Решение № 6893 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1516/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ПОМАР ООД, подадена чрез процесуален представител адв. Толев, против решение 1250 от 08.12.2023 г., постановено по адм. дело 892/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-118-0127923 от 10.03.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности Пловдив, Дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) и дружеството е осъдено да заплати разноски на НАП в размер на 100 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че изложените мотиви по отношение на срока, за който е наложена ПАМ са бланкетни. Принудителната административна мярка трябва за всеки конкретен случай да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. В случая, неиздаването на фискален касов бон е санкционирано с наказателно постановление по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, което касаторът прилага по делото. В решението изобщо не е коментирано Решението на СЕС от 4 май 2023г. по дело С - 97/2021г. Твърди, че не е съобразена нормата на чл. 187, ал. 2 ЗДДС, тъй като евентуално изваждане на стоките от обекта е свързано с допълнителни разходи, които търговецът трябва да направи за тяхното транспортиране и съхранение на друго място. При това положение и при спазване изискването на чл. 6, ал. 3 АПК за прилагане на по-благоприятните за лицата мерки, ако по този начин се постига целта на закона, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 187, ал. 2 от ЗДДС като стоките бъдат оставени на отговорно пазене в обекта. Иска първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което ЗПАМ да бъде отменена. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът - Началник отдел Оперативни дейности Пловдив към ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба. Върховната прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за допустимост на подадената касационна жалба, но по същество намира, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била законосъобразността на ЗПАМ ФК-118-0127923 от 10.03.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности Пловдив, Дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. а ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект нощен бар План Б, находящ се в к.к. Пампорово, община Смолян, хотел Перелик, стопанисван от ПОМАР ООД и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни. Принудителната административна мярка е наложена във връзка с установено нарушение на 18.02.2023 г. По делото не е било спорно, че на посочената дата е била извършена съвместна проверка от служители на НАП, ГД БОП и Агенция Митници, с начален час 00:00 часа, на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - нощен бар План Б, находящ се в к.к. Пампорово, община Смолян, хотел Перелик. За извършената проверка от двама инспектори по приходите в ЦУ на НАП Бургас, ГДФК, бил съставен протокол серия АА, фабр. 0127923, в който били удостоверени установените при проверката обстоятелства, а именно: преди инспекторите да се представят, била извършена контролна покупка на 10 броя газирани напитки 250 мл. на обща стойност 49 лв., 2 броя минерална вода 330 мл. на обща стойност 7.80 лв., 1 брой енергийна напитка на стойност 6.90 лв., 2 броя сода 250 мл. на обща стойност 7.80 лв., 14 броя Бушмилс 50 мл. на обща стойност 110.60 лв. и 8 броя такса вход на обща стойност 120 лв., всичко на обща стойност 302.10 лв. Парите били приети от И. С. - служител в обекта, който не издал касова бележка, а издал нефискален бон 253345. От работещите в момента на проверката три броя фискални устройства били разпечатани контролни ленти на електронен носител (КЛЕН), от които е установено, че процесната продажба не е регистрирана. По време на проверката са дадени обяснения от А. М. и И. С. - сервитьори в бара, като М. е заявила, че е имала много работа и помолила колегата си за помощ, който изкарал нейна сметка нефискално, за да прибере парите за себе си. С. е потвърдил дадените обяснения от М.. С решение ГДФК-99 от 18.04.2023 г., директорът на Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ЗПАМ. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против посочената заповед, с мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. Съдът е приел, че административният орган е изложил мотиви, които позволяват да се извърши контрол за законосъобразност на административния акт. Посочени са конкретни съображения въз основа, на които е определена продължителност на ПАМ. В ЗПАМ е посочено, че е установено идентично нарушение в друг обект на същия търговец - в лоби бара в същия хотел. Налични са данни за предходни нарушения на данъчното законодателство и е обоснован изводът на административния орган за създадена организация в обекта, която позволява част от оборота да не се отчита чрез фискално устройство. Въз основа на дадените обяснения от служителите на дружеството е направен извод, че персоналът присвоява пари от клиентите, като така ощетява както търговеца, така и фискалните интереси на държавата. Споделен е изводът на приходния орган, че наложилите се в търговския обект недобри практики следва да бъдат преустановени и срокът на ПАМ е подходящ по продължителност като балансиран между обществения и личния (на търговеца) интерес, в който е обективно възможно да се предприемат такива действия, които да реорганизират дейността в търговския обект, така че да не се стига до неотчитане на продажби, независимо по какви причини. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви във връзка с приложението на Решение от 04.05.2023г. по дело С-97/21г. на СЕС, като е направил краен извод, че в случая е съставен АУАН Р704861 от 08.05.2023 г. от С. Д. - инспектор по приходите при ЦУ на НАП, но не е издадено наказателно постановление (НП), с което да е реализирана административнонаказателната отговорност на търговеца. Според съда е недопустимо изводът за законосъобразността на обжалвания по реда на АПК акт да е подчинен на хипотетични разсъждения за бъдещото развитие на административнонаказателното производство, поради които и при липса на издадено НП съдът е приел, че не е нарушен принципът на пропорционалност. В този смисъл се е позовал на актуалната практика на ВАС: решение 9767 от 17.10.2023 г. по адм. дело 2297/2023 г., решение 9505 от 11.10.2023 г. по адм. дело 1505/2023 г., I о., решение 11190 от 15.11.2023 г. по адм. дело 4391/2023 г., I о., решение 10946 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. дело 5055/2023 г., I о. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По чл.3, ал.1, изр. първо, от Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), издадена от Министъра на финансите, по законова делегация на ал.4, т.1 и на чл. 118 ЗДДС, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От цитираните разпоредби се вижда, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 ЗДДС израз до 30 дни. В случая, от данните по делото безспорно е установено, че на 18.02.2023 г. в стопанисвания от касатора търговски обект нощен бар План Б, находящ се в к.к. Пампорово, община Смолян, хотел Перелик, не е издаден касов бон на обща стойност 302.10 лв. при извършена контролна покупка от служители на НАП на 10 броя газирани напитки 250 мл., 2 броя минерална вода 330 мл., 1 брой енергийна напитка, 2 броя сода 250 мл., 14 броя Бушмилс 50 мл. и 8 броя такса вход от монтираното и работещо в обекта ФУ. Също така е установено системно неиздаване на касови бележки и наличие на извършени предходни нарушения от търговеца от същия вид, както и извършването на други нарушения, подробно описани в ЗПАМ. Обосновано административният съд е приел, че процесната принудителна административна мярка е мотивирана по отношение на посочения в нея срок - 14 дни, който срок следва да се отбележи е на половина по-малък от максималния по закон за запечатване на обекта, в който е извършено нарушението. По делото са налични и данни за други извършени нарушения по ЗДДС за предходни периоди, поради което настоящият състав намира, че обосновано съдът е приел, че извършеното нарушение не е инцидентно. Установеното неизпълнение на задълженията за отчитане на извършените продажби в брой и необходимостта от организиране работата на търговеца в съответствие с изискванията на закона са мотивирали административния орган да определи именно 14-дневен срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа е да определи срока на наложената принудителна административна мярка, като в случая са изложени подробни мотиви за този срок в оспорената заповед. Обратно на твърдението в жалбата в тези мотиви достатъчно конкретно е посочено, че са взети предвид тежестта на извършеното нарушение, вида и характера на търговската дейност, както и установените факти в хода на извършената проверка, в т.ч. извършването на други нарушения от вида на процесното. Настоящият състав споделя мотивите на административния орган, че неиздаването на ФКБ за извършени продажби не е изолиран случай, а e практика в проверявания обект. За същото свидетелстват и предходните извършени нарушения, описани в ЗПАМ. В същото време, не е наложен максималния срок, който може да бъде 30 дни, поради което и срокът е определен в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност. Не е нарушен принципът за съразмерност, така както се поддържа от касатора. Неоснователно е оплакването на касатора, че първоинстанционният съд изобщо не е коментирал Решението на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С - 97/2021 г. В процесното решение са изложени подробни мотиви в тази насока, които се споделят и от настоящият състав. Пред касационната инстанция инстанция е представено издадено на дружеството наказателно постановление за процесното нарушение от 17.10.2023, връчено на управителя на касатора на 27.11.2023г., (и двете дати са преди постановяване на първоинстанционното съдебно решение), но не са представени никакви доказателства за плащане на наложената санкция, нито че санкционният акт е влязъл в сила. В случая не е доказано кумулиране на две наказания за едно и също нарушение, съгласно указанията на СЕС в цитираното решение. С оглед изложеното, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като ответната страна не е взела становище по касационната жалнба и не е претендирала разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,