Решение № 2882 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15956/2010 г.

Решение № 2882 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15956/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ДНСК София, чрез проц. представител Диляна Тодорова против Решение № 3257/22.10.2010 г., постановено по адм. д. № 3217/2009 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от Йордан Стоянов Пенев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Йордан Пенев против Заповед № РД-14-30/9.04.2009 г. на Началник ДНСК за премахване на незаконна част от строеж. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че със заповедта на началника на ДНСК се разпорежда да се премахне тази част от жилищната сграда, която се намира на по-малко от три метра от страничната регулационна линия. Ответникът Йордан Пенев е закупил мястото през 1993 г., когато е било извън регулация. Построил е незаконна жилищна сграда и гараж, които през 1994 г. са узаконени. През 2001 г. са одобрени кадастрален, регулационен и застроителен план, съгласно които страничната регулационна линия се оказва на два метра от сградата. При изработването на ПУП се запазват законно построените жилищни сгради, а към 2001 г. процесната жилищна сграда и гаражът са узаконени. С оглед на това, след като регулационната линия е на 2 м от жилищната сграда, следва да се приеме, че планът е одобрен при намалени отстояния. През 2006 г. е издадено разрешение за въвеждане във експлоатация и тъй като се въвеждат законни сгради, с това удостоверение общината признава, че сградата е законна. Изложените мотиви са подробни, обосновани и убедителни. Изцяло се споделят от настоящата инстанция. Достигнатите от решаващия съд изводи кореспондират с фактическата обстановка и правилното приложение на материалния закон. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,