Решение № 7082 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8824/2015 г.

Решение № 7082 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8824/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. П., против Решение № 1171/25.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2071/2014 г., по описа на Административен съд В., с което е обявена нищожността на Акт за установяване на задължение по декларация № 2/22.04.2014 г., издаден от ст. специалист при отдел "МДТ" при О. П., в потвърдената част с решение № 1/23.05.2014 г., постановено от началник отдел "МДТ", към О. П., с който на ЕТ "К. - П. П.", са установени задължения за заплащане на такса битови отпадъци за периода 2009 г. - 2013 г. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитирания АУЗД бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - ЕТ "К. - П. П.", с. Б., общ. Провадия, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е основателна. С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд В. е обявил нищожността на Акт за установяване на задължение по декларация № 2/22.04.2014 г., издаден от ст. специалист при отдел " МДТ" при О. П., в потвърдената част с решение № 1/23.05.2014 г., постановено от началник отдел "МДТ", към О. П., с който на ЕТ "К. - П. П.", са установени задължения за заплащане на такса битови отпадъци за периода 2009 г. - 2013 г. Обжалваното решение като недопустимо, следва да бъде обезсилено. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон касационният съд следи служебно. За да бъде допустимо обжалваното съдебно решение, трябва да бъде постановено при наличие на изискванията, при които делото може да бъде решено по същество, т. е. при наличие на процесуалните предпоставки и при липса на процесуалните пречки за разглеждане на делото. Една от процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство е участието в него на надлежните страни. Само тогава, когато съдебното производство е проведено с участието на надлежните страни може да бъде постигната търсената чрез съда защита на нарушените права, свободи или закони интереси. Ако в съдебното производство са участвали ненадлежни страни правният спор ще остане нерешен, тъй като силата на присъдено нещо няма да обвързва правните субекти, между които спорът съществува - чл. 177, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДОПК. Надлежността на страните в съдебното административно производство, т. е. процесуалната им легитимация, се определя на основата на твърденията на оспорващия в жалбата, че именно той е носител на правото на оспорване на посочения административен акт. Тъй като с жалбата се търси защита срещу индивидуален административен акт, т. е. срещу властническо волеизявление на държавен орган, законодателят изрично е посочил в чл. 159, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, кой е ответник и следователно кой е надлежна страна в съдебното производство по оспорване на акт за установяване на задължение по декларация. Това е решаващият орган. Решаващ орган в производството по установяване на задължения по декларация по Закона за местните данъци и такси е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. В случая, в образуваното по жалба на ЕТ "К. - П. П.", административно дело съдът е конституирал като страни едноличния търговец и Кмета на О. П. като ответник (видно и от протоколите за проведени съдебни заседания). Административен съд В. неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 4, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ. Съгласно цитираните норми, на кмета на общината е предоставено правомощието да определи със своя заповед служителите от общината, имащи правомощия на органи по приходите, т. е да установяват задължения по декларации. Законодателят е този, който изрично е предоставил на ръководителя на звеното за местни приходи процесуалната легитимация да бъде страна в съдебното производство по оспорване на акт за установяване на задължение по декларация. Следователно, както е посочено и в процесния АУЗД, същият подлежи на обжалване пред началник отдел "Местни приходи" при община Провадия и това е решаващият орган и съответно надлежна ответна страна в първоинстанционното производство, която следва да бъде конституирана. Като е конституирал като страна в съдебното производство Кмета на О. П., съдът е провел производство с участието на ненадлежна страна и без участието на надлежната страна - ръководителят на звеното за местни приходи в общината съгласно чл. 159, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК. Това прави постановения съдебен акт недопустим - постановен при липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство. Касационният съд следва да обезсили постановеното съдебно решение в оспорената му част и да върне делото на съда за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира надлежните страни и в частност началник отдел "Местни приходи" при община Провадия. Тъй като съдебното решение е недопустимо, съдът не извършва проверка за неговото съответствие с материалния закон и не се произнася по твърдяните в касационната жалба отменителни основания. По искането за присъждане на разноски следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на спора по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,