Решение № 227 от 12.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 554/2015 г.

Решение № 227 от 12.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 554/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба от В. Д. Д. против решение /присъда/ № 14 от 29.01.2015 г. по вчхд № 1387/2014 г. Варненския окръжен съд. В жалбата се сочи, че постановената от въззивния съд нова присъда е незаконосъобразна. Изразява се несъгласие със становището на съда, че подсъдимата не е действала недобросъвестно, подавайки жалба срещу тъжителя Д. Отправя се искане за отмяна на присъдата и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, или, алтернативно - за ново разглеждане на делото от друг състав на Варненския окръжен съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбоподателят и неговият повереник поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Защитникът на подсъдимата оспорва доводите на касатора. Прокурорът изразява становище в подкрепа на обжалваната присъда. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Варненският районен съд с присъда № 306 от 13.10.2014 г. по нчхд № 6850/2014 г. признал подсъдимата С. М. И. за виновна в това, че на 13.05.2013 г. в [населено място] приписала на В. Д. Д. извършване на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като на 10.05.2013 г. в [населено място] я обидил, наричайки я "боклук" и "парцал" и др., като клеветата е разпространена чрез писмена жалба, подадена до Адвокатска колегия - гр. Хасково, поради което и на основание чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК и чл. 78а от НК я освободил от наказателна отговорност, като й наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Със същата присъда съдът присъдил в полза на частния тъжител и граждански ищец обезщетение в размер на 2000 лева за понесените от него неимуществени вреди. В тежест на подсъдимата били възложени и дължимите такси и сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр. Варна с решение /присъда/ № 14 от 29.01.2015 г. по вчнд № 1387/2014 г. отменил изцяло първоинстанционната присъда и вместо нея постановил друга, с която признал подсъдимата С. М. И. за невинна и я оправдал по повдигнатото от частния тъжител В. Д. обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. Жалбата срещу така постановения въззивен съдебен акт е неоснователна поради следните съображения: Единственото оплакване на касатора е за неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. То не намира подкрепа в данните по делото. От фактическа страна въззивният съд установил, че подсъдимата и частния тъжител се познавали от много години и семействата им поддържали приятелски отношения. През 2011 г. В. Д. бил ангажиран като адвокат от бабата на подсъдимата във връзка с образуване на изпълнително производство. По този повод подсъдимата изявила претенция за сумата от 80 лева, които твърдяла, че тъжителят е получил, но не е върнал на клиентката при прекратяване на изпълнителното производство. След няколко разговора двамата се разбрали да проверят документацията при частния съдебен изпълнител- свидетелката Д. На 10.05.2013 г. С. И. и В. Д. се срещнали в кантората на Д. В един момент диалогът им преминал в по-висок тон, възприет от свидетелката Д. - служителка при съдебния изпълнител. В. Д. първи напуснал канцеларията и се срещнал със Д., на която споделил за конфликт със С. И. по повод дребна парична сума. В кантората си Д. заварила явно притеснената подсъдима, която също й обяснила за кавгата. Д. заявила че не желае разправии и дала на И. посочената сума. На 13.05.2013 г. С. И. депозирала до председателя на Адвокатската колегия в гр. Хасково с копие до председателя на дисциплинарния съд молба за възбуждане на дисциплинарно преследване срещу адвокат В. Д. В нея, след описание на отношенията им, разказала, че в присъствие на две деловодителки и непознато трето лице В. Д. й хвърлил банкнота от 100 лева с обидни думи, включващи " боклук" и "парцал". Подсъдимата посочила, че това поведение е несъвместимо с етичния кодекс на адвоката и е извън всякакви норми за благоприличие и морал. Жалбата била разгледана и оставена без уважение. При тази доказателствена база въззивният съд приел, че не са налице категорични доказателства частният тъжител да е отправил към подсъдимата обидни думи, но въпреки това не намира поведението й за съставомерно по повдигнатото обвинение. В обжалваното решение акуратно е проследена устойчивата съдебна практика, изработила стандарт за субективните признаци на клеветата по чл. 148 от НК. Специално внимание е отделено на добросъвестността като разграничителен критерий между правото на мнение и клеветническото твърдение. Установените по делото факти са оценени в светлината на тези принципни схващания за обективните и субективни признаци на клеветата, които, прочее, се повтарят и в касационната жалба. Доказателствата по делото не установяват по несъмнен начин, че подсъдимата е била сигурна или е допускала, че частният тъжител не я е обидил, но въпреки това твърди обратното. Напротив, от данните по делото е видно, че С. И. се е разстроила след конфликтен разговор с В. Д., проведен на висок тон. Тя несъмнено била дълбоко засегната от поведението на Д. и с формирана представа за неговата укоримост е сезирала компетентните органи. Безспорно е, че подсъдимата и частния тъжител започнали спор за незначителна сума, която в крайна сметка И. получила. За нея не е останал нереализиран имуществен мотив, така че правилно въззивният съд е намерил обяснение за подадената жалба в моралната оценка и засегнатото достойнство на подсъдимата. Поради липса на субективна съставомерност правилно и законосъобразно въззивният съд е оправдал подсъдимата. Не е налице касационното основание на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК, поради което обжалваната присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,