Решение № 8184 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2530/2018 г.

Решение № 8184 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2530/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Г. Ж. - директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. Б. против решение № 56/12.01.2018 г. на Административен съд - Б., постановено по адм. дело № 2003/2017 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-186-0314248/14.07.2017 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на чл. 4, т. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във връзка с Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди наложената принудителна административна мярка. Ответникът - "Югоизточни зелени проекти" ООД не е изразило становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване през Административен съд - Б. е била заповед № ОП-186-0314248/14.07.2017 г. на директора на дирекция "Контрол", с която на Югоизточни зелени проекти ООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект за срок от 20 календарни дни и е забранен достъпа до обекта за срока на действието й. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен орган по приходите чл. 186, ал. 3 ЗДДС, но в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. От фактическа страна съдът е установил, че на 13.07.2017 г. в гр. Б. при извършена проверка от служители на ТД на НАП - Б. в търговски обект "Автовлак - атракцион", находящ се в гр. Б., Морска градина, стопанисван от "Югоизточни зелени проекти" ООД е констатирано, че обектът представлява електрическо влакче с 13 места, което се движи по направление от ресторант "Фиеста" до Лугата и обратно. За услугата, предоставяна от влакчето се издават билети, които отговарят на нормативните изисквания. При проверката са издадени билети № 0398356 и № 0398357, а проверяващите са констатирали, че оборотът за деня от 135 лева съответства на издадените билети. Мярката е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС - липса на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство в обекта. Органът по приходите е приел, че дружеството не попада в изключенията по чл. 4, т. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.), тъй като не е превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници, макар извършваната дейност да отговаря на условията по чл. 24г от ЗАП. В мотивите си съдът е очертал предпоставките за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и кръга на задължените лица по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и е приел, че дружеството попада в предвидените от закона изключения по чл. 4, т. 3 от същата наредба, според която норма не е задължено регистрирането на извършените продажби в търговски обект с ФУ/ИАСУТД при продажба на билети, когато издаването им е задължително съгласно нормативен акт, които съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата и са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, приета с Постановление № 289 на МС от 1994 г. Съдът се е аргументирал с легалната дефиниция на понятието превозвач по § 1, т. 5 от ДР на Закона за автомобилните превози и е приел, че за да се квалифицира едно лице като превозвач по смисъла на този закон не е необходимо издаването на лиценз. Изискването за лиценз по чл. 6, ал. 1 ЗАвП се отнася до обществен превоз на пътници и товари. Според съда нормата на чл. 4, ал. 3 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. не предвижда ограничения относно качеството на лицата, които не са задължени да отчитат продажбите чрез фискално устройство. За приложение на изключението се изисква отчитането на продажбите да се извършва чрез билет, който отговаря на нормативните изисквания за защита. От данните по преписката, съдът е установил, че билетите, издадени от Югоизточни зелени проекти ООД имат трайно отпечатана номинална стойност и съгласно констатациите в протокола за извършена проверка отговарят на изискванията по Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа. На това основание съдът е приел за незаконосъобразен извода на административния орган, че липсата на лиценз за превоз на пътници препятства възможността продажбите да се отчитат чрез билети. По тези съображения е приел, че не се установява извършването на нарушение на реда и начина за отчитане на продажбите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС. Наред с горното е посочил, че посочените фактически основания в акта, които са послужили за налагане на ПАМ, не се подкрепят от констатациите в протокола за извършена проверка. В последния липсват констатации за неиздадена фискална бележка или за липса на фискално устройство в обекта. Такива мотиви са посочени за първи път в съставения АУАН и в оспорения акт за налагане на мярката. Решението е правилно постановено. Не е налице посоченото нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. За да се наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС - запечатване на търговски обект за срок до 30 дни е необходимо да се установи, че лицето не е спазило реда и начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Национална агенция за приходите /НАП/ на фискално устройство. Кръгът на лицата, които са адресати на това задължение, е очертан в чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. За определена категория лица, съответно дейности, в нормата на чл. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е предвидено, че не е налице задължение продажбите да регистрират чрез фискално устройство. В конкретния случай съдът е приел, че е налице изключението по чл. 4, т. 3 от наредбата. Съгласно цитираната разпоредба не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице, което извършва продажби на билети, карти, абонаментни карти за превоз на пътници, когато издаването им е задължително съгласно нормативен акт, талони за паркиране в зоните за платено паркиране по смисъла на чл. 99, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, и на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, които съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата и са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, приета с Постановление № 289 на Министерския съвет от 1994 г. (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 38 от 1995 г.; изм., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 54 от 2008 г., бр. 22 от 2011 г.); изискването за трайно вписана при отпечатването номинална стойност не се отнася за бланкови билети за превоз на пътници, които се издават на химизирана хартия най-малко в два екземпляра - един за клиента и втори за лицето по чл. 3. В конкретния случай от доказателствата по делото правилно съдът е приел, че Югоизточни зелени проекти ООД извършва превоз на пътници с атракционна цел, чрез електрическо влакче с 13 места и документира продажбите си с издаване на билети, за които в протокола за извършена проверка изрично е посочено, че отговарят на изискванията на наредбата. Превозите с атракционна цел са уредени в чл. 24г от ЗАвП, като част от вътрешните превози на пътници. Съгласно чл. 36 от ЗАвП документите, които превозвачът е длъжен да издава при превоз на пътници са - билети, абонаментни карти, при превоз по автобусни линии, фактура - при случайни превози, карти за специализиран превоз - при специализирани превози. По силата на чл. 24г ЗАвП маршрутът на атракционните превози следва да се съобразен с транспортната схема на съответната община. По силата на легалната дефиниция транспортната схема е общодостъпна схема, с която се предоставят за експлоатация автобусните линии в община, област или в цялата страна. От така действащата уредба следва, че маршрутът на атракционния превоз е съобразен с автобусните линии, поради което е задължително издаването на билети. Липсата на лиценз за извършване на обществен превоз на пътници правилно е определено от съда, че е ирелевантно за отчитането на продажбите на превозни услуги и не е в правомощията на органите по приходите да санкционират извършването на превоз на пътници в нарушение на изискванията за лиценз. В случая не е констатирано неотчитане на продажби, а отчитането им с билети. Правилно съдът е посочил, че протоколът за извършена проверка на 13.07.2017 г., на който се основава оспорената заповед не съдържа фактически констатации за липса на фискално устройство и неотчитане на продажбите в обекта. Напротив налице са изрични констатации, че дружеството отчита извършените превозни услуги с издаването на билети, които отговарят на изискванията на наредбата. Установено е, че касовата наличност на парични средства в търговския обект съответства на издадените билети. От друга страна, настоящият състав намира, че при тези констатации изцяло не съобразен с целта на закона е определеният от органа по приходите срок на наложената мярка. С оглед на изложеното решението, с което заповедта е отменена следва да се остави в сила, като валидно, допустимо и правилно. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,