Решение № 10804 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6168/2019 г.

Решение № 10804 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6168/2019 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Социално подпомагане-Лозенец", представлявана от Директора срещу решение № 1274/27.02.2019 г., постановено по адм. дело № 455/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е осъдена Дирекция "СП"-Лозенец да извърши разписаните в чл. 16а и следващите от глава трета на ППЗЗДет фактически действия, които са от нейната компетентност, по жалба вх. № 545/05.01.18 г на Д. Котева от [населено място], като определя срок – 7 дни от влизане на решението в сила. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради съществени съдопроизводствени нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната по касационната жалба страна изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателката е депозирала първото си заявление с вх. № 2203-94 Д-00-1738/10.10.17 г, адресирано до Директора на Д"СП"-Лозенец. С него жалбоподателката моли да се проведе среща между нея и детето й и в нарочен доклад да се установи отношението на детето към майката и кои са факторите, провокирали това отношение. Второто депозирано от нея заявление е с вх. № 2203-94 Д-00-1738#1/22.11.17 г е адресирано до Д"СП"-Лозенец и е за ползване на социална услуга в общността. В него се сочи, че предвид липсата на отговор по първото заявление и изтеклия срок за такъв, както и все още неосъществен контакт с детето, повторно се изразява желание за ползване на социална услуга в общността, чрез провеждане на срещи с детето и майката, вкл. съвместни срещи, провеждане на социална работа за улесняване връзката между детето и майката и справяне с кризата в отношенията им/на осн. чл. 23 и 24 от ЗЗДет и УПАСП/. Третото й заявление е с вх. № ДДМ/Д-С-ЛЦ/7/04.01.18 г. е адресирано до Д"СП"-Лозенец и е за ползване на социална услуга в общността. В него се сочи, че както и в двете предходни заявление и аналогично на тях заявление от 21.11.17/изпратено по ел. поща/, отново се моли на жалбоподателката да й бъде предоставена соц. услуга от същия доставчик. Подадено е заявлението на жалбоподателката от 06.10.17 г. до Д"СП"-Лозенец за провеждане на среща на служители на дирекцията с детето й, за установяване на причините, поради които то не желае да се вижда с майка си/майката е с определен режим на лични контакти с решение № 10938/13.07.16 г на СРС, като със същото решение е лишена от родителски права/. Проведена е среща на 12.10.17 г на служител на Д"СП"-Лозенец с бащата. На 12.10.17 г служител на Д"СП"-Лозенец е провел разговор с личния лекар на детето. На 13.10.17 г служител на Д"СП"-Лозенец е провел разговор с класния ръководител на детето. Изготвен от служители на Д"СП"-Лозенец соц. доклад от 16.10.17 г за оценка на постъпил сигнал, както и соц. доклад от 06.11.17 г. На детето и бащата са издадени две направления за две соц. услуга от Директора на Д"СП"-Лозенец на 07.11.17 г, по молба на бащата от 02.11.17 г. На 07.11.17 г на доставчика на соц. услуга е изпратен соц. доклад от 06.11.17 г. Проведена е среща на 12.11.17 г на служител на Д"СП"-Лозенец с бащата. ДАЗД е изискала от Директора на Д"СП"-Лозенец на 23.10.17 г и на 29.11.17 г изготвяне на соц. проучване и предприемане на действия по компетентност спрямо малолетното дете, като до 07.12.17 г в ДАЗД не е постъпила исканата информация. Такава обаче е изпратена на 27.11.17 г още по първото запитване от 23.10.17 г. Проведена е на 05.12.17 г информационна среща за стартиране на соц. услуга с първия доставчик -ЦОП към ИСДП. С писмо от 08.12.17 г Директорът на Д"СП"-Лозенец уведомява жалбоподателката за извършените действия до момента /извършена проверка, събрана информация, проведени срещи, консултиране на бащата, издадено направление за соц. услуга на детето и на бащата/, че не е установен риск за детето, както и че направление за соц. услуга за нея може да бъде издадено от Д"СП"-Пловдив/писмото е получено от жалбоподателката на 09.01.18/. С писмо от 08.12.17 г Директорът на Д"СП"-Лозенец изпраща на Д"СП"-Пловдив по компетентност молбата на жалбоподателката за издаване направление за соц. услуга/получено на 08.01.18/. Изготвен е от служители на Д"СП"-Лозенец соц. доклад от 10.01.18 г. С второ писмо от 10.01.18 г Директорът на Д"СП"-Лозенец уведомява жалбоподателката за извършените действия до момента /извършена проверка, събрана информация, проведени срещи, консултиране на бащата, издадено направление за соц. услуга на детето и на бащата/, че не е установен риск за детето, както и че направление за соц. услуга за нея може да бъде издадено от Д"СП"-Пловдив/писмото е получено от жалбоподателката на 26.01.18/. На детето и бащата е издадено трето направление за соц. услуга от Директора на Д"СП"-Лозенец на 11.01.18 г, по молба на бащата от 10.01.18 г., с доставчик- Център за обществена подкрепа "Шанс"-София /поради нежеланието му да ползват соц. услуги от първия доставчик -ЦОП към ИСДП, предоставени му на 07.11.17 г по негово заявление от 02.11.17 г-представено е писмо от този доставчик до Д"СП"-Лозенец/. С писмо от 12.01.18 г ДАЗД уведомява Директора на Д"СП"-Лозенец, че следва да издаде на жалбоподателката направление за соц. услуга, от който доставчик тя желае, по нейното заявление от 04.01.18 г. /описано по-горе/, като до 05.02.18 г ДАЗД да бъде уведомена за извършеното. Неправилен е изводът на съда, че органите за социална закрила на детето са бездействали и е налице нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е изготвен план за действие по образец съгласно приложение № 2 а, който включва дългосрочна цел и краткосрочни цели, дейности за тяхното постигане и мерки за закрила., съобразно изискването на чл. 16а от ППЗЗДет. По делото са налице множество социални доклади и направление за ползване на социална услуга от 11.01.2018 г.: Оценка за привързаност на детето към родителите му и Подготовка на детето за контакт с майка му. Както от социалния доклад, така и от съдържанието на останалите документи по делото е видно спазването на предвидения в глава трета от ППЗЗДет ред за осъществяване на мерките за закрила. Компетентната в случая Дирекция "Социално подпомагане"-Лозенец при СО е извършила проверка предвид наличните данни за нарушаване правата на детето, в резултат на която е дадено задължително предписание за ползване на социална услуга. При отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" е длъжен да предприеме съответна мярка за закрила, която може да бъде и (както в случая) чрез предоставяне на социална услуга за бащата – Оценка на родителски капацитет. От многобройните доказателства по делото се установява, че ответникът е извършил необходимите фактически действия и по трите заявления, което води до извод за неоснователност на жалбата Основателни са доводите на касатора за неналичие на предпоставките на чл. 20, ал. 4 от ППЗЗД за прилагане на процесната мярка за предоставяне на социална услуга – липса на контакт и съгласие с другия родител на детето. Изложеното по-горе налага извод, че като е уважил жалбата, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК – материална незаконосъобразност (за който порок касационната инстанция длъжна да следи и служебно – чл. 218, ал. 2 от АПК), и по чл. 209, ал. 3, предл. трето от АПК – необоснованост, следва да бъде отменен, а първоначалната жалба на Д. Котева трябва да се отхвърли като неоснователна. Претенцията на касатора за присъждане на сторените разноски е заявена несвоевременно ( по аргумент от чл. 80 ГПК), едва с депозираната по делото писмена защита, поради което не следва да се разглежда. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,