Решение № 13369 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3377/2010 г.

Решение № 13369 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3377/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП касационна жалба чрез процесуалния му представител юрк. Михайлова срещу Решение № 82 от 14.01.2010 г. на Административен съд - София - град, I-во отделение, 13-ти състав, постановено по адм. д. № 7925/09 г., с което е отменен РА № 2000006032/15.04.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София - град, потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП с Решение № 998 от 2.07.07 г., с който за данъчни периоди м. Юни и Юли 2007 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Богарис Бул" ЕООД - гр. София в общ размер на 22759,99 лв. По фактури, издадени от "Коммерсия България" ЕООД и "Уббикалиа България" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, както и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Богарис Бул" ЕООД - гр. София оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Владимирова. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА № 2000006032/15.04.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София - град, потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП с Решение № 998 от 2.07.07 г., с който за данъчни периоди м. юни и юли 2007 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Богарис Бул" ЕООД - гр. София в общ размер на 22759,99 лв. по фактури, издадени от "Коммерсия България" ЕООД и "Уббикалиа България" ЕООД. За да постанови атакуваното Решение Съда е приел, че извършените услуги и разходите за тях и тяхното разпределение се установяват и доказват, както от събраните в административното производство писмени доказателства, така и от доказателствата, събрани в хода на съдебното производство, включително заключението на приетата съдебно-счетоводната експертиза. В резултат на това, съдът е достигнал до правилния извод, че данъкът е начислен правомерно и че за дружеството е налице право на данъчен кредит за получените услуги. В касационната жалба се твърди, че не е налице първият признак за наличие на облагаема доставка на услуга, а именно наличие на правна връзка между доставчика и получателя на услугата, както е че не е налице реализация на услугата. Според касатора престирането на услугите не се доказва от събраните доказателства, счита, че решението е в противоречие с доказателствата по делото, без обаче да конкретизира кои доказателства му противоречат. Изложени са доводи, че доколкото твърдението за липса на доставка е отрицателен факт, то в тежест изцяло на ревизираното лице било да установи и докаже обратното. Настоящата инстанция намира, че твърденията, изложени в касационната жалба са неоснователни, противоречат на събраните в ревизионното и съдебно производство доказателства и решението е правилно и законосъобразно. По делото безспорно е установено наличието на договореност между дружеството - жалбоподател и доставчиците му "Коммерсия България" ЕООД и "Уббикалия България" ЕООД. Договорите са двустранни, като всяка от страните по договора се е задължила за реципрочно изпълнение по отношение на другата страна, съответно - доставчикът - да извършва услугите по управление и администриране, предвидени в договорите, а жалбоподателя - да заплати уговореното възнаграждение. Следователно, с оглед на събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че между страните е било договорено извършването на услуги. Същите услуги не са изключени от облагане, поради което подлежат на облагане с ДДС. Извършването на услугите от доставчика "Коммерсия България" ЕООД (с ново фирмено наименование "Богарис Ритейл Бул 5" ЕООД) се установява и от приложения към административната преписка протокол за извършена насрещна проверка. От същия протокол е видно, че доставчикът е отчел редица разходи за предоставяне на вътрешногруповите услуги, както и че за същите са издадени фактури като е начислен ДДС върху стойността им. Наличието на извършени услуги се подкрепя и от събраните заверени копия на фактурите, издадени от доставчиците, копия от банкови извлечения за извършени плащания по банков път, както и от приемо-предавателните протоколи за услугите. Допълнително писмени доказателства, установяващи извършването на услугите, са събраните в хода на съдебното производство, както следва: справка за изчисляването на стойността на услугите по управление и отчет за изработеното време на доставчика "Коммерсия България" ЕООД (с ново фирмено наименование "Богарис Ритейл Бул 5" ЕООД), издадена от доставчика, както и отчетите за изработеното време за управленски услуги от служителите на "Коммерсия България" ЕООД; справка за изчисляването на стойността на услугите по управление, заедно с отчет за изработеното време на персонала на доставчика "Уббикалия България" ЕООД (с ново фирмено наименование ("Богарис Индустриал Бул" ЕООД); копие от нотариално заверено пълномощно от 23.07.2007 г., издадено от Богарис Бул" ЕООД (със старо фирмено наименование "Булком София" ЕООД) в полза на "Коммерсия България" ЕООД (с ново фирмено наименование "Богарис Ритейл Бул 5" ЕООД), упълномощаващо последното дружество с права за представителство във връзка с предоставяните услуги по текущо администриране на дейността съгласно договора. Посочените писмени доказателства установяват, че персонал на двамата горепосочени доставчици е работил по предоставянето на услугите, посочват конкретно отработеното време от отделните служители на доставчиците и доказват формирането и начина на изчисляване на възнагражденията за услугите по фактурите. Този начин на изчисление изцяло съответства на предвиденото в клаузите на договорите с доставчиците и се установява допълнително от хронологичните счетоводни записвания в счетоводството на доставчиците, обстоятелства, установени от съдебно-счетоводната експертиза. Видно от протокола за извършена насрещна проверка на "Коммерсия България" ЕООД (с ново фирмено наименование "Богарис Ритейл Бул 5" ЕООД), в хода на ревизионното производство органите по приходите са установили, че доставчикът на жалбоподателя е водил редовно счетоводство, като в съответствие със Закона за счетоводството е отчитал разходите за оказаните услуги. Извършените услуги, впоследствие са били декларирани в справките-декларации за съответните периоди и липсват каквито и да е констатации, че услугите не са били оказвани или пък, че е налице каквото и да е съмнение у проверяващите органи за наличие на обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. По отношение на втория доставчик "Уббикалия България ЕООД (с ново фирмено наименование "Богарис Индустриал Бул" ЕООД) е установено, че същият не е бил открит на данъчен адрес в хода на ревизионното производство, поради обстоятелството, че е бил в процес на пререгистрация на своя адрес. Всички обстоятелствата по отношение на оказаните от него услуги, обаче, са били установени чрез представените заверени копия от фактурите, копия от банковите извлечения за извършени плащания по фактурите по банков път и приемо-предавателен протокол за услугите. От заключението на извършената и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза е установено, че е начислен ДДС върху стойността на предоставените услуги. Установено е също така, че фактурите са отразени в дневника за продажби и в справката-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период. Установено е, че за процесния данъчен период - месец юли 2007 г., резултатът за периода е бил ДДС за внасяне, който е бил ефективно внесен в срок от доставчика по сметка на ТД на НАП - София град, офис "Център". Настоящата инстанция приема, че в хода на производството, жалбоподателя е доказал чрез писмени доказателства наличието на договорно правоотношение с доставчиците съгласно сключените договори, както и изпълнение по същите договори. Той е доказал чрез представените писмени доказателства извършване на услугите чрез персонал на доставчиците съгласно отчетите за отработеното време на персонала, понасяне на разходи за услугите от доставчиците съобразно заключението на вещото лице, формиране на себестойност и възнаграждение за услугите съобразно понесените разходи и клаузите на договорите, фактуриране на това възнаграждение от страна на доставчиците, както и наличие на разплащане за услугите по банков път. Настоящата инстанция намира, че е доказано наличие на разходи за оказаните услуги, както и формиране на възнаграждението на доставчиците въз основа на тези разходи, предвид на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, предвид на която стойността на услугите, предоставени от доставчиците на жалбоподателя е формирана въз основа на фактическите разходи за извършването на услугите и съобразно отработеното време на персонала за предоставяне на услуги. Установено е, че направените разходи са заведени по вид и размер със съответните счетоводни записвания въз основа на първичните счетоводни документи. Установено е, че определеното възнаграждение, дължимо от жалбоподателя се основава на методологията за разпределяне на разходите, в съответствие със сключените между страните договори, както и обстоятелството, че базата за разпределение на разходите, която в конкретния случай е изразходваното работно време на служителите, е справедлива и с оглед на естеството на предоставяните услуги, справедливо и точно отразява действителното ползуване на услугите от дружествата - получатели. Тази база осигурява съответствие на възнаграждението с интензитета на ползуване на услуги, отразен чрез изработеното време. Установено е, че възнаграждението за вътрегруповите услуги е уговорено при спазване на изискванията на чл. 53 и чл. 54 от Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините на прилагане на методите за определяне на пазарните цени и правилата, изложени в Ръководството на ОИСР за трансферни цени за мултинационални компании и данъчните администрации. Естеството и структурата на разходите на "Коммерсия България" ЕООД, формиращи себестойността на услугата, са установяват и от извършената насрещна проверка на доставчика, в хода на ревизионното производство. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че при постановяване на Решението, Съдът не е бил взел предвид обстоятелството, че жалбоподателя не е придобил недвижим имот и не били извършени последващи доставки. Правилно Съдът е приел, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква и за всички подготвителни дейности, извършени в рамките на независимата икономическа дейност на лицето, сопи и ако тези дейности още не са били довели до извършване на облагаема доставка. Достатъчно е дейността, която се извършва да е независима икономическа дейност и тя обективно да води до бъдещо извършване на облагаеми доставки. В разпоредбите на ЗДДС, касаещи правото на данъчен кредит, няма изискване да бъде установен произходът на стоката. Въпреки липсата на легално определение за понятието "произход на стоката" в установената практика за целите на данъчното облагане се приема, че за стока с установен произход се приема тази, за която е доказано наличието на производител или вносител. Установяването на такъв произход на стоката обаче не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. По изложените съображения, обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт, като е приел, че не е налице основание за отказ на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Макар да заявява претенция за присъждане на разноски за касационното производство, ответникът не представя доказателства за направени такива. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,