констатират, че съоръжението е на разстояние по-малко от 500 м преди пътно кръстовище при км 90 + 482.

1. На 26.06.2017 г. Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" с решения, отразени в Протокол № 16631/17, по:

т. 2. 15. "Одобрява проект на писмо с отказ до "Москито" ООД за преиздаване на разрешение № 4412/30.01.2008 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на път І-9 при км 90 + 330 ляво (по разрешение за специално ползване на пътищата чрез рекламно съоръжение на км 90 + 700 ляво).

т. 2. 235. "Възлага на инж. Д. Атанасов – Председател на УС на АПИ да подпише писмата от т. 2. 2. до т. 2. 234. "

1. На 26.06.2017 г. с документ, изх. № 53-00-4520, председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", уведомява "Москито" ООД, че искането за преиздаване на Разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 412 не може да бъде уважено. Съобщението е получено от адресата на 26.07.2017 г.

1. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебна експертиза.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при наличие на изискуем кворум и мнозинство. Приема, че актът е и мотивиран с оглед на изложеното в документа от 26.06.2017 г. и Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд, както и че при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неуведомяването на жалбоподателя за констатациите в констативния протокол не е съществено нарушение, тъй като всички възражения той може да предяви в съдебното производство.

Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. С оглед на § 5 ЗП заявлението за преиздаване на разрешителното е подадено в срок, но в случая не са налице предпоставките на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Непосочването от органа на конкретната хипотеза на т. 2 не е съществено нарушение, тъй като на жалбоподателя е известно, че не е монтирал съоръжението на автомагистрала или на скоростен път.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на делото:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Касаторът счита за неправилен извода на съда за мотивираност на оспорения акт. Безспорно е – видно от самия оспорен акт, че органът не е изложил фактически и правни основния в него. Но както обосновано приема и първоинстанционният съд, с оглед на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд, мотивите на един акт могат "да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на акт". Като пример в тълкувателното решение е посочено излагането на мотивите в съобщението до страните за издаването му. В случая е безспорно, че целите на законовото изискване за мотивиране - да даде възможност на адресата на акта да организира защитата си и да позволи на съда да извърши контрол за законосъобразност на акта, са постигнати с излагането на фактическите и правни основания в документа, с който на касатора е съобщено за отказа да се преиздаде исканото разрешително. С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на извода на съда е неоснователен.

Касаторът счита за неправилен извода на съда, че неуведомяването на касатора за установеното в констативния протокол не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Вярно е, че органът не е уведомил касатора за установеното с констативен протокол № 16, но първо, установеното не е нов и неизвестен на касатора факт, а обективно съществуващ и осъществен от касатора, тъй като именно той е изградил процесното рекламно съоръжение на процесното място. И второ. В хипотезата на чл. 17б, ал. 2 от Наредбата органът действа в условията на обвързана компетентност и доказването на установените в протокола факти в хода на съдебното производство правят акта материално законосъобразен. Касаторът не е оборил констатациите в протокола. Напротив. Приетата по делото съдебна експертиза със задача да извърши измервания на място, защото точно тези замервания съдържа Констативен протокол № 16, установяват по безспорен начин верността на фактите, посочени в протокола. С оглед на горното доводът на касатора е формален и лишен от правна логика.

Касаторът счита за неправилен и извода на съда за материална законосъобразност на оспорения акт. Не сочи конкретни доводи в подкрепа на това твърдение, а единствено се позовава на неправилно цененото от съда доказателство – констативния протокол. Видно от мотивите на оспорения акт отказът е постановен на основание чл. 17б, ал. 2 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 17б, ал. 2 от Наредбата разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение се издава при спазване на изискванията на чл. 15 и заплащане на дължимите такси. Член 15 от Наредбата регламентира изискванията към разрешителните за изграждане на рекламни съоръжения. Видно от разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата, за да се издаде разрешение за изграждане на рекламно съоръжение в обхвата на пътя, то трябва да отстои на не по-малко от 500 м от пътни възли и кръстовища за пътищата без автомагистралите и скоростните пътища. Процесното рекламно съоръжение е изградено на път І-9 – републикански път от клас І с оглед на класификацията по чл. 3, ал. 1 и 5 ЗП, и отстои на по-малко от 500 м от пътното кръстовище на км 90 + 482 - рекламното съоръжение е на км 90 + 330. Този факт е достатъчен, за да обоснове правилността на извода на съда за материална законосъобразност на оспорения акт.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон и въз основа на това е направил обоснован и правилен правен извод за законосъобразност на оспореното решение. Това прави решението му правилно.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди касатора да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник с оглед на § 1, т. 6 АПК, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд