Решение № 4429 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1009/2014 г.

Решение № 4429 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1009/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството по делото е образувано по жалба на Даринка Милушева Христова, Богданка Василева Пешева, Асен Петров Милушев, Момчил Петров Милушев, Соня Кирилова Симова, Цветанка Тодорова Йосифова, Маргарита Велинова Георгиева, Тодор Илиев Георгиев, Десислава Илиева Георгиева, Галина Йорданова Гигова, Василка Николова Григорова, Цветелина Димитрова Петрова, Станислав Димитров Григоров, Златка Христова Велева, Венцислав Христов Божилов, Ели Иванова Христова, Илиан Иванов Латинов, Антоанета Николова Минова, Иво Николов Кръстанов, Галина Венциславова Христова, Антоанета Венциславова Христова, Евтим Георгиев Христов и Верка Цветанова Димитрова срещу Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г, за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София (ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г.). Решението се оспорва в частта му относно определеното обезщетение за недвижим имот описан в Приложение към т. 1 на Решението: с идентификатор № 68134.1353.95, ЕКАТТЕ 99121, с обща площ 2.503 дка, от които отчуждени 0.137 дка, стойност на паричното обезщетение - 111 лева. В жалбата се твърди, че определената като обезщетение сума за отчуждената част от имота е занижена и не съответства на пазарните цени, като не представлява равностойно парично обезщетение. Ответната страна - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители вземат становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна Венцислав Иванов Христов редовно призован не се явява по делото и не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т.е. от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г. Твърденията на жалбоподателите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорвания акт, изложени в представени в последното съдебно заседание писмени бележки не се подкрепят от доказателствата по делото. Не е налице нарушение на чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС, тъй като искането по чл. 34, ал. 1 от с. з., направено от заинтересованото ведомство на 11.12.2013 г. се основава на експертна оценка, предадена му от оценителя на имоти на 10.12.2013 г. Не се доказа по делото нарушение на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС а и наличието на такова в случая не би основало незаконосъобразност на решението в оспорената му част при надлежно упражненото пред съд право на жалба. Предвид изложеното съдът намира, че оспореното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. В оспорената му част Решение № 811/21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на част от имот с идентификатор № 68134.1353.94, ЕКАТТЕ 99121, в землище Илиенци, Столична община, земеделска територия, нива, с обща площ 2.503 дка, от който отчуждени 0.137 дка, стойност на паричното обезщетение - 111 лева, собственост на наследници на Пешо Иванчев Белев. От представеното Решение № 1315/14.07.1994 г. на Поземлена комисия Община Връбница е видно, че собствеността на имота е възстановена на наследници на Пешо Иванчев Белев. Съгласно удостоверение за наследници № 1047 от 20.05.2013 г. на Район Сердика, Община Столична и саморъчни завещания жалбоподателите и заинтересованата страна Венцислав Христов са негови наследници по закон и завещание. От представената към жалбата и приета по делото скица № 29197/15.05.2013 г., издадена от СГКК гр. София е видно, че имот с идентификатор 68134.1353.95, част от който е предмет на отчуждаване с обжалваното решение, с адрес гр. София, район Надежда, местност Чучулица - Равнището - Илиянци е с трайно предназначение на територията "земеделска" и начин на трайно ползване "нива". По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имот с идентификатор 68134.1353.95 съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Вещото лице е изготвило заключения по делото, като са дадени варианти с различни стойности на обезщетението за отчуждената част от имота: при включени три пазарни аналога за извършени сделки със земеделска земя в район Надежда тя е 90 лева; по Наредбата за реда за определяне цените на земеделските имоти е в размер на 114.46 лева. Експертните заключения не са оспорени от страните и са приети от съда. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /изм. бр. 105 от 2014 г./. Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици - същите бъдат възмездени парично с цена близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план /ПУП/, който предвижда изграждане на национален обект, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. В случая имота на жалбоподателите, част от който се отчуждава, преди влизането на плана, предвиждащ изграждането на национален обект е с предназначение земеделска земя. Видно от доказателствата по делото отчуждаемия имот попада в район Надежда, местността Чучулица - Равнището - Илиянци, земеделска територия, с начин на трайно ползване - нива. Съдът намира, че при приложение на посочените по-горе критерии за определяне на дължимото се равностойното парично обезщетение, това за отчуждената част от собствения на жалбоподателите недвижим имот е следвало да бъде определено в стойността по втория вариант от заключението на съдебно-оценителната експертиза. При наличието на сключени сделки, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, неправилно административния орган е определил обезщетението при приложението на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Територията на района е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗАТУРБ, като може да включва както урбанизирани, така и земеделски територии. В случая се касае за имот попадащ в земеделска територия в границите на район Надежда и именно сключените сделки с имоти със сходни характеристики в този район, в относимия период и отговарящи на изискванията на закона е следвало да послужат при определяне на дължимото се парично обезщетение. Тъй като размера на паричното обезщетение определен по този начин е по нисък от определения от административния орган, то същия не може да бъде изменян, тъй като би се влошило положението на оспорващите. Твърдяното от жалбоподателите, че поради отдалечеността на периода, за който е изследвано наличието на пазарни аналози оценката на административния орган не е актуална, съответно не обуславя дължимото се по закон равностойно парично обезщетение не основава незаконосъобразност на решението, тъй като в закона не е визиран момента, в който следва да бъде възложено извършването на оценка. Освен това не се твърди, не се и доказа по делото увеличение на стойността на имота след визирания от закона период, в който са сключени сделките, определящи размера на дължимото се обезщетение. С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,