Решение № 9371 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 677/2020 г.

Решение № 9371 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 677/2020 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Димитрова, подадена чрез процесуалния й представител адв. К. Дончев, срещу решение № 56 от 28.10.2019 година, постановено по адм. дело № 325/2019 година по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-01-1050/11.04.2019 година на кмета на община Русе и е осъдена да заплати на община Русе сума в размер на 550. 00 (петстотин и петдесет) лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Русе, чрез пълномощника си юрк. Н. Гаджанова в постъпили писмени бележки излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд-Русе е образувано по жалба на Д. Димитрова срещу заповед № РД-01-1050/11.04.2019 година на кмета на община Русе, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Тераса с навес, долепени до североизточната фасада на съществуваща жилищна сграда", находящ се в УПИ IХ – 274, кв. 32 по плана на [населено място], общ. [община]. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. От данните по делото безспорно е установено, че след 2013 година жалбоподателката е изградила в собствения си имот описаните в заповедта стоманобетонова тераса и дървен навес над нея, долепени до съществуващата на място къща. Установено е също така, че за осъщественото строителство не е издавано разрешение за строеж и не е одобряван инвестиционен проект. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях. В случая се касае за строеж пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" от ЗУТ, както обосновано е приел административният съд, съответстващо с посоченото в административния акт. Предвид правилно приетите от съда, а и от административния орган данни относно времето на извършване на строителството, съдът е обсъдил предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ и тези на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като обосновано е прието, че при всички хипотези строежът не е търпим и подлежи на премахване. Следва да се добави, че неприложими за строежа се явяват и предпоставките на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, отново с оглед годината на изграждането му и липсата на данни, строежът да е бил деклариран в законоустановения срок пред одобряващите органи. Дори да се приеме, че на мястото на новоизградената тераса е съществувала стара бетонна плоча, то строителството отново не може да се приеме за търпимо и подлежи на премахване, тъй като безспорно е установено по делото, че изграденото е изцяло ново с изливане на нова бетонна плоча и изграждане на колони, над който е изграден и нов дървен навес. В този смисъл е и основното оплакване в касационната жалба, на което и първоинстанционният съд е отговорил изчерпателно и мотивирано, а изводите му се споделят от настоящия касационен състав. Заповедта е издадена въз основа на съставен констативен акт съгласно изискванията на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, връчени на жалбоподателката по законоустановения ред, като последната е упражнила правото си да направи възражение, поради което са спазени административнопроизводствените правила по издаването на заповедта за премахване на незаконния строеж. Административният орган не е допуснал нарушение на тези правила, както обосновано е приел административният съд. Неоснователно е и оплакването относно собствеността на установения строежа. От данните по делото е установено, че имотът, в който е изграден незаконният строеж е собственост именно на касаторката. Също така не се и отрича, че тя е възложител и собственик на изграденото. В тази връзка следва да се отбележи, че изграждането на строеж, без наличието на съответните строителни книжа, прави същия незаконен и подлежащ на премахване, независимо от неговата собственост. Неоснователни са възраженията, направени в касационната жалба, относно допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е установил релевантните за спора факти, обсъдил е наведените в жалбата срещу административния акт оплаквания, като обосновано и мотивирано е приел същите за неоснователни. Заповедта правилно е определена като мотивирана от фактическа и правна страна. Незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в констативния акт и в заповедта за премахването му и няма никакъв спор по отношение на това, каква част подлежи на премахване и къде се намира. С оглед горното и предвид липсата на релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски не следва да бъде уважено, тъй като е направено след приключване на последното по делото съдебно заседание едва с подаване на писмените бележки. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,