Решение № 1932 от 21.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна към Агенция Митници (правоприемник на директора на ТД Северна Морска към Агенция Митници), чрез процесуален представител - главен юрисконсулт Т. Караславов, срещу Решение 19/11.02.2022 г., постановено по адм. д. 475/2020 г. по описа на Административен съд (АС) Ловеч, с което по жалба на Балкантрейд пропъртис ЕООД е отменено Решение peг. 32-300781 от 15.10.2020 г., издадено от директора на ТД Северна морска, и ТД Северна морска при Агенция Митници е осъдена да заплати на Балкантрейд пропъртис ЕООД разноски по делото в размер на 3 890,00 лева. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, в касационната жалба се твърди допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че при депозирана молба с peг. 32-29022/27.01.2022 г. от началник отдел ПС, ТД Митница Варна и основания по чл.139 от АПК за отлагане на делото, съдът го е разгледал в отсъствие на страната или неин представител. На второ място се поддържа нарушение на материалния закон с доводи, че данъчната основа в митническите декларации, подадени от дружеството, е неправилно формирана, като не са включени разходи за транспорт, хамали, митническо оформяне и различни видове такси, описани в решението на директора на ТД Северна морска. Изтъкнати са подробни доводи относно предпоставките за увеличаване на данъчната основа и митническа стойност и правилност на изчисляването им. Касатора твърди, че съдебно-счетоводната експертиза е неотносима. Твърди се, че съобразно чл. 55, ал. 1 ЗДДС, фактурираните услуги, представляващи разходи свързани с вноса, следва да се включат в данъчната основа, с доводи, че разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗДДС следва да бъде приложена. Настоява за отмяна на съдебния акт, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Балкантрейд пропъртис ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Троян, [улица], чрез процесуалния му представител - адв. С. Желязкова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че при депозирана молба с peг. 32-29022/27.01.2022 г. от началник отдел ПС, ТД митница Варна и основания по чл.139 от АПК за отлагане на делото, съдът го е разгледал в отсъствие на страната или неин представител. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК предвижда, че съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът ѝ не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая, действително е депозирана молба за отлагане на делото, но не са представени доказателства за невъзможността на всички или конкретен юрисконсулт на ТД Митница Варна да е в обективна невъзможност за явяване по делото, поради което основанието по чл.139 от АПК не е установено. Освен това, в депозираната молба за отлагане на делото е изразено и алтернативно становище, в случай че делото се разгледа, да се приеме заключението по назначената експертиза и да им се даде възможност да изразят становище в случай, че се представят нови доказателства. Нови доказателства не са представени и поради това съдът не е отложил съдебното заседание по делото. Предвид изложеното, като е провел редовно съдебно заседание на 27.01.2022 г., първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е Решение peг. 32-300781 от 15.10.2020 г., издадено от директора на ТД Северна морска, което обхваща 229 митнически декларации, по които се търси досъбиране на ДДС в размер на 72 858,51 лева, ведно с лихва за забава, поради невключени в данъчната основа разходи за транспорт, хамали, митническо оформяне и такси свързани с вноса. За да отмени решението на директора на ТД Северна морска съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и няма съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но е прието, че при издаването на обжалваното решение са допуснати пороци на формата, поради неизлагане на достатъчно конкретни мотиви. Според съда не е уточнена фактическата обстановка въз основа на която се е стигнало до заключението на митническите органи за увеличение на данъчната основа. В оспореното решение са споменати само с номер митническите декларации и липсва информация за фактурираните услуги. Административният съд е счел също, че не е уточнено защо след като административния орган е приел, че за всички издадени данъчни фактури за транспорт в страната, е платено ДДС, то е начислено повторно. Наред с това, съдът е приел, че оспореното решение е издадено и в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Приел е, че транспортната и митническата услуга, заради която се изисква досъбиране на ДДС е извършена след първото местоназначение съгласно § 1, т. 72 от ДР на ЗДДС, което определение намира приложение в конкретния случай, тъй като съобразно митническите декларации всички те са за допускане за свободно обращение. Прието е, че първото местоназначение по смисъла на чл. 86, ал. 2 от Директира 2006/112/ЕС в конкретния случай е пристанище Варна и включването на ДДС за транспорта към данъчната основа на митническите декларации за транспорта във вътрешността на страната е неправилно. Прието е като безспорно, че дължимият ДДС за извършените транспортни услуги в страната е начислен в размер 20 на сто и платен. Изтъкнати са доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 36а, ал. 1 от ЗДДС, тъй като конкретните транспортни и митнически услуги не се облагат с нулева ставка и не са включени е данъчната основа на чл. 55 от ЗДДС. Въз основа на изложеното, съдът е заключил, че данъка за съответните транспортни и митнически услуги е начислен за втори път, което е недопустимо. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен като издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и при липса на законоустановена форма отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е установил относимите за спора факти, допуснал е и е приел без възражения съдебно-счетоводната експертиза и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. Съгласно ЗДДС данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула или при внос на стоки по чл. 16 ал. 3 ЗДДС, при приключване на митническите формалности. Данъчната основа по силата на чл. 55, ал. 1 е митническата стойност, увеличена доколкото вече не са включени в нея мита, акциз и други такси, както и свързани с вноса разходни като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Дефиницията за Първо местоназначение се съдържа в допълнителните разпоредби на ЗДДС - § 1, т. 72, където е определено като мястото посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато такова място не е посочено в нито един от придружаващите документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за пръв път се претоварват от едно на друго място на територията на страната. Правилно административният съд е съобразил, че с нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС не се въвежда нов ред за определяне на данъчната основа при внос, а само се внася яснота по въпроса за вида на разходите за услугите, свързани с доставките, които следва да са неразделна част от тяхната данъчна основа при вноса им и осигурява по-пълноценно приложение на чл. 144 от Директива 2006/112/ЕС. От съвкупния анализ на доказателствата действително се установява, че транспортната услуга е извършена след първото местоназначение на стоките, съгласно дефиницията, дадена в т. 72 от цитираната разпоредба, тъй като в нито един от придружаващите документи не е посочен конкретен склад като първо местоназначение на стоките, а условието на доставка е FOB В., т. е. на пристанище Варна е станало първото претоварване на стоките от едно превозна средство на друго - от морски на сухопътен транспорт. Следователно към митническата декларация следва да бъдат включена разходите за превоза, хамали и митническо оформяне и др. такси до пристанище Варна. В случая е установено, че транспортирането на стоката от пристанище Варна до склада на дружеството, е извършено след освобождаване на стоката за потребление и за нея е оформен режим внос. Данъкът за транспортната услуга на територията на страната се начислява отделно от този за вноса и е в размер 20 на сто и както се подчертава от административния съд плащането му е осъществено. Транспортните разходни на територията на страната следва да бъдат включени в данъчната основа само ако за цялото превозно разстояние от пристанището до склада е издаден един транспортен документ, в който като местоназначение е посочен складът. От изложеното става ясно, че в конкретния случай няма предпоставки за увеличаване на данъчната основа, тъй като предоставената транспортна услуга е извършена след първото местоназначение на стоката и освобождаването и за потребление. Правилно административният съд е констатирал неприложимостта на разпоредбата на чл. 36а, ал. 1 ЗДДС, поради факта, че стойността на конкретните транспортни услуги не следва да бъде включена в данъчната основа по чл. 55 ЗДДС и те не са облагаеми с нулева ставка. Правилни са и изводите на съда, че е недопустимо повторно начисляване на данъка транспортните разходи в страната, за които има издадени данъчни фактури и е платено дължимото ДДС чрез увеличаването на данъчната основа по митническите декларации именно с него. В този смисъл е трайната практика на ВАС, както и постановеното при същите факти и спрямо същите страни Решение 8394 от 03.10.2022г. по адм. дело 975782021г. на ВАС, осмо отделение. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, Административен съд - Ловеч е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, изложени в жалбата на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна към Агенция Митници, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 240,00 лева, съгласно договор, фактура и платежно нареждане от 21.04.2022г.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,