Решение № 7073 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9625/2019 г.

Решение № 7073 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9625/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Й. Минков от [населено място] срещу Решение № 198 от 17.05.2019 г., постановено по адм. дело № 187/2019 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Подадена е чрез адвокат Димитрова и обжалва изцяло решението с което са отхвърлени исковете му против ОД на МВР гр. Стара Загора за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди общо 600 лева, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения във връзка с отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от Началник сектор "ПП" и предоставена правна помощ и съдействие във връзка с обжалване на Електронен фиш серия К № 1897427 издаден от ОД на МВР - Стара Загора. Счита, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че неправилно съдът не е ценил договорите за правна помощ и съдействие от 23.07.2018 г. където е договорено заплащане в брой, като се представени допълнително и разписки, неоспорени от ответника. Иска отмяната му и уважаване на иска. Претендира разноски. Ответната страна - ОД на МВР - Стара Загора, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, както и за неправилност на обжалваното решение. Счита, че по делото са представени безпорни доказателства за направените разходи по обжалване на двата административни акта и изводът на съда за недоказаност на исковете е необоснован. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид направените доводи и доказателствата по делото и извърши проверка на обжалваното решение на основание чл. 218 от АПК, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отхвърлил предявения от Й. Минков против ОД на МВР - Стара Загора иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление и обжалване на Електронен фиш. За да постанови този резултат административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, недоказана по делото реално причинена вреда, която да произтича пряко и непосредствено от отмяната на наказателното постановление и електронния фиш. Приел е, че доказателствата за сключване на възмезден договор за правна защита, както и тези за заплащане на възнаграждение са представени в производството по ЗОДОВ и като частни документи имат достоверна датата от 19.03.2019 г. В съдебните производства по обжалването на НП и ЕФ-сери К № 1897427 са представени пълномощни в които не се съдържа уговорка за заплащане на възнаграждение и даннни, че такова е платено за тези производства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция. При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на ищеца не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство и затова несъстоятелно е твърдяното, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В настоящото съдебно производство се претендират имуществени вреди, представляващи разноски за платен адвокатски хонорар за две съдебни производства пред РС - Стара Загора: по обжалване на НП № 18-1228-002622 от 3.07.2018 г. и второто във връзка с обжалване на електронен фиш серия К № 1897427 издадени от ОД -а МВР - Стара Загора. В случая по делото е установено, че са налице отменени, с влязло в сила съдебно решение, акт - наказателно постановление, и електронен фиш постановени в резултат на административната дейност на административния орган, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Споделят се изводите на решаващия съд, че при исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения представляват пряка последица от отменения акт. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Приетото в тълкувателното решение, което е задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, дава възможност по реда на ЗОДОВ да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползвана адвокатска защита в производство по обжалване на наказателно постановление. В производството по чл. 203 и сл. АПК върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатени адвокатски възнаграждения в съдебните производства по обжалване на наказателното постановление и електронен фиш с наложена на ищеца санкция, приключили с отмяната им. В тези съдебни производства не са представени договори установяващи размера на възнаграждение на адвоката за осъществяване на правна защита по тях и начина на заплащането им, а пълномощно за процесуално представителство на л. 5 по дело № 2101/2018 г. на РС Стара Загора и на л. 4 от дело № 2104/2018 г. на същия съд, които не е посочено възнаграждение или плащане в брой. Представените договори в производството по чл. 203, ал. 1 АПК като документи с недостоверна дата не могат да бъдат съотнесени към извършените процесуални действия. Като частни документи тези договори имат достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл. 181, ал. 1 ГПК, а именно "от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.". В случая не е налице нито една от хипотезите на посочената разпоредба, тъй като от представените по делото писмени доказателства такова установяване не може да бъде извършено. Правилен е изводът на съдът от първата инстанция, че представените по делото заверени копия от договори за правна помощ и платежни документи нямат връзка помежду си, и не установяват по безпорен начин, че е налице причинно следствена връзка между вредата и издаването и отмяната на посочените в исковата молба актове за налагане на административни наказания. Следва да се отбележи, че не откриването на производство по чл. 193 и сл. от ГПК, каквито доводи се поддържат от касационния жалбоподател, не могат да променят правилността на изводите направени от първоинстанционния съд. Частните документи не се ползват с материална доказателствена сила, а оспорването по чл. 193 от ГПК има за цел да премахне именно материалната доказателствена сила на писмените доказателства с каквато частните документи не разполагат. Те са писмени доказателства и съгласно чл. 180 от ГПК, съставляват доказателство, че изявленията които се съдържат в тях са направени от лицата подписали частните документи. При установената по делото фактическа обстановка обоснован и при правилно приложение на закона е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск поради недоказаност на твърдяната за претърпяна от ищеца вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление и електронния фиш. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделени