Решение № 5353 от 24.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12155/2008 г.

Решение № 5353 от 24.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12155/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Областния управител на Област Бургас, срещу решение № 458 от 21.05.2008 г. по адм. д. № 1566/2007 г. на Административен съд -Бургас, четвърти състав. В касационната жалбата се твърди, че оспореното решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, необосновано е - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба Николай Емилов Халтънков в писмено становище, счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Бургас, е отменил заповед № РД-15-04 от 09.07.2007 г. на Областния управител на област -Бургас, с която е постановен отказ да бъде утвърдена експертната оценка № 98-А-2 от 07.06.2007 г. изготвена от в. л. включено в списъка на вещите лица по ЗОСОИ. Със същото решение съдът е приел, че оценката направена от лицензиран оценител е извършена съобразно методиката определена в чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ и я е утвърдил. Това решение е било взето въз основа на представените по делото доказателства и прието заключение на експерт - оценител. Съдът е приел, че експертизата е дала своите изчисления, като се е съобразила с разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 1 ЗОСОИ във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 3 от ЗОСОИ. Решението на административния съд е правилно, а наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. Безспорно е установено по делото, че с Решение № РД-07-01 от 05.01.2007 г. на Областния управител на Област - Бургас е било уважено подаденото заявление по ЗОСОИ и признато право на обезщетение с компенсаторни записи. На основание чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ административния орган е възложил оценка на така определеното обезщетение. В последствие с оспорената заповед е отказал да утвърди същата с мотив " поради факти и обстоятелства за които вещото лице не носи отговорност ". В хода на съдебното производство е установено, че по същество спорния въпрос се свежда до това-дали са достатъчни писмените доказателства за стойността на одържавените машини и съоръжения. Експертизата обаче е ползвала Протокол от 25.03. 1948 г. където са отразени иззетите машини. Правилно съдът е възприел експертната оценка, дадена от назначеното от административния орган вещо лице. Задачата на съда при проверка на обжалвания административен акт, касаещ оценката визирана в заключението на вещото лице е да прецени законосъобразността на размера на обезщетението, а именно дали са спазени определените със закона изисквания при определяне то му. При положение, че заключението не е оспорено от страните същото е прието като доказателство, то правилно съдът е приел, че отказа на административния орган да утвърди заключението е неоснователен и незаконосъобразен По същество, както се посочи с касационната жалба не се оспорва даденото заключение от оценителната експертиза, приета по делото. Фактически, се правят доводи относно използваната методика. В случая съдът правилно е приел, че методиката на ЗОСОИ е спазена с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ, която допуска при изготвяне на оценката да се използват и други писмени доказателства даващи възможност да се определи най-точно обезщетението, което се следва на правоимащите. Това е протокола от 25.03.1945 г., който документ е послужил и като основание за признаване правото на обезщетение. Освен това в него вещите са достатъчно индивидуализирани по вид и брой за да може да бъдат оценени от експерт, което е и сторено. С оглед мотивите с който е постановен отказа той правилно е отменен и като противоречащ на житейската и правна логика. С оглед на изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а постановеното решение законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 , Върховният административен съд - трето отделение,