Решение № 3984 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10418/2020 г.

Решение № 3984 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10418/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална Дирекция "Северна морска", чрез юрк. К., против решение № 110/19.06.2020 г. на Административен съд – Ловеч, постановено по адм. д. № 552/2019 г., с което е отменено Решение към MRN 19 B000200 2011164 R6/05.07.2019 година /19 BG002002011164 R6/05.07.2019 година с peгистрационен № 32-313441 от 31.10.2019 година на директора на териториална дирекция /ТД/ "Северна Морска" в Агенция Митници. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита обжалваното решение на директора на ТД "Северна Морска" за правилно, обосновано и законосъобразно, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения налагащи отмяната му. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по същество, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Капитал груп" ООД, в дадения от съда срок не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. В решението на Директора на Териториална Дирекция "Северна морска" митническият орган е приел, че митническата стойност на стоките по митническа декларация с MRN № 19 BG002002011164 R6 от 05.07.2019 г. следва да бъде определена на основание чл. 74, § 2, б. "б" от регламент /ЕС/№ 952/2013 въз основа на митническата стойност на сходни стоки, посочени по други MRN, със съответните ги индивидуализиращи данни, подробно посочени в решението. С решението на митническия орган е: 1. отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки № 26, и 27 по МД с MRN № 19 В0002002011164 R6/05.07.2019 г. и е определена нова митническа стойност; 2. Взети са под отчет определените държавни вземания; 3. начислени и взети под отчет с ВПО № 2276712-001/09.08.2019 г. за вносни мита /А00/ -3203. 18 лв., антидъмпингови мита /А30/-1572. 52 лв. и ДДС /В00/-11206. 07 лв.; 4. Определени са дължими суми за доплащане мита - 310, 66 лв. и ДДС- 515, 07 лв., ведно с лихва за забава на основание чл. 114 пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е стигнал до извод, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74, § 2, буква б) от МК, поради което процесният административен акт е незаконосъобразен. Според съда сходството на стоките по процесната митническа декларация и по използваните от ответника митнически декларации за стойност на "сходни стоки" не е доказано, тъй като качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките не е обсъдено и преценено. Не е направен анализ на данните от анализните сертификати, вкл. чрез назначаването на експертиза, която да обясни по какъв начин разликите в показателите влияят на качеството на двата продукта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното решение на Директора на Териториална Дирекция "Северна морска". Касационният съд намира изводите на АС – Ловеч за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС - Ловеч. За пълнота следва да се акцентира върху обстоятелството, че в тежест на митническите органи е да обосноват определената по чл. 141, пар. 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки. Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. В конкретния случай митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз основа на договорната стойност. Както правилно е установил съдът не е извършен анализ на условията по доставките и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на разликата в договорените количества, търговската марка и качеството на стоките. Съгласно чл. 141, § 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 вр. чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 при определяне на митническата стойност на внасяните стоки следва да се направи корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. А съгласно чл. 141, § 5 от Регламент за изпълнение 2015/2447 договорната стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. В процесното решение на Директора на Териториална Дирекция "Северна морска" липсва необходимия анализ по чл. 141 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на посочените съществени елементи във връзка с използвания вторичен метод за определянето на митническата стойност на стоките. Във връзка с гореизложеното обжалваното съдебно решение се явява правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение