Решение № 3108 от 20.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10806/2014 г.

Решение № 3108 от 20.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10806/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Георги Георгиев, в качеството му на процесуален представител на Въльо Дучев, изпълнителен директор на "Топлофикация - Бургас" ЕАД, срещу решение № 9957 от 15.07.2014 г. по адм. дело № 900 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу решение № Ц-68 от 21.12.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), в частта му по т. 4.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Йовка Велчева. Не претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Валентина Драганова дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, четвърто отделение, е бил сезиран с жалба срещу решение № Ц-68 от 21.12.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, т. 4. С нея на основание чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 33, ал. 1 и ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ), чл. 4 от Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия (НРЦТЕ) и чл. 19 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), считано от 1.01.2013 г. се утвърждава изменение на пределните цени на топлинната енергия и се определят преференциални цени на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин за "Топлофикация Бургас" ЕАД. Те представляват:

1. преференциална цена на електрическа енергия без ДДС - 231.34 лв./МВтч, в това число - индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия - 156.34 лв./МВтч. и добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ - 75.00 лв./МВтч;

2. еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода без ДДС - 57.93./МВтч.

Утвърдени са и ценообразуващи елементи - необходими годишни приходи в размер на 36 538 хил. лв, прогнозни количества комбинирана електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство от 122 032 МВтч и прогнозни количества топлинна енергия с топлоносител гореща вода от 143 408 МВтч.

В съдебния акт първоинстанционния съд изрично е посочил, че ДКЕВР е приел, че изменението се извършва в съответствие с промяната на цените на входа на газопреносната мрежа, както и че са налице предпоставките за изменение на цените, определени на дружеството при прилагане на метода на регулиране "норма на възвращаемост на капитала". При него от значение е наличието на ново обстоятелство, а именно изменение цената на природния газ с решение № 66 от 20.12.2012 г. Това обуславя изменение на утвърдените ценообразуващи елементи и на финансовото състояние на самото дружество. Цените на енергията на дружествата от сектор "Топлоенергетика" са изменени по посока на преизчисляването им поради по-ниската цена на природния газ (656.47 лв./кнм3), което води до намаляване на разходите за гориво, поради разликата с прогнозната цена на горивото, съобразена при издаване на решение № Ц-16 от 28.06.2012 г. на комисията. От своя страна по-ниската цена на газа води до съществено изменение на необходимите годишни приходи на дружеството като ценообразуващ елемент. Същият има и голям дял в разходите на дружеството, като рефлектира и върху финансовото му състояние.

Също така съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, включително доказателствени средства - заключението по допусната по делото съдебно-техническа експертиза.

При обосноваване на правните си изводи за законосъобразност на посочената точка от решението, съдът на първо място е обсъдил приложимите редакции на нормативните актове - Законът за енергетиката, Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия, впоследствие отменена и Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, също впоследствие отменена.

След това съдът е обсъдил дейността на Държавната комисия за енергийно регулирана, като орган натоварен в изпълнение на закона, да осъществява дейност по регулиране на дейностите в областта на енергетиката, имащ правомощията да регулира и цените, по които производителите продават топлинна енергия на топлопреносното предприятие и на пряко присъединени потребители. Той регулира и цените, по които топлопреносното предприятие продава топлинна енергия на потребители, а и определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, на база индивидуалните разходи за производство и добавка, определена от комисията по групи производители и по критерии, съгласно наредбата.

Основно и подробно съдът е обсъдил и принципите, въведени с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗЕ, чрез които се осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите. Обосновал е извод за издаден акт от компетентен орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 30 и чл. 33 от ЗЕ и в предвидената от закона форма, съдържащ реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. В мотивите си съдът е проследил производството по издаване на оспорения акт, което е по повод довод за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Според него не са установени нарушения.

При формиране на правния си извод за законосъобразност на оспорения акт, първоинстанционният съд изрично е посочил, че той е издаден в хипотезите на чл. 4, ал. 1, т. 1 от НРЦТЕ и чл. 4, ал. 1, т. 1 от НРЦЕЕ, в които в случаите на прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвращаемост на капитала", по време не регулаторния период цените на топлината, съответно на електрическата енергия, могат да бъдат изменяни при наличие на обстоятелство, чието настъпване не е могло да бъде предвидено при утвърждаване на цените и води до съществено изменение на утвърдените ценообразуващи елементи и на финансовото състояние на енергийното предприятие. Така правилно е прието, че след като действащите цени са изчислени въз основа цена на природен газ, действаща към момента на издаване на съответното решение, намалена с последващо решение № 66 от 20.12.2012 г. за първото тримесечие до 2013 г. до размер от 656.47 лв./knm3, е налице ново обстоятелство, което не е могло да бъде предвидено и влече изменение на утвърдените ценообразуващи елементи, както и на финансовото състояние, за и на дружеството. Така след като са налице законовите предпоставки решение № Ц-68 от 21.12.2012 г., т. 4 на ДКЕВР е постановено в изпълнение на законовите изискванията.

По повод първото касационно възражение, че законовите и подзаконовите норми на ЗЕ, на НРЦЕЕ не дават възможност добавките по чл. 33 от ЗЕ да се изменят по средата на регулаторния период, то същото е неоснователно, понеже същата е ценообразуващ елемент и може да се изменя при всяко изменение в индивидуалната цена, която на определя на база индивидуалните разходи за производство.

По повод второто касационно възражение за допуснати нарушения на материалния закон, то също е неоснователно. Правилно е преценено, че са налице основанията по чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от НРЦТЕ за изменение на цените преди изтичане на ценовия период. По отношение на дружествата от сектор "Топлоенергетика", спрямо които се прилага метод на регулиране "горна граница на цени", основание за изменение на цените на топлинната енергия и на преференциална цена на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, следва да са налице кумулативно две предпоставки за изменение, а именно - изменение на цените на природния газ на входа на газопреносната мрежа и от тук изменение на утвърдените ценообразуващи елементи на енергийните дружества, а именно на утвърдените необходими годишни приходи. Конкретно е преценявано основанието за изменение на цените за дружествата, спрямо които се прилага метода на регулиране "норма на възвръщаемост". По делото е доказано и правилно е прието, че са налице основанията за изменение на цените по време на регулаторния период, а именно възникване на обстоятелство, чието настъпване не е могло да бъде предвидено при утвърждаване на цените и което води до съществено изменение на утвърдените ценообразуващи елементи, и до съществено изменение на финансовото състояние на дружеството и което е първият спорен момент по делото. Както и съдът е посочил първата предпоставка е реализирана с решение № Ц-66/20.12.2012 г. на ДКЕВР, а именно прилагането на различна цена на основното гориво е ново обстоятелство, което не е могло да бъде предвидено към датата на постановяване на решение № Ц-16/28.06.2012 г. за утвърждаване на цените на дружествата в сектор "Топлоенергетика". Прилагането на нова цена на природния газ за първото тримесечие на 2013 г. е довело до съществено изменение на утвърдените ценообразуващи елементи и на годишните приходи на дружеството, както и на финансовото му състояние. Намаляването на цената на природния газ води до съществено намаление на разходите на последното в годишен аспект и когато това намаление не намери отражение в цените, то се формира допълнителен приход. Освен това след намалението на цените на дружествата се осигурява възвръщаемост и се постига равноправност между интересите на потребителите и енергийните дружества.

По повод втория основен спорен момент по делото относно размера на добавките по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ, е прието, че при съобразяване с принципите на равнопоставеност на енергийните предприятия и потребителите, за създаване на стимули за ефективна дейност на тези предприятие, съответствие на цените с разходите за доставка на енергия до клиентите и др., е осъществена еднакво корекция на действащата добавка в изпълнение на решение № Ц-16/28.06.2012 г. на всички топлофикационни дружества. С оспорения акт не са определени групи производители, а е коригиран размерът на добавките за една от групите и това е тази на топлофикационните дружества, присъединени към мрежата на "Булгаргаз" ЕАД. В този смисъл е и заключението на експерта по делото. Към тях спада и жалбоподателят, а цената е изменяна само по отношение на тях и това е направено с оспорения акт. По отношение на шест дружества от тази група е определена добавка, намалена с 5 лв./МВтч равнопоставено. Експертът е потвърдил, че не са прилагани различни критерии при определяне на добавките в тази група.

Правилно е прието от съда, че независимо, че добавката не се влияе пряко от цената на природния газ, участието й в механизма на определяне на цената на топлинната енергия рефлектира върху преценката на основанието за изменението й от регулаторния орган. В случая след като е налице изменение на обстоятелство (цената на природния газ) което формира критерий по чл. 19, ал. 2 от НРЦЕЕ, с цел спазване на принципите за ценово регулиране, се налага и изменение и на добавките, коригирани и в развитието на самото административно производство, преди постановяване на крайния административен акт.

Касационните възражения по повод съдебно-техническата експертиза и нейното кредитиране следва да бъдат преценявани като такива насочени към съдебното решение и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Такива според настоящият съдебен състав не се констатират. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора съдебни разноски не се дължат, а и такива не са поискани да бъдат присъждани.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,