Решение № 2924 от 10.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 707/2016 г.

Решение № 2924 от 10.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 707/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Г. Д. "Гранична полиция"-МВР, срещу решение № 267 от 16.11.2015 г. по адм. дело № 404/2015 г. на Административен съд - Х., с което е отменена негова заповед рег. № УРИ [номер]/30.06.2015 г., с която на М. Д. И. -началник на ГПУ-[населено място] при РДГП-[населено място], за нарушение на служебната дисциплина е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и необосновано. Ответникът - М. Д. И., чрез своя процесуален представител- адв. Захариева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Желае присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдът от първата инстанция е сезиран с жалба срещу заповед рег. № УРИ [номер]/30.06.2015 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция"ГДГП, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 204, т. 3 и чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 ЗМВР, с която на М. Д. И. - началник на ГПУ-[населено място] при РДГП-[населено място] е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта за това, че за периода 01.01.2015 до 31.03.2015 година, не е изпълнил изискванията на основните си длъжностни права и задължения, отразени в длъжностната му характеристика рег. № 50987/09.12.2010 г., утвърдена със заповед рег. № 79/10.01.2011 г. на директора на ГДГП, в частта им да ръководи и отговаря непосредствено за цялостната дейност по граничния контрол ДГ, оперативно- издирвателната дейност, преминаването през ГКПП на лица, превозни средства и стоки в зоната на отговорност на ГПУ, следствие на което са допуснати слабости в планиране и отчитане на дейността на ГПУ-[населено място] и ГКПП-[населено място]; организацията на ежедневната работа на дежурните групи, ефективността на граничните проверки в условията на интензивен трафик и увеличен миграционен натиск, охраната на зоната на ГКПП и осъществяването на пропускателния режим, ниска активност на служителите от група ОИД на ГПУ-[населено място], както и занижен контрол от ръководството на ГПУ-[населено място] над подчинените им служители. За да отхвърли оспорването съдът е приел, че са налице основанията за отмяна на административния акт по смисъла на чл. 146 АПК. Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът е направил извода, че оспореният акт не се съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено соченето нарушение, както и на доказателствата, въз основа на които е установено. И самата заповед и справката, към която първата препраща, не съдържат обстоятелства относно конкретно поведение на жалбоподателя, което да бъде квалифицирано като неизпълнение на изискванията заложени към И. в длъжностната му характеристика. Правилно първоинстанционния съд приема, че дословното възпроизвеждане на текста от раздел ІІІ на длъжностната характеристика, без излагане на конкретни факти и обстоятелства- не е достатъчно за да бъде ангажирана и търсена дисциплинарна отговорност от служителя. Също така - И. е уличен в извършване на дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, а именно- неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, като отново липсва описание на неизпълнени конкретни разпоредби на закона, подзаконови актове или заповеди на сочените лица. Констатация на първоинстанционния съд е, че административно наказващия орган, в нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, не е отчел обстоятелствата при чиято преценка следва да бъде направен избор на вида и размера на наложеното наказание. Обобщаващият извод на съда е, че поради допуснати съществени нарушения на изискването за форма на административния акт, както и на административно производствените правила, рефлектират върху съответствието на оспорената заповед с материалния закон и обуславя отмяната й като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК. Решението е правилно. В касационната си жалба директора на ГДГП изразява несъгласие с фактическите констатации на съда, като счита че фактите са неправилно установени. Възраженията са неоснователни. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Съдът правилно е посочил, че нито в заповедта, с която е наложено наказанието, нито в приложените към административната преписка писмени доказателства и по специално изготвената справка -не са посочени обстоятелствата при които е извършено дисциплинарно нарушение; не се сочи конкретно поведение на И. довело пропуски в дейността на ГПУ [населено място]; липсва конкретика и описание на онези подзаконови актове или заповеди на горестоящи, които И. виновно е нарушил. Правилно е отчетена като самостоятелно основание за отмяна на заповедта и нарушаването от страна на наказващия орган на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР - декларативното изброяване на сочените в закона обстоятелства - тежест на нарушението и настъпили от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, но без да бъдат обсъдени поотделно в тяхната конкретност и съвкупност -е също основание за отмяна на заповедта. Обжалваното решение, като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, касаторът следва да заплати на ответника направените за тази инстанция разноски. Представен е списък на разноските, като за настоящата инстанция се претендира сумата 900 лева -адвокатско възнаграждение. Същото е оспорено поради неговата прекомерност. Възражението е основателно. Касае се за касационно производство и с оглед естеството на спора и неговата фактическа и правна сложност- оспорване законосъобразност на наложено дисциплинарно наказание на служител на МВР и наличие на многобройна утвърдена и непротиворечива практика, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - същото следва да бъде намалено на 400 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение