Решение № 551 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14299/2018 г.

Решение № 551 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14299/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на С. Петров против решение № 4284/25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 3285/2018 година на Административен съд София – град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – директорът на Специализирана дирекция "Д" - Държавна агенция "Национална сигурност", чрез процесуалния си представител, служител с юридическо образование Стефанов оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на С. Петров срещу отказ рег. № СО-64-472052/12.02.2018 г., издаден от директора на Специализирана дирекция "Д" – ДАНС, за работа в стратегически зони на стратегически обект или дейност. Административният съд е приел за установени следните факти по делото: Административното производство по издаване на обжалвания отказ е образувано във връзка с искане рег. № ТСР 06-98/24.11.2017 г. от Изпълнителния директор на "Топлофикация София" ЕАД, с което на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 ППЗДАНС е изпратен списък на служители в ЦЕХ "Турбинен" и "Пречиствателна станция" на "Топлофикация София" ЕАД - ТЕЦ "София" /сред които под номер 35 е вписан и жалбоподателят/ за издаване на разрешения за работа в стратегическите зони на стратегическите обекти или в зони, свързани с изпълнението на стратегическа дейност. Като приложени към списъка се сочат: свидетелство за съдимост - 58 броя, служебна бележка от НСлС - 58 броя, медицинско удостоверение – 58 броя и въпросници за издаване на разрешение за работа в стратегически зони на стратегически обект - 58 броя. От приложеното към искането, свидетелство за съдимост рег. № 129915/24.10.2017 г., издадено от Софийски районен съд е видно, че лицето С. Петров е осъждано. Съгласно постигнато споразумение между жалбоподателя и прокурор от СРП, одобрено от СРС, влязло в сила на 21.12.2016 г., подсъдимият С. Петров се признава за виновен, че е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК /умишлено престъпление от общ характер/, за което му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години. На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, на осъдения е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Към датата на издаване на обжалвания отказ – 12.02.2018 г. не е изтекъл срокът на реабилитация по право по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК. С оспорения пред административния съд отказ за работа в стратегически зони на стратегически обект или дейност с рег. № СО-64-472052/12.02.2018 г., издаден от директора на Специализирана дирекция "Д" – ДАНС, на основание чл. 4, ал. 4 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и чл. 46 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", е отказано на С. Петров, да му бъде издадено разрешение за работа в стратегическите зони на стратегически обект ТЕЦ "София" – ЦЕХ "Турбинен". Като е обсъдил така представените по делото доказателства, АС е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорения пред него отказ, като издаден от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон, както и в съответствие с неговата цел. Решението е правилно. Като правни основания за издаване на оспорения пред административния съд отказ са посочени разпоредбите на чл. 4, ал. 4 ЗДАНС, която предвижда самостоятелно или съвместно с други специализирани органи агенцията да осигурява контраразузнавателна защита на стратегически за страната обекти и дейности, както и разпоредбата на чл. 46 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 2 ППЗДАНС, която предоставя правомощия на председателя на Агенцията или на оправомощени от него длъжностни лица да отказват издаване на разрешение за работа или отнемане на вече издадено такова при наличие на предпоставките по чл. 45 от ППЗДАНС. Фактическите обстоятелства също са изложени в отказа, а това е наличие на осъдителна присъда за престъпление от общ характер, извършено от жалбоподателя, за което не е налице реабилитация. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният през него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма. Позовавайки се на чл. 40, т. 2 ППЗДАНС, съдът обосновано е приел, че органите, в чиято компетентност е издаването на разрешенията, са председателят на ДАНС или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е представена заповед рег. №З-3189/14.10.2015 г., за изменение на заповед рег. № 3-3832/28.10.2014 г., за оправомощаване на длъжностни лица да издават разрешения по чл. 40, ал. 1, т. 2 ППЗДАНС за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегически обекти и дейности, както и откази за издаване такива разрешения и отнемане на издадени разрешения по чл. 46, ал. 1 ППЗДАНС, с която председателят на Държавна агенция "Национална сигурност", на основание чл. 9, ал. 2 ЗДАНС във вр. с чл. 40, ал. 1, т. 2, чл. 44, ал. 1 и чл. 46, ал. 1 ППЗДАНС, е оправомощил да издават разрешения по чл. 40, ал. 1, т. 2 ППЗДАНС за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегически обекти и дейности, както и откази за издаване такива разрешения и отнемане на издадени разрешения по чл. 46, ал. 1 ППЗДАНС, заместник-председателите на ДАНС и директора на специализирана дирекция "Д" – ДАНС. Предвид на така обсъдените законови норми и представени доказателства, съдът правилно е приел, че отказът за издаване на разрешение за работа на жалбоподателя е издаден от компетентен административен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му правомощия по чл. 46 ППЗДАНС. Касационната инстанция споделя и правните изводи, че обжалваният акт е постановен в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Оспореното решение съответства и на разпоредбите на материалния закон. Разпоредбите на Глава Четвърта от ППЗДАНС, предвиждат разрешителен режим за работа и изпълнение на задачи в стратегическите зони на стратегическите обекти. За издаване на разрешение, съответно и като условие за възникване на правото да се упражнява трудова дейност или да се изпълнява задача в стратегически обект и в зоните, свързани с изпълнение на стратегически дейности, в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ППЗДАНС са предвидени изисквания, на които трябва да отговарят лицата. Едно от тези изисквания - по чл. 45, ал. 1, т. 2 от ППЗДАНС, е лицата да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани. Несъответствието с изброените изисквания също така е и основание за отнемане на вече издадено разрешението когато компетентните органи установят, че лицата не отговарят или са престанали да отговарят на някое от изискванията на чл. 45, ал. 1 от ППЗДАНС. Следователно при наличие на обстоятелство, водещо до несъответствие на лицето с нормативно установените изисквания за разрешаване извършването на работа или изпълнение на конкретна задача в стратегическите зони на стратегическите обекти, компетентният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да постанови отказ за издаване на разрешение на това лице за работа в стратегически обект. По делото безспорно е установено, че жалбоподателят е осъден, за извършено деяние по чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК на шест месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 66 НК е отложено изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години. Определението за одобряване на споразумение, имащо на основание чл. 383, ал. 1 от НПК последиците на влязла в сила присъда е влязло в законна сила на 21.12.2016 година. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 НК, реабилитацията настъпва по право, когато едно лице е осъдено на лишаване от свобода до три години или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. Следователно към датата на издаване на оспорения отказ Петров е осъден за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитиран. Предвид на изложеното, оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение