Решение № 7211 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1089/2018 г.

Решение № 7211 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1089/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Е." ООД, чрез адв. П. П. против решение № 2138/11.12.2017 г. на Административен съд, Б., постановено по адм. дело № 2569/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-291-0225487/17.08.2017 г. на директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Б. - запечатване на търговски обект - склад за плод и зеленчук, находящ се в гр. Я., ул. "Индже войвода" № 61 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основното възражение за неправилност на решението е основано на обстоятелството, че към момента на издаване и връчване на оспорената заповед, не е установено административно нарушение, тъй като АУАН е съставен на 25.08.2017 г. Поддържат се и доводи, че дружеството е лишено от процесуална възможност за защита, тъй като не е издадено наказателно постановление за конкретното нарушение. Жалбоподателят изразява несъгласие, че наложената принудителна административна мярка цели да предотврати настъпването на вредни последици и твърди, че е нарушен принципът за съразмерност при издаването на оспорения индивидуален административен акт. Искането е за отмяна на решението и отмяна на наложената принудителна административна мярка, както и присъждане на разноски за двете инстанции в размер на 675 лева. Ответникът - директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Б. не се представлява в касационното производство и не е изразил становище по касационните доводи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-291-0225487/17.08.2017 г. на директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Б., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е постановено запечатване на търговски обект - склад за плод и зеленчук, находящ се в гр. Я., ул. "Индже войвода" № 61, стопанисван от "Е." ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. От фактическа страна съдът е установил, че на 16.08.2017 г. при извършена контролна покупка на плодове и зеленчуци, заплатени в брой от орган по приходите, на стойност 72.34 лева в стопанисвания от дружеството търговски обект на ул. "Индже войвода" № 61, гр. Я., не е издадена фискална касова бележка. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта и отстраняване стоките от него. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от "Е." ООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Дружеството не е оспорило описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. С. е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството. Образуването на административнонаказателно производство по ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. За издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. В случая е установено, че Е. ООД не е изпълнило задължението си по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за издаване на фискална касова бележка за извършена и платена в брой продажба на стойност 72.34 лева на 16.08.2017 г., преди издаването на оспорената заповед от 17.08.2017 г. Неправилно съдът е посочил, че в мотивите на оспорената заповед е налице препращане към АУАН, тъй като е налице препращане само към протокола за извършена проверка от 16.08.2017 г., но този пропуск не е засегнал преценката му относно наличието на фактически основания за налагане на принудителната административна мярка. Неоснователни са доводите на касатора относно лишаването от процесуална възможност за защита на търговеца, поради неиздаване на наказателно постановление и преди съставянето на АУАН. Издаването на наказателно постановление е от значение за прекратяване на мярката съгласно чл. 187, ал. 4 ЗДДС, а не е цел за налагането й. Целите, на които следва да отговаря принудителна административна мярка са регламентирани в чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Съдът в рамките на дължимата проверка за законосъобразност е изложил подробни мотиви за превантивната функция на наложената мярка, които следва да бъдат споделени, без да се повтарят. Възраженията за нарушение принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК също са неоснователни. Правилно съдът е преценил, че определеният от органа по приходите срок на налагане на мярка от 14 дни е мотивиран с тежестта на нарушението, вида и характера на извършваната дейност и съответства на посочения основен принцип в административния процес. Т. извод не се променя от представения в касационното производство ревизионен акт за извършена ревизия на дружеството по ЗКПО и ЗДДС за периоди, предхождащи процесното нарушение и са установени единствено задължения по ЗДДС за м. 05.2017 г. в размер на 75.72 лева и съответните лихви. По изложените съображения и на основание чл. 218 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, на касатора не се дължат разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,