Решение № 5659 от 9.6.2022 г. на ВАС, III о.
ВАСТрето отделение09.06.2022 г.докладчик Пламен Петрунов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 3291 от 20.05.2021 г., постановено по адм. дело 2830/2019 г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, с [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [жк], [адрес], да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. София, [улица]сума в размер на 200 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Водоснабдяване и канализация ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, против Решение 3291 от 20.05.2021 г., постановено по адм. дело 2830/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Иска отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска присъждане на сторените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Комисия за енергийно и водно регулиране чрез юрисконсулт Иванова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба А. Дяков в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Ответниците по касационната жалба Г. Грънчарова, Ф. Тороманов и К. Бочева не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалба на Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас, срещу решение Ж-100 от 07.02.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта му, с която на дружеството са дадени задължителни указания: да отмени връчените предписания с изходящ К-565-3/22.02.2018 г. и К-779-1/26.03.2018 г., съдържащи предвидена санкция на основание чл. 41, ал. 3, т. 1 от Наредба 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба 4/2004 г.) и в срок от един месец от получаване на решението да предостави информация за изпълнение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата като е приел, че решението е постановено от компетентен орган, не са допуснати нарушения наадминистративнопроизводствените правила, правилно са приложени относимите материалноправни разпоредби. Съобразно този резултат са присъдени и разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Административният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. Производството пред КЕВР е образувано по жалбите на потребители на вода срещу "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас по повод предписания К-565-3/22.02.2018 г. и К-779-1/26.03.2018 г., с които им е указано, в качеството им на собственици на сграда в гр. Бургас, да изградят в срок от 10 календарни дни след получаване на предписанието водомерна шахта с размери 1м./1м./1м., до два метра от уличната регулационна линия в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. З от Наредба 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В предписанието е вписано предупреждение, че при неизпълнение в срок ще бъде преустановено водоподаването към имота на основание чл. 41, ал. 3, т. 1 от Наредба 4/14.09.2004 г. Установено е по делото, че спиране на водоподаването фактически е осъществено. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. З т. 1 от Наредба 4/14.09.2004г., след предварително уведомяване операторите могат да спират напълно или частично подаването и отвеждането на вода при неизпълнение на предписание на оператора от страна на потребителите за отстраняване на недопустими технически и санитарни недостатъци в сградните водопроводни и канализационни инсталации или във вътрешните В и К мрежи като разходите, свързани с прекъсване и възстановяване на водоснабдяването и отвеждането на отпадъчните води, са за сметка на потребителите и се заплащат преди възстановяване на водоснабдяването. Както правилно е прието в обжалваното решение, даденото в случая предписание, за неизпълнението на което е преустановено водоподаването не касае недостатъци в сградната и вътрешните мрежи при установената в Наредба 4/14.09.2004 г. граница между тях и водоснабдителната система, а именно водомерният възел, а ново място на изграждане на самия водомерен възел. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно приложимостта на общите условия за присъединяване към водоснабдителната мрежа. Както бе посочено, прекъсване на водоподаването в приетата от оператора хипотеза е възможно единствено и само при констатиране на недостатъци във вътрешната водопроводна мрежа, на каквито недостатъци в случая не се основават обжалваните предписания. При установяването на това обстоятелство правилно КЕВР е приела тяхната незаконосъобразност и е дала задължителни указания на оператора за отмяната им. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно е искането на ответника по касация КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Следва да му се присъди такова в размер от 200 лева, определен при приложението на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд,