Решение № 294 от 23.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 867/2013 г.

Решение № 294 от 23.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 867/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият В. М. С. е отправил по реда на глава тридесет и трета от НПК искане (макар и да го е нарекъл "молба") да бъде възобновено по този ред наказателното дело, по което го е осъдил Асеновградският районен съд - като първоинстанционен, и Пловдивският окръжен съд - като второинстанционен (въззивен) и последен в това развитие на делото. Осъдителната първоинстанционна присъда - 45/24.IХ. 2012 г. по нохд № 904/2011 г., е за причинената на 24.VII.2011 г. от С. на племенника му (син на неговата сестра) Е. Т. И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дланта на дясната му ръка: престъпление по чл. 129 НК, наложеното наказание за което е 1 г. лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) за 3 години. В качеството му на граждански ищец на пострадалия е присъдено обезщетение за причинените му неимуществени щети в размер на 2 000 лева. Второинстанционното решение - 73/11.III.2013 г. по внохд № 1674/2012 г., е постановено след въззивна жалба от името на подсъдимия С. и с него присъдата е потвърдена. Отмяната на потвърдителното решение по реда за възобновяване на делото е поискано след направен в "молбата" (искането) анализ на някои доказателства, които според подателя не са в подкрепа на приетото за установено от съда и налагат ново съдебно следствие; оплаква се и от недостатъчно внимание по същите въпроси във въззивната инстанция при опита му да ги постави по време на проведеното съдебно заседание. Пострадалият в качеството си на частен обвинител и граждански ищец е възразил писмено срещу искането за възобновяване и настоява за отхвърлянето му като неоснователно. В съдебното заседание на ВКС присъствено участие са взели само служебният защитник на подсъдимия, който поддържа искането, и прокурорът, който също като частния обвинител е за отхвърлянето му. ВКС намери, че следва да остави в сила по реда на възобновяването решението за потвърждаване на осъдителната присъда. Решението не е засегнато от приписаните му недостатъци. Такива всъщност не са и формулирани със съответната процесуална терминология, но по-важното е, че вдействителност не съществува приписаното на доказателствата противоречие, с което осъденият свързва недостоверността на някои от тях. Противоречието, което осъденият е видял, е между документите за проведените телефонни разговори от пострадалия и полицейското управление във времето около инкриминирания инцидент - от една страна документацията на съответния мобилен оператор, от друга - на РУП-Асеновград. Веднага се вижда обаче несъпоставимостта на тези документи: изключителната точност поради техническия му характер - на издадения от оператора, срещу по-скоро дневника - описание на сигналите, постъпили в полицията. Осъденият не държи сметка за това различие и прибързано обявява различието в броя на посочените обаждания (съответно 2:1) за толкова решаващо, че да прави сведенията според полицейските документи недостоверни и дори престъпно неистински. Защитният подход на осъдения е неубедителен както сам за себе си, така и - още повече - в сравнение със забележителната доказателствена дейност на съдилищата в редовните инстанции, които са успели с много усилия да преодолеят все пак "мъглата" на роднинските отношения между участниците в инцидента и да възстановят относително ясно станалото. Защитният подход на осъдения е неубедителен и във втория акцент на искането до ВКС да възобнови делото - за отношението на съда във въззивната инстанция към опита да бъдат прочетени в съдебното заседание на 7.II.2013 г. "писмените обяснения", които е приложил сега към искането. Отделно от това, че съдебният протокол не съдържа твърдяното прекъсване на личното участие на С. в пренията, може да бъде констатирано и покриване в общи линии между протоколираното и въпросните обяснения. Ръководен от всичко изложено и съобразно приложимите разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение