Решение № 11407 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 101/2016 г.

ВАСVI отделение27.10.2016 г.докладчик Росен Василев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103 от 02.12.2015 г. по адм. д. № 459/2015 г. на Административен съд В.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11407 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 101/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В., подадена чрез юрисконсулт Ц. В.-М. срещу решение № 103 от 02.12.2015 г. по адм. д. № 459/2015 г. на Административен съд В., с което е отменена заповед № А-132/31.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-В., потвърдена с Решение № 48/12.10.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане-В., с която на С. П. К., от гр. В., е отказано отпускане на месечна помощ за дете по молба-декларация вх. № А-132/17.08.2015 г. и преписката е върната на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-В., за ново произнасяне по молба-декларация вх. № А-132/17.08.2015 г. на С. К. съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че молбата-декларация за отпускане на помощта е подадена от лице по постоянен адрес и не попада в хипотезата на чл. 11, ал. 5 от ППЗСП и в случаите по § 1, т. 1, б. "б" от ДР на ЗСПД. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването срещу административния акт. О.-С. К., от гр. В., изразява становище за неоснователност на оплакванията, в което подробно обосновава твърденията си. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 103 от 02.12.2015 г. по адм. д. № 459/2015 г. на Административен съд В. е отменена заповед № А-132/31.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" -В., потвърдена с Решение № 48/12.10.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане-В., с която на С. П. К., от гр. В., е отказано отпускане на месечна помощ за дете по молба-декларация вх. № А-132/17.08.2015 г. и преписката е върната на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" -В., за ново произнасяне по молба-декларация вх. № А-132/17.08.2015 г. на С. К. съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че в случая са налице предпоставки за отпускане на помощта, тъй майката К. и бащата Боев имат регистрирани различни настоящи адреси, К. не обитава настоящия адрес на бащата, и не представляват семейство по смисъла на по § 1, т. 1, б. "б" от ДР на ЗСПД. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че К. е подала молба-декларация вх. № А-132/17.08.2015 г. за получаване на месечна помощ за детето си К. В. Б. до Дирекция "Социално подпомагане" -В., в изнесено работно място-с. Н. село, като е декларирала указаните в молбата-декларация обстоятелства. Посочила е в молбата-декларация постоянен адрес-с. Н. село, където и е подала същата. Видно от приложеното по делото удостоверение К. е с настоящ адрес гр. В., ул. "К. Б. .... ", на който е регистрирана от 26.09.2006 г. Видно от представената справка от база НБД "Население" бащата на детето-В. Д. Б., е с регистриран постоянен и настоящ адрес в с. Н. село, ул. "Ш." ..№.... От събраните гласни доказателства- показанията на служителя на Дирекция "Социално подпомагане" -В. с работно място с. Н. село, се установява, че жалбоподателката е уведомена по телефона, че следва да декларира и бащата на детето, но не и е указан срок за това. Писмено не и е отправяно подобно указание. Служителят уточнява също, че К. не живее на адреса в с. Н. село, ул. "Ш." 44, където живее бащата на детето. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД указва, че месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, чийто доход на чл. от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4 от ЗСПД при условие, че семейството живее постоянно в страната, а по отношение на детето са налице предпоставките от т. 1 до 5 от разпоредбата, а именно: при условие, че не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължителна предучилищна подготовка на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние; живее постоянно в страната. В сила от 28.07.2015 г. на § 1, т. 1 от ДР на ЗСПД, е разширено понятието за семейство по смисъла на закона, като съгласно б. "б" "Семейството" включва и: съвместно живеещи родители без сключен граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес, техните ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени и припознати, с изключение на сключилите брак). Спорът по същество в производството се свежда до това отговаря ли К. на посочените изисквания. В настоящия случай от събраните доказателства се установява, че К. не съжителства на един и същ настоящ адрес с бащата на детето В. Б. и не е било необходимо да декларира това обстоятелство. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице предпоставките за отпускане на помощта. М. К. и бащата на детето имат регистрирани различни настоящи адреси и К. не обитава настоящия адрес на бащата на детето. Родителите не представляват семейство по смисъла на § 1, т. 1, б. "б" от ДР на ЗСПД. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

4