Решение № 13782 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15718/2011 г.
ВАСIV отделение02.11.2012 г.докладчик т Галина Матейска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4367 от 10.10.2011 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 30 състав, постановено по адм. дело № 1748/2011 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 13782 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15718/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Държавен фонд "Земеделие", гр. София, представляван от Румен Порожанов - изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ива Зарева, против решение от 10.10.2011 г. по адм. дело № 1748/2011 г. на Административен съд - София град, 30 състав. Жалбоподателят заявява, че не е съгласен с решението, с което е отменено уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-6500/4312/4.02.2011 г. на Разплащателна агенция. Моли решението да бъде отменено като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и въз основа на подробно изложени аргументи. От ответника Генади Генадиев Григоров от гр. София е постъпила Молба - становище, а в открито съдебно заседание пред ВАС същия се явява лично и с пълномощника си, който заявява, че оспорва подадената касационна жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представя и писмена защита. Заинтересованата страна - административен директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" София - град, не взема отношение по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, но същата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, защото е постановено при спазени съдопроизводствени правила, с правилно приложен материалния закон и е обосновано. За същото не се установява приложимост на заявените с жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна. Съдът е допуснал и приел исканите и представените от страните доказателства. Изяснил е релевантните за спора факти. За съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата и приложима правна уредба, като за приетото въз основа на този анализ се е фактически и правно обосновал. Мотивираният извод за основателност на оспореното е в съответствие с фактически установеното и правилно приложени съответните правни регламенти. Преценката на доказаните релевантни факти и правната уредба обективира за оспорения акт - Уведомително писмо за извършена на основание чл. 43, ал. 3, т. 1, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП, Регламент № 796/2004 г. и Наредба № 11/2008 г. оторизация по схемите и мерките за директни плащания, наличие на предпоставки за приложимост на основанието по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна, както аргументирано е приел и постановил съдът с процесното решение. Касационната жалба е подадена при условията на чл. 210, ал. 2 от АПК от надлежно упълномощен процесуален представител и в срока по чл. 211, ал. 3 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 4367 от 10.10.2011 г. по адм. дело № 1748/2011 г., в производство по реда на чл. 126 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Административен съд София - град, Второ отделение, 30 състав: ОТМЕНЯ по жалба на Генади Генадиев Григоров от гр. София Уведомително писмо № 01-6500/4312 от 4.02.2011 г. на Административния директор на ОД на ДФЗ - София град, с което се уведомява лицето за оторизирани плащания по негово общо заявление за плащане на площ с УИН 22/100609/21397 за 2009 г.; ВРЪЩА преписката на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за произнасяне в 14-дневен срок от получаване на съобщението за влязлото в сила решение, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите и с трети диспозитив съдът ОСЪЖДА Разплащателната агенция - Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Генади Генадиев Григоров от гр. София сумата от 660 лева, която представлява направените от жалбоподателя съдебни, адвокатски и деловодни разноски. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че подадената пред него жалба е основателна. На първо място в решението си е дефинирал приложимите за случая нормативни актове, като е посочил, че към момента на издаване на оспорения акт Република България е пълноправен чл. на Европейския съюз и е въвела в законодателството си изискванията на директивите и регламентите на ЕС относно Общата селскостопанска политика /ОСП/ на съюза, в частност относно схемите и правилата за единно плащане /които са инструмент на ЕС за да се избегне изоставянето на селскостопанска земя и да се осигури, че тя ще бъде поддържана в добро селскостопанско и екологично състояние/. Вътрешната законодателна рамка е очертана от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, както и наредби. При пропуски или неточности във вътрешното право, следва да се приложат пряко нормите на Регламент /ЕО/ № 1782/2003 на Съвета и Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията, които съгласно чл. 288 /стар 249/, ал. 2 от ДЕО имат директна приложимост във вътрешния правов ред на държавата-членка. На второ място съдът е намерил процесния акт за издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но не и съдържание. Посочил е, че от издадения акт (който е индивидуален административен акт съгласно легалното определение на чл. 21 от АПК, а не писмо, което има единствено уведомителен характер), не може да се направи категоричен извод какви са били фактическите основания за издаване на акта и дали те кореспондират с правните такива и в този смисъл актът противоречи на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. На трето място съдът е отбелязал, че с изключение на нарушението на правилата на материалната компетентност при издаване на окончателния административен акт, производството се е развило при спазване на процесуално правните норми - за резултатите от извършената проверка на място е уведомено лицето с нарочни писма и обратни разписки, като му е даден срок за представяне на документи по застъпванията и съответно възражения по направените констатации за допустимост на площите за подпомагане, макар тези негови възражения да не са коментирани или отчетени. На четвърто място съдът е констатирал, че са нарушени материалноправните разпоредби на закона, като не са съобразени относимите факти към спора. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, че не са били налице условията за определянето на площите, стопанисвани от жалбоподателя за недопустими. Приел е за необоснован извода на административния орган, че площите не са надлежно обработвани, защото данните от извършената проверка на място са еднообразни, недостатъчно конкретни и не дават реална представа за всяка площ в нейната цялост, а и времето на извършената проверка - месец септември 2009 г. не допринася за установяването на действителното положение, свързано със стопанисването на заявените парцели - наблюдаваната висока тревна растителност можела да представлява вторичен подраст, след окосяването й през лятото на 2009 г. Съдът е посочил, че липсата на конкретно изложени факти в контролния лист от проверката на място го поставя в невъзможност да разбере съображенията, от които се е ръководил органа, още по-малко да ги подведе под дефиницията за площи, негодни за подпомагане по СЕПП или НР1. Съдът е счел, че е нарушен основен принцип на административното производство, установен в чл. 12, ал. 1 от АПК за осигуряване на откритост, достоверност и пълнота на информацията в производството, както и изискването на чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и нарушаването им представлява съществено нарушение на административно-производствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. С оглед изложените съображения съдът е стигнал до извода, че на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да отмени обжалвания акт и да върне преписката за събиране на нови доказателства и произнасяне. Изрично е отбелязал, че при новото произнасяне административният орган следва да съобрази, че е невъзможно извършването през 2010 г. на нова проверка на място за стопанската 2009 г. и че при липса на други нови доказателства, събрани от него при повторното разглеждане, е недопустимо да възлага негативните последици от несвоевременното и незаконосъобразно осъществяване на властническите си правомощия по установяване на действителното фактическо положение върху жалбоподателя. Освен това съдът е посочил, че по делото са налице достатъчно косвени писмени доказателства, както и неоспорено заключение по извършена и приета съдебно аграрна експертиза, които преценени в тяхната съвкупност и при липса на нови доказателства, които да ги разколебават, обосновават извода, че процесните парцели не са наддекларирани. На последно място и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК съдът е счел, че следва да осъди ответника да заплати на жалбоподателя направените от него в производството разноски за държавна такса, адвокатски хонорар и възнаграждение на вещото лице по допуснатата СТЕ. Така постановеното съдебно решение е правилно. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е законосъобразността на Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-6500/4312 от 4.02.2011 г., с което Генади Генадиев Григоров от гр. София, кв. Суходол се уведомява за оторизирана обща субсидия, съгласно подаденото общо заявление за плащания на площ с УИН: 22/100609/21397, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2009 г. в размер на 4240.57 лева. По-конкретно е посочено е, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни и/или проверки на място на данните в подаденото заявление (съгл. чл. 37 от ЗПЗП), както следва: По Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е изчислена искана финансова помощ в размер на 9404.84 лв., а оторизираната сума е в размер на 0 лв. (тоест е отказано изцяло искането за финансово подпомагане), а по схемата за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) е изчислена искана финансова помощ в размер на 11534.33 лв., а оторизираната сума е в размер на 4240.57 лв., като е намалено финансовото подпомагане в размер на 7293.76 лв. (тоест частично е уважено искането за финансово подпомагане). Предвид съдържанието си това писмо, макар и да е наречено "уведомително", носи белезите на индивидуален административен акт, поради което подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. С писмото безспорно се засягат правата и интересите на земеделския производител след като за получаване по СЕПП е изцяло отказана, а по НР1 не е одобрена цялата претендирана от него сума, независимо че не са наложени санкции за бъдещ период, които суми се прихващат в течение на три календарни години от бъдещи субсидии. В този смисъл е постоянната съдебна практика и няма основание същата да бъде променяна. В конкретния случай кандидатът - физическо лице, регистриран като земеделски производител Генади Генадиев Григоров е подал Общо заявление за плащания на площ за 2009 г., в което е заявил следните схеми и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1). Първоначално са били заявени 8 парцела в землище Суходол с обща площ 62.10 ха, но впоследствие заявителят е подал Декларация за частично оттегляне на един парцел с площ 4.15 и са останали 7 парцела с обща площ от 57.95 ха. Според посочения код 311000, се касае за група култура в ЗП - естествени ливади, които се ползват за косене и/или за паша на животните. Заявените парцели, сред които няма по-малък от 1 хектар (допустимата минимална площ за подпомагане), са попаднали според случайния избор в 5-те % за извършване на бърза проверка на място от Техническия инспекторат при Разплащателната агенция. Съставен е Контролен лист, който е подписан от кандидата, като няма изискване подписът му да е на всяка страница и е връчен на заявителя макар и не в деня на проверката, а впоследствие (на 13.10.2009 г. видно от известие за доставяне, т. н. обратна разписка), и в тази връзка следва да се отбележи, че не са допуснати нарушения на процедурните правила. Въпросът е, че констатациите в този Контролен лист, както и в Докладната записка от експерта в РТИ София-град, които са в основата на издаване на обжалваното уведомително писмо, са оборени от събраните по делото доказателства и най-вече от назначената съдебно-агротехническа експертиза. В заключението на вещото лице е направено сравнение на земеделските земи в зависимост от тяхното предназначение и в зависимост от това дали се извършват почвени обработки /дълбока оран, култивиране, брануване, сеитба и др./, като обработваемите земеделски земи са засадени с трайни насаждения, зърнени и фуражни култури, декоративни растения /храсти и цветни/, а необработваемите земеделски земи са ливади, пасища и мери. В конкретния случай безспорно се касае за ливади, а по принцип от ливадите се добива сено (сушена трева), необходимо за изхранване през зимата на селскостопанските животни - коне, крави, овце, кози и др. Затова в ливадите се извършва коситба, която в естествените ливади (каквито е заявил кандидата) се извършва поне веднъж през лятото, а при влажна почва при чести дъждове, когато тревата расте по-бързо и се получава втори подраст - отава, е необходимо и второ окосяване. При изкуствената ливада се налага задължително косене повече от един път. Изключително важен е въпроса за периода от косенето на тревната растителност до извършването на проверката на място. В по-рано окосените места неминуемо отново израства трева и ако валежите са чести, а времето лошо - по обективни причини не може да се направи втори откос и при извършване на проверка точно в този момент, заблудата на проверяващия, че ливадата не се стопанисва е гарантирана. Това са принципни положения, но относими за случая поради факта, че заявените парцели се намират в планински райони в землището на кв. Суходол (Люлин планина), а какво и колко променливо е времето в планините е ноторно обстоятелство. Освен това в големи по площ парцели покосяването не може да се извърши за един ден и при проверка в този момент може да се направи погрешния извод, че част от парцела не е обработена. В резултат на честите валежи във високопланинските райони, тревата расте по-бързо и при липсата на животни, които да изпасат отавата, действително се създава впечатление, че не е извършено окосяване. Отделно от това, времето на първата коситба се определя според вида растяща трева (в случая житни растения, татарски и магарешки бодил и други високорастящи), когато достигне фазата на цъфтеж. Според вещото лице няма пустеещи площи, които са такива, които не са обработвани повече от три години и това се познава по израсли в тях агресивни и устойчиви видове - орлова папрат, чемерика, или храстовидна растителност като къпина, шипка и др. Този извод на вещото лице се подкрепя и от обективния факт, че за предходната 2008 г. за същите парцели кандидатът е получил сумите за подпомагане в пълен размер, следователно те са били допустими за подпомагане. Отделно от това според вещото лице неправилно и в ущърб на кандидата проверяващият експерт е записал в Контролния лист 12.1 дка недопустима площ за подпомагане, при положение, че норматива е наличие до 50 броя храсти или дървета на хектар. Тази експертиза не е оспорена от страните, и е недопустимо едва в касационната жалба да се опровергават констатациите на независимия експерт - вещото лице. Вярно е, че огледът е извършен през 2011 г., но първо - това забавяне не е по вина на земеделския производител и второ - само специалист в областта на растениевъдството може да прецени дали площта е била стопанисвана по специфични критерии за този вид - естествени ливади, което в по-голяма степен е достоверно, отколкото извършена през 2009 г. проверка от неспециалист в тази област, който не познава природните закони на почвата и растенията, и което подлага безспорно под съмнение достоверността на изложените обстоятелства. Съставителят на Контролния лист - Семави Хюсеин Сали е разпитан като свидетел по делото и изрично е заявил, че не е агроном, а е завършил Техническия университет в гр. София - бакалавър по "Телекомуникационна техника и технологии", като е имало обучителни проверки, но тъй като е минало много време, не може да каже точно и да опише обучението, през което е минал. Във връзка с възражението в касационната жалба, че не може да бъде установено фактическото положение две години след извършената проверка от страна на фонда следва да се отбележи, че се касае за естествени ливади, а не за обработваема земя, и дори да се извършват агротехнически мероприятия извън коситбата на тревата, то те не са от типа на тези, които могат да променят вида на земята (напр. торенето) и затова може да бъде установено от специалист какво е било състоянието им назад във времето. Относно годината за която съдът дава указания в решението си - тя е 2010 г., а не 2011 г., и всъщност препраща към приетата съдебно аграрна експертиза, която да се вземе предвид при новото произнасяне от компетентния административен орган - Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, а не административния директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" София - град, защото като краен правен извод не може да се приеме по категоричен начин, че има заявени площи, които не се стопанисват от кандидата и са недопустими за подпомагане. В контекста на всичко изложено до тук, възраженията в касационната жалба се преценяват като неоснователни и обжалваното с нея съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, защото е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а след служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,