Решение № 12851 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 890/2012 г.

Решение № 12851 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 890/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 2540 от 1.11.2011 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1328 по описа за 2011 г., с което по жалба на Марийка Маркова Коларова с ЕТ "Марийка Коларова - Иркома" от гр. Русе е отменен Ревизионен акт /РА/ № 1005021/26.01.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, офис Русе, потвърден с Решение № 131/25.03.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са определени задължения по ЗДДС за периоди 01.12.2007 г. - 31.07.2010 г. в размер на 5 268,74 лв. и по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 01.01.2008 - 31.12.2009 г. в размер на 1 994,03 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи относно наличието на неотчетени приходи от продажби на стоки и реални доставки по фактурите, по които е отказан данъчен кредит. При ревизията било установено, че счетоводството на ревизираното лице не дава възможност за определяне на данъчните му задължения за процесните периоди - основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 АПК, тъй като лицето не осчетоводило фактури за покупки на стоки, в последствие стоките не били налични в края на съответния период при РЛ и обосновано приходните органи приели, че така са реализирани неотчетени продажби, облагаеми с ДДС и формиращи облагаема основа по ЗДДФЛ. Реалността на покупките била доказана, въпреки липсата на подпис на получател по фактурите, тъй като били проверени всички доставчици и всички те потвърдили верността на фактурите. Относно непризнатия данъчен кредит, решението също е неправилно, защото не отчитало недоказаната кадрова и техническа обезпеченост на доставчика "Екотракс" ЕООД за извършване на фактурираните доставки. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата против РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Марийка Коларова - Иркома" от гр. Русе, чрез адв. Иванова и адв. Манолова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че приходният орган не е доказал наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК за определяне на облагаемата основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. За да пристъпи към този ред на облагане, приходният орган е приел, че заведеното от жалбоподателя счетоводство не дава възможност за установяване на облагаемата основа, тъй като същият не е водил текущо счетоводно отчитане, доколкото в счетоводството му не са включени фактури, издадени му от негови редовни доставчици за процесните периоди. Прието е от приходния орган, че по тези фактури жалбоподателят е получил стоки, които е продал, от което е реализирал приход, който не е декларирал, тоест са налице данни за укрити приходи или доходи. Тези изводи на административния орган не са възприети от съда, който е приел, че по делото не е доказана именно реалността на доставките по фактурите, издадени от посочените доставчици. Прието е, че процесните фактури и касовите бележки към тях, както и обясненията на доставчиците за прехвърляне на собствеността върху стоките не доказват реалното извършване на доставките на цигари и хранителни стоки. Прието е, че по делото липсват приемо-предавателни протоколи за получаване на стоките, като за такива не могат да служат и самите фактури, тъй като в тях липсва подпис на получател, а в някои от тях и подпис на издател. В тази връзка съдът е посочил, че само ако действително жалбоподателят е получил процесните стоки, е възможна последващата им продажба и съответно получаване на приходи от нея, които да са укрити. Тези факти, според съда, не са доказани, доколкото ответникът не е ангажирал никакви доказателства за реалност на доставките, каквито обичайно се изискват от приходния орган при данъчните ревизии - подробни счетоводни документи за придобиване на стоките, транспортиране, съхраняване, материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците и др. Съдът е приел, че след като посочените доставки не са извършени, то фактурите за тях са издадени без основание и като такива не подлежат на осчетоводяване както при доставчиците, така и при получателя. Липсата на такова осчетоводяване следователно не прави воденото от жалбоподателя счетоводство нередовно. От така изложеното съдът е приел ревизионния акт в посочената част за незаконосъобразен. За да отмени РА и в частта му на отказан данъчен кредит по доставките на "Екотракс" ЕООД, съдът се е позовал на неоспорено експертно заключение, което е установило, след сравнение на доставките по фактурите на този доставчик при доставчика и при ревизираното лице, съответствие както количествено, така и стойностно на предмета на фактурите. Вещото лице е установило и притежаването на транспортни средства и назначени на трудов договор лица у доставчика, доказващи капацитета му да извърши доставките. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Административният съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно е приетото от съда, че приходният орган не е доказал наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за определяне на облагаемата основа на жалбоподателя по чл. 122, ал. 2 ДОПК. По делото не е доказано по категоричен начин, че по фактурите, издадени от доставчиците, описани подробно в ревизионния доклад, жалбоподателят е получил стоки, които е продал и е реализирал приход, който не е декларирал, съответно - са налице данни за укрити приходи или доходи. Наличието на фактури и касовите бележки към тях, както и обясненията на доставчиците за прехвърляне на собствеността върху стоките не доказват реалността на процесните доставки на цигари и хранителни стоки. По делото не са представени подробни счетоводни документи за придобиване на стоките от доставчика, транспортиране, съхраняване, материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, приемо-предавателни протоколи. Липсват складови разписки, товарителници, документи за изписването от склада и транспортирането на стоките и др., каквито документи обичайно се изискват от приходния орган при извършването на данъчни ревизии. В събраните от представителите на доставчиците писмени обяснения има индиции за съществуването на такива документи, но те нито са изисквани, нито на доставчиците са правени проверки относно посочените факти. След като не е доказано наличието на реални доставки по процесните фактури с посочен като получател ревизирания търговец, съдът правилно е приел, че тези фактури са издадени без основание и като такива не подлежат на осчетоводяване както при доставчиците, така и при получателя. Следователно, липсата на такова осчетоводяване не прави воденото от жалбоподателя счетоводство нередовно. ВАС многократно се е произнасял, че само обоснованите с доказателства констатации на органите по приходите в производството по чл. 122 ДОПК се ползват с презумпция за вярност, какъвто настоящият случай не е. Решението е правилно и в частта относно отказания данъчен кредит. Съдът се е позовал на неоспорено експертно заключение относно реалното извършване на фактурираните доставки и изводът му за реалност на доставките е обоснован. По изложените съображения административният съд правилно е отменил процесния РА акт в обжалваната му част. Решението следва да остане в сила, а претенцията за разноски на ответника по касационната жалба е неоснователна поради липса на доказателства за направени такива в касационното производство. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК