Решение № 13420 от 26.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11397/2012 г.

Решение № 13420 от 26.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11397/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Илиян Момчилов Попов за отмяна на решение № 592/04.12.2009 г. по адм. дело № 654/2009 г. на Административен съд - Пазарджик, влязло в сила с решение № 9681 от 12.07.2010 г. по адм. дело № 444/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което жалбата на Попов против заповед № 3-2235/11.09.2009 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Пазарджик, е отхвърлена. Молителят поддържа, че е налице ново писмено доказателство, коeто не е взето предвид при решаване на делото. Представя присъда № 113 от 28.03.2012 г. по н. о. х. д. № 936/2011 г. на Пазарджишкия районен съд, влязла в сила на 12.07.2012 г. след потвърждаването й с решение № 111 от 12.07.2012 г. по ВНОХД № 263/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с която Попов е признат за невиновен в това, че в качеството си на длъжностно лице - младши полицейски инспектор към Районно управление "Полиция" (РУП) - Септември съзнателно е ползвал документ с невярно съдържание - болничен лист за временна неработоспособност с № 1064443/21.08.2001 г. и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 1 от НК. Моли, на основание чл. 239, т. 1 от АПК, решението да бъде отменено, а делото - върнато на съда за ново разглеждане. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР - Пазарджик оспорва молбата за отмяна и моли да бъде отхвърлена. За да се произнесе по молбата за отмяна, настоящият петчленен съдебен състав взе предвид следното: С решението на Административен съд - Пазарджик, чиято отмяна се иска, влязло в сила с решение на Върховния административен съд, трето отделение, по адм. дело № 444/2010 г., жалбата на молителя Попов против заповед № 3-2235/11.09.2009 г. на директора на ОД на МВР - Пазарджик, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е отхвърлена. Съдът приема, че жалбата е неоснователна, тъй като Попов в качеството си на държавен служител кат. Д, главен полицай, младши полицейски инспектор в "Териториална полиция" на група "Опазване на обществения ред и превенция" към РУП - Септември при ОД на МВР - Пазарджик е осъществил описаните в заповедта тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи - използване на служебното положение за лична облага, злоупотреба с доверие и неподаване на декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР, изразяващи се в това, че през периода 19.06.2008 г. - 01.02.2009 г. без знанието на ръководството на РУП - Септември постига споразумение с управителя на "Раян газ" ЕООД да му предоставя по 10 л. бензин месечно за служебния мотоциклет, в резултат на което зарежда за сметка на фирмата 220 л. бензин, от които само 10 л. използва за служебния мотоциклет и в това, че на 17.08.2009 г. по време на отпуск по болест, разрешен с болничен лист, сключва договор с "Итрефорум Полша" и работи за дружеството, осъществявайки международни превози до 04.09.2009 г., без да подаде декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР. Като прецени изложеното по-горе и молбата за отмяна съобразно посочените в нея основания Върховния административен съд, петчленен състав, констатира следното: Молбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая представената в настоящото производство присъда, с която молителят Попов е признат за невиновен в това, че в качеството си на длъжностно лице - младши полицейски инспектор към РУП - Септември съзнателно е ползвал документ с невярно съдържание - болничен лист за временна неработоспособност с № 1064443/21.08.2009 г. и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 1 от НК, няма значение за законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и съответно за решаването на делото по оспорването й. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което влязлата в сила присъда, установяваща, че лицето не е извършило престъпление не засяга непременно законосъобразността на производството по реализиране на дисциплинарната отговорност. В разглежданата хипотеза такава връзка между двете производства не може да се установи, тъй като фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание и съответно за постановяване на съдебните решения са различни от тези, послужили като основание за привличане на Попов като обвиняем за престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 1 от НК. Установените от дисциплинарно наказващия орган и от съда дисциплинарни нарушения са свързани с използване на служебното положение за лична облага, с неподаване на задължителна декларация и с извършване на дейност по трудов договор по време, през което Попов е служител в МВР. Изброените деяния не са свързани с използването на документ с невярно съдържание и следователно оправдаването на молителя по повдигнатото обвинение за това престъпление е без значение за разрешаване на делото по оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като няма връзка с направените от съдебния състав изводи, които засягат различни действия и бездействия на молителя. Ето защо влязлата в сила присъда в случая не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Поради всичко изложено съдът приема, че в разглежданата хипотеза не се установява наличие на нови факти, подкрепени с новосъздадени писмени доказателства от значение за делото. Ето защо липсват предпоставките за отмяна на атакуваното решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,