Решение № 6912 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10123/2011 г.

Решение № 6912 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10123/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Смолян, срещу решение № 189/14.06.2011 г. по адм. дело № 44/2011 г. на Административен съд - Смолян, с което е отменена негова заповед № РД-2229/4.08.2010 г. за определяне като застроена цялата площ на имот № 4 по помощния кадастрален план, попадащ в УПИ I и УПИ II в кв. 27 по действащия план на с. Левочево, община Смолян, одобрен съгласно заповед № 94/12.06.2001 г., и наместо това частта от 2 500 кв. м от същия имот, оцветена в жълт цвят по скицата на вещото лице, която приподписана от съда е неразделна част от съдебното решение, е определена като незастроена. Релевирани са доводи за необоснованост и неправилно приложение на приложимия материален закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответниците Мария Иванова Стоянова и Цонка Иванова Вълкова, редовно призовани не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Смолян е по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба на Мария Иванова Стоянова и Цонка Иванова Вълкова, срещу заповед № РД-2229/4.08.2010 г. на кмета на община Смолян. Въз основа данните по делото и заключението на вещото лице по изслушаната по делото СТЕ, съдът е приел процесната заповед за незаконосъобразна в частта, в която като застроена е определена площта от 2 500 кв. м от заявен за възстановяване при условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ от наследниците на Иван Василев Вълков, имот с площ 3 дка в м. "Поповото" /"Сюлмане"/, в землището на с. Левочево, идентичен с имот № 4 с площ 3 040 кв. м по помощния план, попадащ в кв. 27 в строителните граници на същото село. Според вещото лице тази площ надхвърля размера от 5 400 кв. м на определената от него като минимално прилежаща към сградата, осъществена в имот № 4 по помощния кадастрален план; 2 880 кв. м от имота са включени в УПИ I "Почивна база - 150 легла" /целият с площ 16 990 кв. м/, а 160 кв. м - в УПИ II "Обслужващи сгради и улична регулация". Предвид обстоятелството, че върху 380 кв. м от площта на процесния имот, включена в УПИ I, кв. 27, попада част от построената през 1966 г. сграда на бившия Санаториум за селико-туберкулозно болни и прилежащия й терен, съдът е приел, че с оспорената заповед законосъобразно като застроени са определени само частите от 380 кв. м и 160 кв. м, включени съответно в УПИ I и УПИ II. Така независимо от установеното, че със заповед № 94/12.06.2001 г. на кмета на община Смолян за изменение на ПУП на с. Левочево към сградата на бившия "Санаториум за селико-туберкулозно болни" е определен прилежащ терен, при което е образуван УПИ I "Почивна база - 150 легла" в кв. 27 с обща площ от 16 990 кв. м, включваща 2 880 кв. м от процесния имот, както и че останалата част от последния попада в улична регулация, за която е отреден УПИ II, решаващият състав е приел жалбата за частично основателна, определяйки 2 500 кв. м от площта на имота, като незастроена. Постановеното решение е неправилно. Определянето на застроената част съгласно чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се извършва от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /обн. ДВ, бр. 3/13.01.2004 г./ и на хигиенните и противопожарните норми. По реда на посочения законов текст се определя от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и т. 3, като процедурата е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. В този смисъл, относимо е само дали и върху каква част от процесния имот е реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в ППЗСПЗЗ, в т. ч. попада ли в прилежащ терен към осъществени върху него сгради. В случая от данните по делото е видно, че възприетите от съда като свободни от застрояване части от имота са включени в територия, обслужваща бивш Санаториум за селико-туберкулозно болни, понастоящем "Почивна база - 150 легла", за която е отреден УПИ I в кв. 27 по действащия план на с. Левочево, община Смолян с влязла в сила заповед № 94/2001 г. на кмета на община Смолян. Този извод кореспондира изцяло с приобщените по делото доказателства, в т. ч. и неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, прието в открито съдебно заседание на 19.05.2011 г. Като не е съобразил, че цялата площ на имота е отредена за прилежащ към почивна база терен и улична регулация съдът е постановил необосновано решение, в противоречие с приложимия материалния закон. С оглед наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК решението следва да бъде отменено и при условията на чл. 227, ал. 1 АПК спорът да се реши по същество. След като от приложените по делото доказателства се установява, че върху част от имота са реализирани строителни дейности, а останалите части попадат в прилежащ терен към почивна база и улична регулация, правилно цялата му площ е определена като застроена от техническата служба. Поради това, като е утвърдил решението й, кметът е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 227, ал. 1 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,