Решение № 2622 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14932/2018 г.

Решение № 2622 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14932/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на областна дирекция на МВР – Кърджали против решение № 307 от 30.10.2018 г. по адм. дело № 318/2018 г. на Административен съд – Кърджали. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – К. Ариф, чрез пълномощника си изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Кърджали е отменил заповед № 292 з-1465/24.07.2018 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 2-ро и чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, за неизпълнение на заповед, на инспектор К. Ариф е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 9 месеца. Съдът е установил от фактическа страна следните обстоятелства: Жалбоподателят К. Ариф е назначен на длъжност полицейски инспектор ІV степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" (ОДПКПД) в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на МВР – Кърджали. Със заповед № 292 з-1150/11.06.2017 г. директорът на ОД на МВР – Кърджали е наредил извършването на проверка по постъпили данни за нарушение на служебната дисциплина от полицейски инспектор К. Ариф и е определил комисия, която да извърши същата. Служителят е запознат със заповедта на директора на ОД на МВР – Кърджали. В хода на дисциплинарната проверка жалбоподателят е представил докладна записка от 09.02.2018 г., в която излага становище по разследваните нарушения в служебната му дейност. Проверката е приключила със справка рег. № 292 р-14844/04.07.2018 г., с която жалбоподателят е запознат на 06.07.2018 година. В справката е прието от фактическа страна, че служителите от звено "Конвой" в сектор ООРТП, при констатиране на неправилно паркирани автомобили в централната част на гр. Кърджали, в нарушение на чл. 186, ал. 1 ЗДвП съставят и поставят на видно място върху МПС покани/известия до водачите им за явяване в сектор "Пътна полиция", с цел вземане на отношение по компетентност. Екземпляри от поставените покани се изпращат в сектор "Пътна полиция". При получаването им, началникът на сектора поставя резолюция към началника на група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" за установяване на водачите и вземане на отношение. От своя страна началникът на групата ги разпределя за изпълнение на инспекторите, съобразно тяхната натовареност. През периода 01.06.2017 г. – 15.11.2017 г., предмет на проверката, на полицейски инспектор К. Ариф са възложени за изпълнение 202 покани, с резолюция за вземане на отношение. Служителят не е взел такова по 25 покани, описани в справката. Комисията е приела, че е налице неизпълнение на разпорежданията по тези 25 покани. Обсъдила е обясненията на служителя, но е счела възраженията му за неоснователни. Предложила е на дисциплинарно наказващия орган да наложи дисциплинарно наказание "порицание" за неизпълнение на заповед по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. След запознаване със справката служителят К. Ариф е дал писмено обяснение рег. № 1300 р-4743/09.07.2018 г., в което е изразил несъгласие с констатациите от извършената проверка за това, че не е взел отношение по 25 покани за неправилно паркиране, като е изложил аргументи в подкрепа на позицията си. Посочил е, че на 21.09.2017 г. е получил за изпълнение писма с рег. № 292 р-19022/19.09.2017 г. и рег. № 292 р-18801/15.09.2017 г., като след справка за неявилите се водачи с адрес извън гр. Кърджали, е изпратил 18 бр. призовки за връчване чрез съответния началник на РУ по местоживеене. На 21.09.2017 г. е получил заповед за временно преместване от 25.09.2017 г. в РУ – Джебел, поради което оставил преписките за изпълнение на полицейски инспектор К. Ангелов. Относно констатациите за неизпълнение на писмата от м. юни 2017 г. пояснява за всяко МПС какви действия е предприел. С оспорената заповед дисциплинарно наказващият орган е възприел изцяло фактическите и правни съображения на комисията, извършила дисциплинарната проверка и е наложи на служителя дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 9 месеца. При тези фактически установявания съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изисквания за форма и съдържание. Приел е също, че заповедта е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР и на правилото по чл. 206, ал. 1 ЗМВР служителят да бъде изслушан или да бъдат приети писмените му обяснения, т. е. дисциплинарната процедура е спазена. При обсъждане на материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът е приел, че е издадена в нарушение на материалния закон. Счел е, че с оглед установената йерархия в службата и възложените функционални задачи с длъжностната характеристика на служителя, пряк ръководител на жалбоподателя е началникът на група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност". Съгласно заповедта, нарушението, за което служителят е санкциониран дисциплинарно, представлява неизпълнение на разпореждания на началник-сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Кърджали, възложени на жалбоподателя от началник група ОДПКПД. Разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР предвижда, че дисциплинарните нарушения са неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Позовавайки се на цитираната разпоредба, съдът е посочил, че в случая би било осъществено нарушение при неизпълнение заповед или разпореждане на прекия ръководител на жалбоподателя. Началник-сектор "Пътна полиция" не е пряк ръководител на служителя. Поради това е достигнал до извод, че описаното нарушение на служебната дисциплина под формата на неизпълнение на разпореждания на началник-сектор "Пътна полиция", възложени на жалбоподателя от началник група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност, " не може да му се вмени във вина, т. к. началник-сектор "Пътна полиция" не е негов пряк ръководител. На следващо място съдът е приел, че не е ясно за какво точно дисциплинарно нарушение е наказан жалбоподателя. Посочил е, че в оспорената заповед е прието, че дисциплинарното нарушение представлява неизпълнение на заповед, за което в чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 2-ро от ЗМВР, е предвидено наказание "порицание" за срок от 6 месеца до 1 година и едновременно с това е определено като неизпълнение разпорежданията на началник-сектор "Пътна полиция", възложени за изпълнение от прекия му началник. Съдът е обсъдил дефинициите на понятията "заповед" и "разпореждане" в чл. 5, ал. 1 и 2 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания (...) в МВР и е извел извод, че неизпълнението на разпореждане не може да представлява и неизпълнение на заповед. Поради това е установил, че съществува несъответствие между описаното нарушението в заповедта и фактически осъщественото от жалбоподателя нарушение, което е основание за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. При обсъждане законосъобразността на оспорения акт, съдът е приел, че дисциплинарно наказващият орган е нарушил изискването по чл. 206, ал. 4 ЗМВР като не е обсъдил писмените обяснения на служителя във връзка с вмененото му дисциплинарно нарушение. Изтъкнал е, че в тези обяснения служителят е опровергал констатациите в справката за неизпълнение на задълженията по възложените му проверки по писма от месец юни 2017 година. В обяснението си е посочил за всяко МПС какви действия е предприел, конкретно – описал е издадените от него фишове, но тези обстоятелства са били игнорирани от дисциплинарно наказващият орган. Също така дисциплинарно наказващият орган не е взел предвид писмата от м. септември 2017 г. са били резолирани до жалбоподателя на 19.09.2017 г. и 20.09.2017 г., а според посоченото в обясненията той ги е получил на 21.09.2017 г., заедно със заповедта за изпълнение на функционалните си задължения в РУ – Джебел, като частично ги е изпълнил, поради което неправилно е ангажирал дисциплинарната му отговорност за периода през м. септември, когато е бил временно преместен. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, т. к. при определяне на размера на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви, свързани с тежестта на нарушението и неговите последици, както и не е съобразил цялостното поведение на служителя. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Недоволен от отменителното решение, касационният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е интерпретирал фактическите обстоятелства по делото, неточно е тълкувал приложимите правни норми и е достигнал до погрешни правни изводи. Твърди, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Излага доводи, че при определяне на дисциплинарното наказание органът е съобразил вида и размера му с критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Върховният административен съд намира, че възраженията в касационната жалба са неоснователни. Обжалваното решение е правилно, при следните коригиращи мотиви: Неправилно съдът е приел, че дисциплинарното нарушение е неточно квалифицирано, което е довело до материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Видно от данните по дисциплинарната преписка е, че всяко от писмата, предмет на дисциплинарната проверка, издадени от директора на ОД на МВР – Кърджали, е адресирано до началника на сектор "Пътна полиция". На тях е поставена резолюция "за установяване на водачите с цел отношение" от началника на сектора "Пътна полиция" и следваща "г-н К. Ариф" - от началника на група ОДПКПД. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че служителят не е изпълнил възложени от началника на група ОДПКПД за изпълнение разпореждания на началника на сектор "Пътна полиция". Съгласно чл. 5, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г., заповед е всяко писмено или устно назовано действие, което трябва да се изпълни, издадено от началник на подчинените му държавни служители в съответствие с неговите правомощия или със заповед на горестоящ началник. В случая фактическите обстоятелства точно съответстват на дефиницията по чл. 5, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. – началникът на сектор ПП, в качеството си на горестоящ началник е разпоредил на началник група ОДПКПД да предприеме необходимите действия във връзка с описаните в писмата покани. Последният, в качеството си на пряк началник на полицейски инспектор К. Ариф, му е наредил да изпълни разпореждането на горестоящия началник. Правилно резолюцията на началника на група ОДПКПД, с която е възложена проверка за установяване водачите на МПС и вземане на отношение на жалбоподателя, е квалифицирана като заповед по определението на чл. 5, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-470/27.04.2015 година. За служителя е било ясно какви действия следва да предприеме както в резултат на установената практика в аналогични случаи, така и от съдържанието на писмата и поставените върху тях резолюции, обективиращи нарежданията на горестоящите органи. В този контекст, вмененото деяние на К. Ариф по своя фактически състав представлява виновно неизпълнение на заповед на прекия ръководител, което съдържа признаците на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. По начина, по който е описано в заповедта, същото коректно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение под формата на неизпълнение на заповед на преки началник в хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Поради това изводите на съда за вътрешна противоречивост на заповедта и несъставомерност на възприетото за установено поведение на служителя са неправилни. Правилни са изводите на съда за допуснати нарушения по чл. 206, ал. 2 и 4 ЗМВР при издаване на оспорената заповед. Съгласно чл. 206, ал. 4 ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди да санкциониран дисциплинарно служителя да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. В случая това изискване не е изпълнено. В обясненията си служителят е посочил по всяка от поканите, визирани в писмата на директора на ОД на МВР – Кърджали, какви конкретни мерки е предприел, докладните записки, които е изготвил, издадените фишове на установените водачи на МПС, индивидуализирани с номерата им, отправените предупреждения по чл. 28, б. "а" ЗАНН и лицата, които не са установени и причините за това, като следва да се отбележи, че същите са незначителен брой. Тези обстоятелства не са обсъдени от дисциплинарно наказващия орган при решаване на въпроса за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Не е отчетено и обстоятелството, че по възложените му задачи по писмата за м. септември служителят обективно не е имал възможност да ги изпълни изцяло, предвид командироването му в друго районно управление. Това нарушение на правилото на чл. 206, ал. 4 ЗМВР в случая е съществено, т. к. коректността на данните по преписката, за които служителят е поведен към дисциплинарна отговорност, е следвало да бъде потвърдена преди издаване на оспорената заповед. Дисциплинарно наказващият орган е бил длъжен да установи по несъмнен начин дисциплинарното нарушение, което означава надлежна проверка на наведените от служителя фактически обстоятелства и потвърждаване на дисциплинарното нарушение с обективно доказани факти. Такива по преписката не са приобщени. Като е игнорирал релевантните за законосъобразността на дисциплинарното наказание обстоятелства, органът е допуснал съществено нарушение на правилото по чл. 206, ал. 4 АПК, което е обусловило порок на акта по чл. 146, т. 3 АПК, както правилно е приел решаващият съд. Касационният състав споделя изводът на съда, че при определяне на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган не е приложил точно критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР като не е оценил тежестта на дисциплинарното нарушение и цялостното професионално поведение на служителя. Доводите в касационната жалба относно правомощията на дисциплинарно наказващия орган да наложи съответното по вид и размер дисциплинарно наказание не могат да бъдат споделени. В Закона за Министерството на вътрешните работи за всяко дисциплинарно нарушение е определено следващото се дисциплинарно наказание. По отношение на размера на дисциплинарното наказание органът разполага с дискреция да определи същият в законово очертаните рамки, но при спазване на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. От данните по дисциплинарната преписка е неясно по какви съображения е определено дисциплинарно наказание на служителя в размер на средния, предвиден в закона. Поради това съдът правилно е приел, че допуснатото нарушение е съществено. Извън спорните въпроси по делото са възраженията в касационната жалба относно спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР при издаване на дисциплинарната заповед, т. к. съдът е приел, че актът е издаден в рамките на същите. Неотносими към спора по делото са доводите в касационната жалба във връзка с констатациите при извършената проверка в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Кърджали и последвалата комплексна проверка на дейността на сектора. В цитираните справки за резултатите от проверките са изложени обобщени данни за работата на сектор "Пътна полиция", констатирани са пропуски и нарушения при реализиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС, но същите не налагат други изводи относно персоналната дисциплинарна отговорност на ответника по касация. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Касационният ответник претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция и представя списък по чл. 80 ГПК, но по касационното дело не са представени документи за действително направени разноски за адвокатско възнаграждение. Поради това не следва да се присъждат разноски в полза на ответника по касация за настоящата инстанция. С обжалваното решение първоинстанционният съд е присъдил сторените разноски на жалбоподателя, поради което същото искане пред касационния съд е лишено от предмет. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,