Решение № 9848 от 18.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Държавна консолидационна компания ЕАД чрез процесуалния му представител срещу решение 314/17.01.2023 г. по адм. дело 362/2022 г. на Административен съд - Сливен. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Останалите ответници Областна администрация Сливен и главния архитект на община Сливен не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от настоящия касационен жалбоподател срещу заповед ДК-11-Сл-5/07.09.2022 г. на за началника на РДНСК Сливен, издадена от временно изпълняващия длъжността старши инспектор в РДНСК Сливен при Главна дирекция Строителен контрол според заповед РД-13-289/16.08.2022 г. на и.д. началника на ДНСК за определяне на заместник поради отсъствие на началника на РДНСК Сливен. С оспорената заповед е отменено разрешение за строеж 333/22.08.2022 г., издадено за главен архитект на община Сливен от началника на отдел Териториално устройство и архитектура към дирекция Устройство на територията при община Сливен, в качеството на заместващ поради отсъствие на главния архитект на община Сливен съгласно заповед РД-15-1371/15.08.2022 г. на кмета на община Сливен, относно строеж Ремонт и възстановяване на язовирна стена Злати войвода-3 и съоръженията към нея, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 30990.50.92 с начин на трайно ползване: язовир, м. Кашла дере, ПИ с идентификатор 30990.50.43, ПИ с идентификатор 30990.50.44 и ПИ с идентификатор 30990.50.91, землище на с. Злати войвода, община Сливен. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Държавна консолидационна компания ЕАД срещу оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма с необходимите реквизити и в съответствие с материалния закон. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според събраните по делото доказателства се явява законосъобразна отмяната на издаденото разрешение за строеж. В случая не са представени доказателства за настъпване на бедствени или аварийни ситуации по отношение на язовир Злати войвода 3, като липсват данни и за настъпили природни явления или инциденти по смисъла на чл. 2 и § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). Соченото от жалбоподателя решение 495 от 13.07.2018 г. на Министерския съвет, включващо обекта в списък с язовири, нуждаещи се от спешен ремонт, само по себе си не обосновава наличието на бедствие или авария. Не представлява бедствена или аварийна ситуация сочената в решението неизправност на язовира запушен Основен изпускател наличие на СК. Започването на ремонтните дейности близо две години след издаденото решение на МС - през 2020 г., също обуславя извод за липса на тяхната неотложност. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Установено е по делото, че по заявление вх. 4702-864/14.09.2021 г., допълнено със заявление вх. 4702-724/15.08.2022 г. на Държавна консолидационна компания ЕАД, временно изпълняващият длъжността главен архитект на община Сливен е издал разрешение за строеж 333/22.08.2022 г. в условията на чл. 148, ал. 6 ЗУТ в изпълнение на аварийно-възстановителни работи по съществуващата язовирна стена Злати войвода-3, състоящи се в извършване на възстановяване на геометрията на корона, воден и сух откос; преливник, преходен участък бързоток и енергогасител; основен изпускател и контролно измервателна система, въз основа на одобрен на същата дата технически проект при условията на чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ по части Хидро-техническа, Хидрология и хидравлика. Геология, СК, Пожарна безопасност, Геодезия, План за безопасност и здраве и План за управление на строителните отпадъци. В т. 2 от соченото от възложителя решение 495/13.07.2018 г. на Министерския съвет се одобрява списък на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите по т. 1 (държавна и общинска собственост, с изключение на възложените на концесия), нуждаещи се от спешни ремонти, сред които фигурира и язовир Злати войвода-3. Спрямо установените релевантни за спора факти съдът правилно е приложил материалния закон. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че не са били налице предпоставките за издаване на разрешение за строеж в условията на чл. 148, ал. 6 ЗУТ. Според цитираната разпоредба, при бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение могат да се издават по частични работни проекти, като строителните книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им и се предават на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж. В настоящия случай, видно от постъпилото по делото писмо от община Сливен в изпълнение на дадени от съда указания в протоколно определение от 29.11.2022 г. за представяне информация относно наличие на бедствено положение или авария по отношение на язовир Злати войвода 3, такова бедствено положение съгласно Закона за защита при бедствия не е обявявано по отношение на язовира до безвъзмездното прехвърляне на собствеността върху него от община Сливен на държавата с договор за дарение от 31.07.2020 г. По делото са представени списък с язовири с приключени ремонтно-възстановителни дейности и разплатени от Държавна консолидационна компания ЕАД ЕАД, в т. 3 от който фигурира процесния язовир, както и констативен протокол на служители на РДНСК Сливен от 07.09.2021 г. установяващ завършени строителнонтажни работи по язовира без издадени по надлежния ред строителни книжа. При тези обстоятелства и доколкото твърдението на жалбоподателя, че ситуацията е аварийна се базира единствено на решение 495 от 13.07.2018 г. на Министерския съвет, включващо обекта в списък с язовири, нуждаещи се от спешен ремонт, решаващата инстанция е достигнала да правилен извод за липса на такава неотложност, предвид дългия период между претендирания момент за констатиране на такова бедствие и последвалите едва след 2 години строително-монтажни работи по язовира. При тези обстоятелства, не са били налице предпоставките главният архитект (в случая лицето временно изпълняващо задълженията на главния архитект) да съгласува проектната документация и да издаде исканото разрешение за строеж за ремонт на язовира по реда и на основанието на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за отмяна на разрешението за строеж за материалнозаконосъобразна, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния и процесуания закон и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,