Решение № 3524 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 560/2016 г.

Решение № 3524 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 560/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и от Ц. Д. Ц., срещу решение № 6624/30.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1209/2015 г. по описа на Административния съд - С. град. В двете касационни жалби са развити подробни съображения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба на Ц. Д. Ц. - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията " - гр. С., чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Дойчинова, прави искане да бъде отменено решението в частта му, в която е осъдена ГД "Изпълнение на наказанията" да заплати на Ц. сума в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразна заповед на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията", заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски. Счита, че направените изводи от съда са необосновани, поради недоказаност на исковата претенция. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГД "Изпълнение на наказанията" и за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - Ц. Д. Ц. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Вуковска, моли решението да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска му за заплащане на имуществените вреди в претендирания размер от 43 876, 62 лева, а също и в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 3 000 лева до пълния размер от 100 000 лева. Релевира доводи, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни и незаконосъобразни, като постановени в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията" като, счита че определеното от съда обезщетение за претърпени от Ц. неимуществени вреди е неоснователно завишено. По отношение на касационната жалба на Ц. Д. Ц. изразява становище за неоснователност на същата, като счита обжалваното решение в тази му част за правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е частично основателна, а касационната жалба на Ц. Д. Ц. се явява неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е осъдил ГД " Изпълнение на наказанията " - гр. С. да заплати на Ц. Д. Ц. от гр. С., с ЕГН ********** сумата в размер на 3 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от отменен незаконосъобразен административен акт - Заповед № Л-2687/05.04.2011 г. на главния директор на ГДИН, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Ц., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба - 09.02.2015 г. до окончателното и заплащане, като е отхвърлил иска за останалата част до претендирания размер от 100 000 лева. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска на Ц. срещу ГД "Изпълнение на наказанията" за заплащане на имуществени вреди в размер на 43 876, 62 лева, като е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията" да заплати на Ц. направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение. Съображенията на съда за това са били, че предявеният иск за обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди е частично основателен, тъй като макар и да е налице вреда, причинена вследствие на незаконосъобразен акт на администрацията и причинна връзка между вредата и вредоносния резултат, претендирания размер на обезщетението е силно завишен. Съдът е посочил, че както от показанията на изслушаните по делото свидетели, така и от заключенията на вещите лица по изслушаните и приети по делото три медицински експертизи категорично се установява, че уволнението на Ц. няма никаква връзка със неговите заболявания, макар и да е преживял стрес и негативни психически емоции, като същите обаче не сочат за някакво тежко негативно състояние на Ц. С оглед на установеното съдът е счел, че искът е частично основателен и го е уважил до размер на 3 000 лева, като е изложил подробни мотиви в тази насока. По отношение на претендираните от Ц. имуществени вреди, административният съд е приел, че ищецът не е доказал, основателността на иска в тази му част, поради което го е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно, но следва да се отмени в частта относно размера на присъденото обезщетение. Същото е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, направил е верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и при правилно приложен ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото успешно се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, поради което законосъобразно предявеният иск е уважен частично. В конкретния случай безспорно е установено, че е налице незаконосъобразен административен акт - Заповед № Л-2687/05.04.2011 г. на главния директор на ГДИН, с която е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на ищеца, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. Доказано е настъпването на неимуществените вреди към момента на предявяване на иска. Налице е причинна връзка между настъпили вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт. Обоснован е извода на съда, че Ц. е понесъл редица негативи вследствие на така наложеното дисциплинарно наказание "уволнение". Правилно съдът е приел, че е налице фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, но настоящият състав счита, че при определянето на справедливото обезщетение административният съд неправилно е определил размера на обезщетението, който е неоснователно завишен, с оглед на установените по делото факти. По отношение на имуществените вреди, съдът аргументирано и обосновано е обсъдил всички доводи на ищеца и всички доказателства представени от него в тази връзка. Настоящият тричленен състав, напълно споделя направените изводи в обжалваното решение, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че доказателствата не установяват както настъпването на всяка от заявените от Ц. имуществени вреди, така и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между тях и отменената като незаконосъобразна заповед за дисциплинарно уволнение. В тази връзка касационният жалбоподател Ц. не е представил нови доказателства, които да опровергаят изложените от съда в мотивите на обжалваното решение съображения. Касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията" се явява частично основателна. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина, изразяваща се в претърпяване на болки и преживявания на страданията. ЗОДОВ не уточнява как се определя размерът на неимуществената вреда, поради което субсидирано следва да се прилага гражданското законодателство и по-конкретно чл. 52 от ЗЗД, който дава възможност за определянето им по справедливост, както правилно е процедирал и съдът. Настоящата инстанция не споделя заключението на съда, че присъденото обезщетение в размер на 3000 лв. е справедливо и достатъчно да компенсира претърпените от Ц. Д. П. неимуществени вреди през визирания период на незаконосъобразното му уволнение. Няма спор в правната теория, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица, конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението, както и неговия размер. Настоящият състав счита, че при определянето на справедливото обезщетение административният съд не е обсъдил правилно установените по делото факти за интензитета на изпитаните от Ц. морални тревоги и стрес от наложеното му дисциплинарно уволнение. От представените по делото медицински експертизи не се установява влошаване на здравословното състояние на Ц. в резултат на издадената заповед, нито са налице доказателства за изпадане в трайна депресия, загуба на съня, уронване на авторитета или други отрицателни последици, които да са дали отражение върху психическото или физическото му здраве. Поради това настоящата инстанция счита, че решението в частта относно размера на присъденото обезщетение следва да се отмени като същото бъде намалено. При преценката на конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и при прилагане нормата на чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира за справедливо, обезщетение в размер на 1 000 лв. за преживените от Ц. страдания, изразяващи се в неимуществени вреди. По отношение на претенцията на касатора ГД "Изпълнение на наказанията" за заплащане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение, същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съгласно нормите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ за правото на разноски, респективно задължението им за заплащане са специални по отношение на общите правила по чл. 78 от ГПК. Ето защо касационният жалбоподател Ц. не дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение в случайте на частично уважаване на исковата претенция за обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед гореизложеното Върховният административен съд - трето отделение,