Решение № 16500 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12614/2018 г.

Решение № 16500 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12614/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Е. Георгиев чрез адв. И. Раднев срещу решение № 166 от 12.06.2018 г., постановено по адм. д. № 560/2017 г. по описа на Административен съд – Стара Загора в частта му, с която е отхвърлен иска му за разликата над 1 000 (хиляда) лв. до пълния предявен размер от 20 000 (двадесет хиляди) лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ЗОЗТ "Черна гора" при Затвора Стара Загора, за периода 1.12.2014 г. – 31.07.2016 г., причинени му в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в тази част на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдът да отмени решението в отхвърлителната му част и, вместо него, да постанови друго по същество, с което да уважи исковата претенция на Георгиев в пълния й предявен размер от 20 000 лв. Срещу същото съдебно решение, но в осъдителната му част, е предявена и касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- София. Вторият касатор твърди неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в осъдителната му част да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Георгиев като неоснователна или, евентуално, да намали присъдената сума до нейния справедлив минимум и да остави в сила съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив. Счита съдебното решение досежно непроизнасяне и неприсъждане на юрисконсултското възнаграждение в полза на ГД "ИН" за непълно. Касационният жалбоподател Е. Георгиев, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. И. Раднев е депозиран писмен отговор на касационната жалба на ГДИН с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно за правилност на атакуваната с нея част от съдебното решение. Редовно призован за съдебно заседание, ГД "Изпълнение на наказанията" – София се представлява от юриск. Николова, която поддържа предявената от доверителя си касационна жалба и оспорва предявената от Георгиев касационна жалба, а по същество твърди неправилност на атакувания съдебен акт в осъдителната му част, съответно – правилност на същия в отхвърлителната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Георгиев и частична основателност на касационната жалба на ГД "ИН". Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира касационните жалби за допустими като предявени от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваните части е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения: Административният съд е сезиран с исковата претенция на Е. Георгиев срещу ГДИН - София с правно основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. за периода от 1.12.2014 г. – 31.07.2016 г., настъпили вследствие настаняването му в много лоши медицински, битови, хигиенни и санитарни условия, в които е изтърпявал наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ "Черна гора" при Затвора Стара Загора, изразяващи се в това, че: килиите, в които е пребивавал, не са отговаряли на изискванията за минимална свободна жилищна площ от 4 кв.м. за всеки лишен от свобода; в спалното помещение липсвал санитарен възел и течаща вода и не бил осигурен постоянен достъп до такива, като се е налагало съкилийниците да удовлетворяват естествените си потребности в кофа, шише или торбичка за облекчаване на нормалните физиологични нужди; задържаните са извеждани да ползват тоалетните само по график, като едновременно са извеждани 70 човека, които са ползвали 3 клекала в общи помещения; ищецът е бил лишен от правото си на предстой на открито и на един час за спортни занимания; нарушавано му е правото на "тайна на кореспонденцията", тъй като многократно писмата, адресирани до него са му давани отворени, връчвани са му чрез други лишени от свобода, които са ги разнасяли из целия затвор; изходящата и входящата кореспонденция е забавяна със седмици, а цените на разговорите били силно завишени; в килиите, в които пребивавал, имало мухъл, влага и неприятни миризми, в повечето случай прозорците не са се отваряли и през летните месеци температурите са достигали нетърпими стойности; на тези прозорци, които са се отваряли е нямало мрежи и комарници, а в килиите е имало дървеници; лишените от свобода са извеждани веднъж седмично на баня, като лятото къпането се осъществявало в двора на затвора, където са ползвани цистерни с нагрята от слънцето вода, а през зимата – в закрити помещения; къпането е следвало да се осъществи за 10 минути, а душовете не работели, като имало само 4 корита на 10 човека; медицинските грижи били на много ниско ниво, като при наличие на оплакване ищецът е записван в специална тетрадка и е чакал с дни докато дойде реда му да бъде прегледан; при посещение на медицинския специалист на затвора се извършвали повърхностни прегледи и не му е предписвано нищо повече от аналгин или парацетамол; още по-тежка била ситуацията тогава, когато е било нужно да се прибегне до намеса на зъболекар, като се е налагало да чака цели седмици, за да дойде неговия ред, а в някой случаи е стоял с лекарство в зъба за повече от месец. Вследствие на всичко това ищецът е бил подложен на жестоко и нечовешко отношение, напълно несъответстващо със задържането, не са му осигурени условия, които са съвместими с уважението на човешкото му достойнство, като обосновава, че е подлаган на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането, като всичко това е довело до нанесени редица неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, през цялото време се е чувствал изключително зле психически, подложен е бил на постоянен стрес, чувствал се е подтиснат, като изживял изключително тежко унижаващата човешкото му достойнство среда, преживял страдания, емоционален дискомфорт, чувство на тревожност, потиснатост, чувство за отхвърленост, отчаяние, мъка и тъга. С обжалваното решение АС - Стара Загора е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на Е. Георгиев обезщетение в размер на 1 000 (хиляда) лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие неблагоприятните санитарно-хигиенни условия, в които е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в ЗОЗТ "Черна гора" при Затвора Стара Загора, за периода 1.12.2014 г. – 31.07.2016 г., изразяващи се в: неосигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м., липса на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения, принуждаващо ищеца да удовлетворява естествените си физиологични нужди в кофа в присъствието на други лица, лишаване от право на престой на открито и от спорни занимания, неосигуряване на пълноценно ползване на баня, като е отхвърлил останалите искови претенции, предявени от ищеца като неоснователни и недоказани. За да стигне до цитирания по-горе правен резултат, Административен съд – Стара Загора, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че исковата претенция на лишения от свобода Е. Георгиев срещу ГДИН за периода 1.12.2014 г. – 31.07.2016 г., е частично основателна, доколкото са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС причинени му в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Съдът, базирайки се на събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел, е приел, че в периода 1.12.2014 г. -31.07.2016 г. ищецът е пребивавал в ЗОЗТ "Черна гора" при Затвора Стара Загора в изпълнение на наказание "лишаване от свобода". За този период Георгиев е бил настанен в помещение с по-малко от 4 кв.м. жилищна площ за един лишен от свобода, в което няма санитарен възел и течаща вода. Затворническата килия, обитавана от Георгиев, не е била снабдена със самостоятелен санитарен възел и постоянно течаща вода, поради което в тези части от денонощието, в които затворниците не са имали свободен достъп до общото санитарно помещение, т. е. в периода от 20.00 ч. вечер до 06.00 ч. сутрин същите, вкл. и ищецът, са били принудени да удовлетворяват физиологичните си нужди в кофи, шише или торбичка в присъствието на останалите съкилийници. Съдът е установил, че ищецът не е имал условия реално и пълноценно да упражнява правото си на престой на открито минимум един час на ден (съгл. чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС), през което време да участва във физически упражнения и спортни игри. Съдът е установил и нарушение на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, тъй като регламентираното в тази разпоредба право, а именно осигуряване хигиенно поддържане на лишените от свобода – къпане (баня) по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично, не е осигурено от администрацията на затвора и не е упражнявано пълноценно от затворниците, а още по-малко от работещите затворници, какъвто е бил и ищецът. Съдът е приел за доказани описаните в исковата молба битови и санитарно-хигиенни условия, при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в ЗОЗТ "Черна гора" при Затвора Стара Загора, а именно: неосигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м., липса на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения и удовлетворяването на естествените физиологични нужди в кофа в присъствие на други лица, лишаване от право на престой на открито и от спорни занимания, неосигуряване на пълноценна възможност за поддържане на лична хигиена, в резултат на които е счел, че следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията в Затвора Стара Загора да осигури на ищеца нормални хигиенно-битови условия, което бездействие е рефлектирало негативно върху личната му сфера за периода на изтърпяване наказанието "лишаване от свобода" в ЗОЗТ "Черна гора" при Затвора Стара Загора, а именно: от 1.12.2014 г. до 31.07.2016 г. накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. Според АС - Стара Загора безспорно се установява, че при осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на затвора са нарушили изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване правото на лишеното от свобода лице на хуманно отношение и запазване на човешкото му достойнство. Съдът е приел за неоснователни и недоказани претенциите на Георгиев за обезщетение за неимуществени вреди във връзка с правото на кореспонденция; за наличието на мухъл, влага и неприятни миризми с килиите, неотваряемост на прозорците и наличие на дървеници в килиите, както и за неосигурено навременно и адекватно медицинско обслужване и лечение. За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, административният съд е отчел обстоятелството, че не се доказва наличието на част от незаконосъобразните фактически бездействия, от които се претендират вредите. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, на интензитета на вредите и времевия период на търпенето им, както и на утвърдилата се вече съдебна практика на ЕСПЧ по подобни дела с български граждани – затворници и е определил размер на обезщетението от 1 000 лв. за претендирания период, като е отхвърлил исковата претенция на Георгиев над тази сума до пълния предявен размер като неоснователна. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са развитите от касатора Георгиев доводи за неправилност на съдебното решение в отхвърлителната му част. Правилно административният съд, с оглед събраните по делото доказателства, е определил размера на обезщетението за вреди. Така определеният размер съответства както на периода на търпенето на вредите, така и на характера и интензитета им. В този смисъл съдът правилно е приложил материалноправната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД. Доколкото настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на административния съд, развити в съдебния акт и обосноваващи отхвърлителните му диспозитиви, ВАС не намира за необходимо да приповтаря същите в касационното си съдебно решение. Неоснователна е и касационната жалба, предявена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София срещу осъдителния диспозитив на първоинстанционното решение. Не могат да бъдат споделени оплакванията на ГДИН за недоказаност на иска в уважената му част. Видно от разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, приложима с оглед препращащата норма на § 49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС (ДВ бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) към настоящото дело, неимуществените вреди, претърпени от лошите хигиенно-битови условия в местата за лишаване от свобода, се предполагат до доказване на противното. Ответникът в исковия процес не е провел обратно пълно доказване на обстоятелството, че условията на живот в ЗОЗТ "Черна гора" при Затвора Стара Загора за исковия период отговарят на установените стандарти. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло правните изводи на административния съд за частична основателност на претенцията на Георгиев за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от неосигуряване на адекватни битови и хигиенни условия в ЗО "Черна гора" към Затвора – Стара Загора за изтърпяване наказанието "лишаване от свобода" в периода 1.12.2014 г. -31.07.2016 г. С оглед периода на търпене на вредите и най-вече с оглед техния интензитет, настоящата касационна инстанция намира, че съдът е определил размер на присъденото обезщетение, съответстващо на разбирането за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Неоснователна е и претенцията на ГДИН за неправилност на съдебния акт в частта му за неприсъждане в полза на ГДИН на разноски съразмерно на отхвърлената част на иска. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ съдържа изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Специалната законова регламентация на отговорността за разноски по ЗОДОВ изключва приложението на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК за настоящия случай. Законодателят е регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за разноски съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, съответно чл. 143, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, задължението за разноски в специалния ЗОДОВ. Предвид това в хипотеза като спорната ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед гореизложеното касационните жалби се явяват неоснователни, а съдебното решение като правило в атакуваните му с тях части следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, трето отделение