Решение № 1767 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12345/2012 г.

Решение № 1767 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12345/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Данини-Н-Нина Милчева" със седалище гр. Русе чрез процесуалния му представител адв. Павлина Иванова срещу решение № 10 от 16.07.2012 г., постановено по адм. дело № 140/2012 г. по описа на Административния съд - Русе. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се направените в производството разноски. Ответникът по касационната жалба, Дирекция"Инспекция по труда" - Русе, редовно призован, не се явява, не се представлява, не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмено становище по същество. Заинтересованата страна Шермин Исмаилова Мехмедова, редовно призована, не се явява и не се представлява Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - VI отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административния съд - Русе в производство по чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ) е отхвърлил жалбата на касатора срещу постановление от 02.04.2012 г., с което орган на Дирекция "Инспекция по труда"- Русе е обявил съществуването на трудово правоотношение между лицето Шермин Исмаилова Мехмедова от една страна и ЕТ "Данини-Н-Нина Милчева" - гр. Русе от другата. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че издаденият административен акт е валиден и законосъобразен. При извършена на 02.04.2012 г. проверка за спазване на трудовото законодателство в шивашки цех, стопанисван от касатора в с. Тръстеник, Русенска област контролните органи са установили, че лицето Шермин Исмаилова Мехмедова работи като шивачка, сглобявайки детайли на права шевна машина, без сключен трудов договор. След подробен анализ на всички събрани по делото доказателства - саморъчно попълнена при проверката от Шермин Исмаилова Мехмедова декларация, граждански договор, обяснения на Шермин Исмаилова Мехмедова в с. з. и други, съдът е стигнал до извода, че правоотношението между едноличния търговец и работничката, независимо дали е с предмет поставяне на тик-так копчета или обработка на детайли върху шивашки изделия, има трудовоправен, а не гражданскоправен характер, тъй като съдържанието му е за осъществяване на трудова функция, а не за конкретен трудов резултат, а дори писмено уговореното в гражданския договор възнаграждение - 0.05 лв. на брой е един от видовете трудово възнаграждение - според изработеното (чл. 247 от КТ), а не еднократно платимо възнаграждение за краен резултат. На база горното съдът е приел, че при наличието на трудово правоотношение, което не е оформено в писмен договор, налице са всички материалноправни предпоставки за издаване на обжалваното постановление по чл. 405а от КТ. Според Административния съд - Русе обжалваният административен акт съдържа всички изискуеми реквизити за неговата законосъобразност, доколкото в същото са индивидуализирани страните, длъжността - шивачка и мястото на работа. Не съществува изискване постановлението по чл. 405а от КТ да приповтаря съдържанието на трудовия договор, регламентирано в чл. 66 от КТ, а непосочването на начална дата на възникване на трудовото правоотношение не опорочава формата на акта, доколкото законодателят с разпоредбата на чл. 405а, ал. 4, изр. последно от КТ предвижда при неопределяне на такава дата трудовият договор да се сключи от датата на издаване на постановлението. Настоящият състав на Върховния административен съд - VI отделение споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издаденото постановление на органа на Дирекция "Инспекция по труда"- Русе е законосъобразно. Решението е постановено съобразно правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че обжалваният акт е постановен от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити по чл. 59 от АПК. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от първостепенния съд доводи за липса на изискване постановлението по чл. 405а от КТ да съдържа всички реквизити на трудовия договор, посочени в чл. 66 от КТ, както и доводите му за това, че, предвид разпоредбата на чл. 405а, ал. 4, изр. последно от КТ, непосочването на датата на възникване на трудовото правоотношение не съставлява порок на постановлението, водещ до неговата незаконосъобразност. Правилно Административния съд - Русе е приел, че при постановяването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърдяните от касатора в касационната му жалба нарушения на чл. 34 и 35 от АПК, изразяващи се в неуведомяване на работодателя за проверката, непредставянето на възможност същият да се запознае с резултатите й и да изложи възражения, не са съществени, тъй като не накърняват правото на защита на едноличния търговец - от една страна, а от друга - недопускането им не би довело до друг краен резултат. Постановлението е било своевременно съобщено на касатора, същият в срок е упражнил правото си на жалба като в съдебното производство е имал възможността да наведе всички свои твърдения и да представи и ангажира всякакви доказателства в подкрепа на тезата си. Правилно съдът, обсъждайки всички събрани доказателства, е квалифицирал съществуващото правоотношение между едноличния търговец и работничката Шермин Исмаилова Мехмедова като трудово такова, а не гражданскоправно и правилно е приел, че постановлението е издадено при наличие на материалноправните предпоставки за това. Неоснователни се явяват оплакванията на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилно ценене обясненията на заинтересована страна като свидетелски показания, необсъждане в съвкупност на всички доказателства при установяване фактическата обстановка по спора, изключване на неоспорени писмени доказателства и др. Обясненията на страна в процеса са уредени в раздел III, чл. 175-177 от ГПК, попадащ в Глава четиринадесета "Доказателства", наред със свидетелските показания, писмените доказателства, вещите лица, огледа и освидетелстването, поради което обясненията не могат и не следва да се изключват като доказателствено средство, чрез което се установяват факти. Действително съдът в мотивите на решението си се е базирал на обясненията на Шермин Исмаилова Мехмедова относно датата на сключване на представения от касатора граждански договор, но не на база на това дали гражданският договор е антидатиран или не съдът е приел, че е налице възникнало трудово правоотношение. Основни аргументи за наличие на трудово правоотношение съдът е извлякъл именно от подписания от самия касатор граждански договор, анализирайки съдържанието му и приемайки, че с него е уговорена трудова функция в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на осъществяването й, на едно и също работно място - шивашкият цех и при уговорено трудово възнаграждение в една от формите му - според изработеното. Обстоятелството, че Шермин Исмаилова Мехмедова е била регистрирана в Бюрото по труда и за периода, в който е работила в цеха на касатора, е получавала и обезщетение за безработица, не е аргумент за липса на трудови правоотношения, а по-скоро за допуснато нарушение на Закона за насърчаване на заетостта. С оглед гореизложеното изводът на административния съд за наличие на всички фактически и правни основания за издаване на обжалваното постановление е законосъобразен, а постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенция за разноски е направена само от касатора, но с оглед изхода от делото такива не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение