Решение № 531 от 6.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1767/2013 г.

Решение № 531 от 6.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1767/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Производството по делото е по реда на чл. 424, ал. 1 от НПК по искане на осъдения И. Т. Н. за възобновяване на производството по ВНОХД № 225/2013 г. по описа на Окръжен съд - гр. Русе и отмяна на постановеното по него решение № 86/5.06.2013 г. В искането за възобновяване се изтъркват доводи за допуснато нарушение на материалния закон, изразило се в неприлагането на чл. 26, ал. 1 от НК, което според защитата на осъдения е препятствало приложението на чл. 2, ал. 2 от НК - санкциониране на Н. по чл. 339, ал. 1 от НК, действал до изменението на закона през 2010 г., позволяващ налагане на наказание пробация при условията на чл. 55 от НК. Отправените искания са за отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане или изменение на решението, като се приложат разпоредбите на чл. 26, ал. 1, чл. 2, ал. 2, чл. 55, ал. 1 от НК и се определи наказание "пробация". В съдебното заседание осъденият И. Н. не се явява, редовно призован. В призовката е отбелязано изричното му изявление, че не желае да участва в касационното производство. Двамата процесуални представители поддържат искането за възобновяване по съображенията, изложени в същото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционната присъда № 47/27.02.2013 г., постановена по НОХД № 112/2013 г. от Районен съд - гр. Русе, подсъдимият И. Т. Н. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от три години лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 2198/2011 г. по описа на Районен съд - Русе. С въззивното решение, постановено по жалба на Н., присъдата е потвърдена. I. По доводите за допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че предходните инстанции незаконосъобразно са определили престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК (държане на боеприпаси), като "продължено престъпление, вместо като "продължавано престъпление" и така била препятствана възможността (съобразно чл. 2, ал. 2 от НК) да се приложи разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от НК в редакцията, действаща до изменението й със ЗИДНК, ДВ, бр. 26 от 2010 г., предвиждаща наказание до шест години лишаване от свобода. Поддържаното възражение, че в конкретния случай е налице "продължавано престъпление", а не "продължено престъпление", защото осъденият не е осъществявал непрекъсната фактическа власт върху боеприпасите - излизал от дома си, където е съхранявал същите, е неоснователно. Това виждане на осъдения е резултат от погрешното разбиране както за формата на изпълнително деяние "държане", визирана в чл. 339, ал. 1 от НК, така и за класификацията на престъпленията, определена от характера на изпълнителната дейност - конкретно, разликата между "продължено престъпление" и "продължавано престъпление". Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК - държане на посочените в разпоредбата вещи, се изразява в установяване на фактическа власт върху същите от дееца, без надлежно разрешение. "Държането", като форма на изпълнителното деяние по чл. 339, ал. 1 от НК, не означава единствено и само непрекъснат физически контакт на дееца с предмета на престъплението, а съвкупността от действия, при които възможността за упражняване на фактическата власт не е прекъсната, дори и деецът да не се намира в непосредствен контакт с вещите. Престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК (противозаконното държане на предмета на престъплението) е типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние, трайно и непрекъснато в определен период от време (за същността на продълженото престъпление и довършването му виж, решение № 300/92 г. на ВС по н. д. № 240/92 г., I н. о.; решение № 300/2003 г. на ВКС по н. д. № 84/2003 г., I н. о.). Фактът, че осъденият е напускал дома си - мястото, където е съхранявал боеприпасите, съвсем не означава, че фактическата му власт върху тях е прекъсната, тоест деянието е довършено и в следващ момент започва ново деяние, изразило се в държане на същите боеприпаси. Иначе казано, липсват предпоставките за приложението на чл. 26, ал. 1 от НК, защото не са налице две или повече отделни деяния, а едно продължено престъпление. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от НК, за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. Продължените престъпления, както вече се каза, се осъществяват чрез едно деяние, изразяващо се в бездействие или в съчетание от действие и бездействие. Престъпният състав се осъществява през определен период от време, започващ с възникване на задължение за определено действие и продължава до момента, в който това задължение бъде изпълнено или престъпното състояние бъде прекратено по обстоятелства, независещи от дееца. При този вид усложнени престъпления преценката за приложимия материален закон е в зависимост не от започването на деянието, а от неговото прекратяване (арг. от чл. 80, ал. 3 от НК). По делото е установено, че противозаконното държане на боеприпаси е завършено (извършено, съобразно обвинителния акт) на 9.05.2012 г., когато същите са открити в дома на осъденото лице. Към този момент е действала сегашната редакция на чл. 339, ал. 1 от НК, предвиждаща наказание от две до осем години лишаване от свобода, и това е приложимия материален закон. Тоест, липсват предпоставките на чл. 2, ал. 2 от НК. Освен това, исканата от осъдения преквалификация на извършеното от него в продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК не би довело до целения резултат. Известно е, че отделните деяния (няма пречка те да са и продължени деяния -ТР № 3/71 г. по н. д. № 32/70 г., ОСНК, р. VII, т. 1), включени в продължаваното престъпление, не се оценяват като самостоятелни престъпления, а като елементи от едно престъпление. Продължаваното престъпление е довършено, когато е приключило последното деяние (виж пак чл. 80, ал. 3 от НК). Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК е неприложима в случаите, когато продължаваната престъпна дейност е започнала при действието на един закон и е завършила при действието на друг. В тази хипотеза приложим е материалният закон, действал към момента на довършване на продължаваното престъпление, независимо дали същият е по-благоприятен или по - строг. В конкретния случай няма съмнение, че престъпната дейност е прекратена (довършена) на 9.05.2012 г. и затова каквато и квалификация да се дава на същата от осъдения, приложим е закона действал към тази дата. II. Справедливостта на наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода, определено при условията на чл. 55 от НК, се оспорва с доводи, произтичащи от искането за приложението на чл. 26, ал. 1 от НК, съответно на чл. 2, ал. 2 от НК. С оглед изложеното в предходния пункт, санкцията не може да бъде смекчена в исканата посока -пробация. Наказанието по чл. 339, ал. 1 от НК има предвиден минимум, поради което и правилно е приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. По тези съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК