Решение № 3241 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8785/2020 г.

Решение № 3241 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8785/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Одрин 8" ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител - адв. М., против решение № 219 от 24.01.2020 г. постановено по адм. дело № 959/2018 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. В с. з. касационната жалба се поддържа от адв. С., по съображения подробно изложени в писмени бележки, както и се прави искане за присъждане на разноски, по представен списък. Ответникът: началник РДНСК - Пловдив, ГД "Строителен контрол" при ДНСК, чрез пълномощника му - юрисконсулт Г., оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът: главен архитект на община Пловдив, редовно призован, не се явява. От пълномощника му - гл. юрисконсулт П., е постъпило становище, с което поддържа основателност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, което е второ по ред, след отмяна на първоначално постановеното, с решение по адм. дело № 8289/2017 г. на Върховен административен съд, Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Одрин 8" ЕООД срещу Заповед № ДК-10-ЮЦР-47/19.08.2016 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, с която на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ (отм.); , вр. чл. 149, ал. 5 АПК, е прогласена нищожността на Разрешение за строеж /РС/ № 377/15.12.2010 г. на гл. архитект на община Пловдив, ведно с одобрените инвестиционни проекти и извършената със Заповед № 2/06.01.2014 г. презаверка на същото РС, за обект: "Многофункционална сграда с офиси, хотел и бизнес апартаменти, общежития, хранителен магазин и подземен паркинг" в УПИ IV-522. 3589, кв. 165-нов /279-стар/ по плана на ЦГЧ на гр. Пловдив, с възложител - "Одрин 8" ЕООД. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. При преценката за спазване на материалния закон е установил, че протестираното РС би било нищожно, при разрешен строеж в "защитена територия", по смисъла на § 5, т. 82 ДР ЗУТ, каквато в случая е налице. При изследване за нарушение на чл. 84, ал. 1, вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 ЗКН, е установил, че сградите, намиращи се в имота на оспорващото дружество - УПИ II-610 в кв. 165 по плана на гр. Пловдив от 1982 г., представляват тютюневи складове, записани под № 32 в списъка към писмо № 6600/25.11.1975 г. на НИПК до Управление на старинния Пловдив и до ГНС-Пловдив, декларирани като архитектурни паметници на културата за п-да 1880-1920 г., намиращи се на ул. "Одрин" и ъгъла на ул. "Н. Гълъбов" /сегашна ул. "Г. М. Димитров/. Посочил е, че противоречивите данни в т. 362 на рекапитулационен списък на декларирани паметници на културата в гр. Пловдив, ЦГЧ, към писмо № 395/13.02.1985 г. на НИПК /л. 210 и сл./ относно описаният в него тютюнев склад, се опровергават от приетите по делото писмени доказателства - писмо със списък от 25.11.1975 г. на НИПК, 1975 г., протокол № 10/07.10.2014 г. на ЕС при НИНКН, заповед № РД-4/28.01.2016 г. на директора на НИНКН, протокол № 20/16.03.2016 г. на ЕС при НИНКН, както и от заключението на СТЕ на в. л. В. Г. Въз основа на това е обосновал извод, че в описанието на тютюневия склад в т. 362 на рекапитулационен списък от 1985 г. е допусната грешка в квартала и номера на имота и че всъщност е имано предвид процесния склад на ъгъла на ул. "Одрин" и ул. "Н. Гълъбов" по декл. писмо № 6600/25.11.1975 г. Въз основа на това съдът е приел, че този склад е деклариран като единична културна ценност още през 1975 г. и представлява недвижим паметник на културата по чл. 12, т. 2 ЗПКМ (отм.); , като е запазил този си статут и по новия ЗКН /в сила от 10.04.2009 г./, на основание § 12, ал. 1 ПЗР на ЗКН. Освен това е установил, че тази сграда е част от територия с културно-историческо наследство със статут на групов архитектурно-строителен паметник на културата, тъй като попада в т. Д и Д-1 на Приложение № 2 "Групови паметници на културата - ансамбли на историческа зона "Филипопол - Тримонциум-Пловдив" и по-конкретно към система от улични ансамбли по ул. "Ив. Вазов" и ул. "Ц. Дюстабанов" на Протокол № 5/22.05.2000 г. на НСОПК, одобрен от министъра на културата. Позовал се е на влязлото в сила решение по адм. д. № 2346/2017 г. на Върховен административен съд, с идентични констатации по отношение на процесната сграда. Установил е още, че действащият към датата на издаване на процесното РС ПУП, е този одобрен със заповед от 18.08.2010 г. на кмета на община Пловдив, в обхват: УПИ I, II IV, кв. 165 нов /стар кв. 279/, с предвижвания за ново ниско, средно и високо застрояване, свързано между трите УПИ-та. Приел е, че този ПУП не е влязъл в сила, поради несъобщаването му на всички заинтересовани лица. При тези данни съдът е извел краен извод, че предмет на протестираното РС и презаверката му от 06.01.2014 г. е нов строеж, предвиждащ премахване на тютюневия склад в УПИ IV, кв. 165, като недвижима културна ценност и част от групов архитектурен паметник на културата, което РС и проекти не могат да бъдат издадени и одобрени, без съгласуване с Министерство на културата /МК/ - чл. 84, ал. 1 и 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 ЗКН. Липсата на съгласуване с МК, според съда, нарушава съществено императивни норми от ЗКН, както и разпоредбите на чл. 143, ал. 1, т. 5, чл. 141, ал. 7, чл. 148, ал. 4, изр. 4 ЗУТ за строителство в защитени територии за опазване на културното наследство. Според съда нарушението е особено тежко и непоправимо, обуславящо нищожност на протестираните актове на гл. архитект на община - Пловдив, поради което като е уважил протеста и ги е обявил за нищожни, началникът на РДНСК-ЮЦР е постановил законосъобразен административен акт. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта, както и всички оплаквания за незаконосъобразността й. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По спорните за делото въпроси, касаещи статута на УПИ IV-522. 3589, кв. 165 нов /279 стар/ на гр. Пловдив, ЦГЧ и на съществуващия в него тютюнев склад и спрямо това приложението на специалния Закон за културното наследство /ЗКН/, съдът е направил законосъобразни правни изводи. По делото е установено, че за първи път този склад е включен в списъка на декларираните архитектурни паметници на културата от п-да 1880-1920 г. на гр. Пловдив, под № 32, като "тютюнев склад на ул. "Одрин и ъгъла на ул. "Н. Гълъбов" /стр. 205/, приложен към Писмо № 6600/25.11.1975 г. на директора на НИПК до Управление на старинен Пловдив и до ГНС-Пловдив. Целта на писмото е да не се допуска ново строителство в близост до декларираните обекти, без съгласието на НИПК. С идентично съдържание е и следващото писмо на НИПК до КИН-Пловдив и ОбНС-Пловдив с изх. № 395/13.02.1985 г., с приложен към него рекапитулационен списък на декларираните паметници на културата /стр. 210/, в който под № 362 е описан "тютюнев склад кв. 284/620, ул. "Одрин" /ул. Н. Гълъбов" декл. писмо № 6600/25.1.75 г. ". Касаторът счита, че това писмо не касае тютюневия склад в собствения му УПИ IV, кв. 279 /стар/, поради посочени друг квартал и номер на имота, относими към друга страда. Споделят се изводите на решаващия съд, че в списъка към това писмо е допусната неточност по отношение на квартала и номера на имота, в който се намира декларираният паметник на културата, но по отношение описанието му такава неточност липсва. Сградата-тютюнев склад под № 362 е описана с точното си местонахождение спрямо улици, като препраща към декл. писмо № 6600/1975 г., в което е описана със същите улици. Че става въпрос за неточност в списъка от 1985 г. е видно от следващите действия на НИНКН по отстраняване на фактическа грешка в този списък, обективирани с решение на ЕС на НИНКН по протокол № 10/7.10.2014 г. /стр. 263 и Заповед №РД-4/28.01.2016 г. на директора на НИНКН /стр. 242/. Въпросът относно статута на тютюневия склад в УПИ IV-522. 3589, кв. 165 / отговарящ на част от бивш имот с пл. № 610, кв. 279/, е бил предмет на кореспонденция между НИПК и община Пловдив, като последователно и неотменно във всички писма, с изключение на удостоверение № 5578/09.08.2010 г., се посочва, че процесната сграда на "Ориент табако" притежава статут на единична недвижима културна ценност - паметник на културата, попадащ в обхвата на защитена територия по ЗКН - групова НКЦ, групов паметник на културата - система от улични ансамбли "Д" и "Д-1" по улици "Ив. Вазов" и "Ц. Дюстабанов", "Одрин" и "Н. Гълъбов", обявени с протокол № 5/22.05.2000 г. на НСОПК, утвърден от министъра на културата. Такива са: писмо от 16.08.2013 г. /стр. 236 на НИНКН, писмо от 14.12.2013 г. на НИНКН /стр. 240/, писмо от 06.12.2014 г. на ГД "ИОКН" /стр. 241 и др. Тези писмени доказателства съдържат факти от значение за делото и въпреки че по време следват протестираните актове на гл. архитект на община Пловдив, правилно са ценени от съда, на основание чл. 142, ал. 2 АПК. С цитирания протокол № 5/22.05.2000 г. на НСОПК е взето решение, одобрено от министъра на културата, за обявяване на ИЗ "Филипопол-Тримонциум-Пловдив", гр. Пловдив за групов паметник на културата, както и улични ансамбли, съгласно Приложение № 1 и № 2. В Приложение № 2, б. Д и б. Д-1 "Охранителна зона към ул. "Ц. Дюстабанов", като териториален обхват и граници на приетия групов архитектурен паметник е посочена ул. "Г. М. Димитров" /бивша ул. "Н. Гълъбов"/ и ул. "Одрин" със застроените по тях жилищни сгради и четириетажни тютюневи складове, сред които е и процесния тютюнев склад. Установено е още, че одобрените проекти и РС № 377/15.12.2010 г. на гл. архитект на община Пловдив, са издадени на основание ПУП-ПРЗ и РУП, одобрени със заповед от 18.08.2010 г. на кмета на община-Пловдив, които предвиждат ново застрояване в УПИ I, II и IV, кв. 165 нов, на мястото на съществуващите тютюневи складове. Съгласно неоспореното заключение на в. л. Г., предходните ПУП-ве са: кадастрален, регулационен и застроителен план "ЦГЧ" на гр. Пловдив от 29.11.1982 г. и ПУП-ПРЗ от 04.06.2010 г., които по отношение на застрояването предвиждат запазване на тютюневия склад "Ориент табако". В заключението на в. л. е посочено, че двата плана от 04.06.2010 г. и от 18.08.2010 г. не са били съобщени на всички заинтересовани лица, съгласно данните за собствениците на засегнатите имоти по разписния лист към действащия план и кадастралния регистър към КК от 2009 и 2010 г. Поради това е прието от съда, че ПУП от 18.08.2010 г. не е влязъл в сила. Въз основа на ПУП от 18.08.2010 г. е издадена виза за проектиране от м. 09.2010 г. /стр. 1881/, на която е посочено като условие за проектиране на новия строеж в УПИ IV, представяне на предварителни становища от Археологическия музей-Пловдив и от НИНКН към МК, на основание чл. 83, ал. 1, т. 3/а ЗКН. С последваща презаверка на тази виза от 07.10.2010 г. и на основание Удостоверение № 5578/09.08.2010 г. на НИНКН, е посочено, че условието за съгласуване с АМ-Пловдив и с НИНКН към МК да се счита отпаднало. Пред първоинстанционният съд касаторът е заявил, че няма да се ползува от това удостоверение. При тези данни и в съответствие с материалния закон са изводите на съда, че сградата на тютюневия склад в УПИ IV, кв. 165 нов на ЦГЧ на гр. Пловдив, е паметник на културата-единична културна ценност, декларирана като такъв през 1975 г., на основание чл. 12, т. 2 ЗПКМ (отм.); и че попада в територия, обявена за групов паметник на културата през 2000 г. Съгласно чл. 79, ал. 5 ЗКН /ред. ДВ, бр. 19/2009 г./ единичните и групови недвижими културни ценности с техните граници и охранителни зони формират защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство. Такова е и определението за " защитени територии за опазване на културното наследство" по § 5, т. 82 ДР ЗУТ. При доказаност, че процесната сграда попада в такава защитена територия, за одобряването на инвестиционни проекти и РС за нов строеж в УПИ IV, както и за презаверката му, към 2010 г. и 2014 г. е било необходимо спазването на специалните разпоредби на чл. 83, ал. 1 и чл. 84, ал. 1 ЗКН /ред. ДВ, бр. 92/2009 г./, към които препращат чл. 141, ал. 7, чл. 143, ал. 1, т. 5, чл. 148, ал. 4, изр. 4 ЗУТ. Разпоредбите изискват съгласуване на визата и на строителните книжа за строителство в защитена територия с министъра на културата или от оправомощено от него длъжностно лице, след писмено становище на НИНКН. В случая не е спорно, че такова съгласуване с министъра на културата и с НИНКН на процесните строителни книжа не е извършено. От друга страна следва да се приеме, че съществено е нарушен и чл. 142, ал. 2 ЗУТ, тъй като не е извършена предварителна оценка за съответствие на идейния инвестиционен проект с предвижданията на подробния устройствен план. Съгласно чл. 137, ал. 3 ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП. Въз основа на действащ ПУП-ПЗ се издава и визата за проектиране по чл. 140, ал. 2 и 3 ЗУТ. В случая, както одобрените проекти, така и визата от м. 09.2010 г., с презаверка от 7.10.2010 г., са издадени при липсата на ПУП-ПЗ, предвиждащ проектираното ново строителство в УПИ IV. Това е така, защото ПУП-ПЗ от 18.08.2010 г., не е бил съобщен на всички заинтересовани лица по чл. 131, ал. 1 и 2 ЗУТ, от което следва, че не е влязъл в сила. При отсъствие на ПУП-ПЗ предвиждащ ново строителство в процесния УПИ IV, одобряването на инвестиционни проекти и РС за него се явява без предмет и не може да бъде разрешено на никакво законно основание. Ето защо изводите на съда, че оспорената заповед на началника на РДНСК-ЮИР, с която е обявена нищожността на издадените строителни книжа - одобрени проекти и РС от 15.12.2010 г. и презаверка на РС от 06.01.2014 г., е законосъобразна, са правилни. Нищожността е най-големият порок на всеки административен акт. Актът е нищожен, когато не може да бъде издаден на никое законно основание или е издаден при особено тежки нарушения на закона, които го правят несъвместим с правния ред. В случая допуснатите нарушения при издаване на протестираните строителни книжа правилно е прието, че водят до нищожност. При липса на предмет на издадените строителни книжа, с оглед отсъствието на действащ ПУП-ПЗ за ново строителство в УПИ IV и при несъобразяване, че става въпрос за строителство в защитена територия за опазване на културното наследство, изискващо съгласуване с министъра на културата и със становище на НИНКН, такива книжа не могат да бъдат издадени на никое законово основание. Ето защо, като е приел, че оспорената заповед е правилна и е отхвърлил жалбата на касатора срещу нея съдът е постановил правилно решение. Предвид изложеното неоснователни са оплакванията на "Одрин 8" ЕООД, че протокол № 5/2000 г. на НСОПК е само междинен акт, в производството по обявяване на групови паметници на културата, който не поражда правни последици, а също така и поради това, че е оспорен пред съда. Върху протокола е налице волеизявление на министъра на културата, който с подписът си е одобрил решението на националния съвет по ОПК, съгласно чл. 4 ЗКМ (отм.); , от което следва, че такова решение има, поради което правилно е кредитирано от съда. В този смисъл е и решение по адм. дело № 2346/2017 г. на ВАС, 3-то отделение, на което правилно се е позовал съда. Оспорват се и изводите на съда, спрямо допуснатата "грешка" в т. 362 на списъка на декларираните паметници на културата към писмо от 13.02.1985 г. на НИПК, с доводи, че този списък визира друг обект в кв. 284, имот пл. № 620. Във връзка с това се оспорват и всички актове на НИНКН, с които се установява тази грешка- писмо от 16.08.2013 г, протокол № 10/07.10.2014 г., заповед № РД-4/28.01.2016 г., протокол № 20/16.03.2016 г. Настоящият състав намира, че писмото от 1985 г. и списъка към него нямат единствено и самостоятелно значение по въпроса е ли е процесният тютюнев склад единична културна ценност-паметник на културата, деклариран с него. Защото този въпрос, както правилно е прието и от съда, е разрешен с представеното писмо № 6600/25.11.1975 г. на НИПК и списък към него, в който в т. 32 и на основание чл. 12, т. 2 ЗПКМ (отм.); процесният тютюнев склад "Ориент табако" е деклариран като такъв паметник на културата през 1975 г. и оттогава до влизане в сила на ЗКН, не е променян. Съгласно § 12, ал. 1 ЗКН /ред. ДВ, бр. 19/2009 г./ заварените декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като декларирани обекти по този закон. Това правило опровергава всички възражения и оплаквания на касатора срещу изводите на съда, че сградата в УПИ IV, кв. 165 нов, е деклариран такъв паметник, а в резултат на това и че попада в защитена територия за опазване на културното наследство. Оплакванията на касатора срещу издадените и цитирани по-горе писмени доказателства, "поправящи" грешката в писмо от 13.02.1985 г. цели да измести спора към тези актове, чрез осъществяване на инцидентен контрол за законосъобразност върху тях, което е недопустимо. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат искането на касатора за разноски е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение