Решение № 7857 от 7.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 893/2013 г.

Решение № 7857 от 7.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 893/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "АГРО САНТИЯ" ЕООД, гр. София, представляван от Евгений Иванов Орашъков, в качеството му на управител, чрез адв. Владимир Чернев, против решение № 6103 от 15.11.2012 г. постановено по адм. дело № 3588/2012 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 26 - ти състав, с което е отхвърлена жалбата на "АГРО САНТИЯ" ЕООД срещу уведомително писмо изх. № 01-2600/1322 от 13.02.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде постановено друго решение, по съществото на спора, с което да се обяви нищожността на процесното уведомително писмо. Алтернативно се иска отмяна на уведомителното писмо, като незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на административно производствените правила при издаването му, противоречие с материално правните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Претендира се присъждането на всички съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение, както за касационната, така и за първата инстанция. Ответникът - изпълнителният директор Държавен фонд "Земеделие", с представени писмени бележки, оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като излага съображения за това. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 6103 от 15.11.2012 г. постановено по адм. дело № 3588/2012 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 26 - ти състав, е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на "АГРО САНТИЯ" ЕООД срещу уведомително писмо изх. № 01-2600/1322 от 13.02.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция и е ОСЪДЕН жалбоподателят да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 250 (двеста и петдесет) лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт има характер на индивидуален административен акт, същият е издаден във валидна писмена форма, подписан е от компетентен орган - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". По направеното възражение за нищожност на акта паради нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, съгласно която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение са нищожни Административен съд София - град е посочил на първо място, че с влязло в сила решение на Административен съд Враца по адм. дело № 266/2011 г. е отменено уведомително писмо изх. № 1487/15.02.2011 г. на административен директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Враца. Административният съд е установил допуснати процесуални нарушения в хода на издаване на този оспорен акт по същото заявление, предмет и на настоящото производство, а именно: - липса на мотиви; нарушение на чл. 26б, ал. 4 от ЗПЗП в частта за доклада от извършените проверки; липса на мотиви защо не са приети възраженията и доказателствата при застъпени площи. След отмяната на уведомителното писмо, преписката е върната на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по общото заявление на "АГРО САНТИЯ" ЕООД за финансово подпомагане за кампания 2009 г. На второ място първоинстанционният съд е изложил съображенията си защо не приема възражението за нищожност на процесното уведомително писмо. Посочил е, че с уведомителното писмо, предмет на настоящото производство от 13.02.2012 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" се е произнесъл с нов акт по първоначалното заявление на "АГРО САНТИЯ" ЕООД за 2009 г., като дори и изводите на органа да са идентични в частта относно допуснати и недопуснати за подпомагане площи, постановеният акт съдържа мотиви, доколкото по двете схеми е направена разбивка за всеки от заявените имоти, които не се допускат за подпомагане, на какво основание не са допуснати до такова, като е направено и заключение - обобщение колко ха от земите не са допустими по обобщени причини съгласно чл. 43 и чл. 47 от ЗПЗП. Приел е, че по отношение на факта дали са изложени мотиви за непризнаване на застъпените площи, в таблицата са изписани имотите, по отношение на които е констатирано застъпване, изрично при застъпените площи е направено отбелязване, че е констатирано застъпване, което не е отстранено - именно неотстраняването на констатираното застъпване е основание за недопускане на площта за подпомагане, поради което съдът е приел, че мотиви в тази насока са изложени от органа, издател на акта. На следващо място е изложил, че контролните листа, издадени към 2009 г., два от които са връчени на представител на жалбоподателя, а два не са, касаят процедурата към 2009 г. и могат да имат за последица отмяна на оспорвания акт, ако се приеме, че представляват съществени процесуални нарушения в процедурата по проверки на място, но не и да влияят върху валидността на оспорвания акт поради неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. При извършената от съда служебна проверка относно издаване на оспорвания акт Административен съд София - град е приел, че процесното уведомително писмо е издадено при спазване на процедурата по издаването му и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. Посочил е, че в уведомителното писмо всяка от площите, отчетени като недопустими е с определен размер, посочено е основанието за недопустимост и правната квалификация, даваща основание за намаляване на размера на субсидията. По делото ясно се установява, че в конкретната хипотеза са използвани различни методи за проверка на заявлението - административни проверки, проверки на място, кръстосани проверки чрез пространствено сравнение в СИЗП, като данните от проверките са отразени в табличен вид в оспорения акт, а установените от органа факти не се оборват от жалбоподателя. Същият е концентрирал усилията си в производството по делото в частта относно констатирани застъпвания на декларирани земи. В тази насока обаче съдът е споделил възраженията на ответника - Държавен фонд "Земеделие", че не е орган, който има компетентност при поддържане на становище от двама заявители за ползване на едни и същи земи, да извършва преценка кой от двамата реално ползва имота. Самото двойно деклариране и поддържане на становище в тази насока след констатираното застъпване е достатъчно основание за отказ или намаляване. По делото няма спор, че при извършени административни проверки са установени застъпвания, като същите са проследени и от вещото лице в заключението, прието като доказателство по делото. Съдът е посочил, че чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП следва да се тълкува в насока, че когато повече от един заявител представи документ за правно ползване на застъпени площи, тези площи се изключват от заявленията на засегнатите земеделски стопани и на тази база се правят изчисления за крайната сума за подпомагане. В процесното уведомително писмо за всеки един имот с идентификатор от заявлението е посочен резултата от съответната проверка на място или административна такава, за извършването на които по делото няма спор. От съда е обсъдено, че за проверките на място са съставени четири контролни листа, два от който в действителност не са връчени на представител на дружеството. Същите обаче са представени и с тях жалбоподателят се е запознал по делото пред Административен съд Враца, без в производството пред Административен съд София - град да ги оспори с надлежни доказателства. От заключението на вещото лице прието пред Административен съд София - град е установен размерът на недопустимата за подпомагане площ изключена на основание констатирана нередовност при извършена проверка на място. Съдът приема за необорени от жалбоподателя констатациите в тези листа, поради което остават необорени и констатациите в тази насока в оспорения акт. Обжалваното решение е правилно. На първо място, не се споделят доводите на касатора за нищожност на обжалвания административен акт поради издаването на същия в противоречие с влязлото в сила решение на Административен съд Враца постановено по адм. дело № 266/2011 г. Твърденията на касатора в това отношение са, че Административен съд Враца с решението се е дал задължителни за административния орган указания, с които същият при издаване на новия административен акт, не се е съобразил. Доводите в тази насока са несъстоятелни. Следва да се отбележи, че изложеното възражение за нищожност е направено и пред първоинстанционния съд, който е изложил обосновани мотиви за неговата неоснователност, които настоящата инстанция напълно споделя. Обосновано съдът е приел за неоснователни наведените от касатора доводи за липсата на мотиви на атакуваното уведомително писмо, обективиращо властническо волеизявление, издадено от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от съдържанието на административния акт, претенцията по всяка една от спорните схеми за подпомагане (СЕПП и СНДП) е разгледана и анализирана поотделно, при което е съставена подробна таблица с отразяване на идентификационен номер на всеки от парцелите, по отношение на които е констатирана разлика между декларираната от заявителя площ и установената такава като допустима за подпомагане при извършените административни проверки, проверки на място, кръстосани проверки чрез пространствено сравнение в СЗИП. Отделно от това, писмото съдържа обобщена таблица с нанесени в нея всички данни от заявлението, извършените проверки, констатираните резултати и оторизираните суми. Втората група касационни доводи също възпроизвеждат възражения, правени и пред първоинстанционния съд - за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото жалбоподателят заявява, че не е спазена разпоредбата на чл. 26б, ал. 4 от ЗПЗП. Оспореното уведомително писмо, с което е отказано финансово подпомагане на "АГРО САНТИЯ" ЕООД по СЕПП и СНДП, е издадено след извършени административни проверки и проверки на място. Действително при извършване на проверките на място два от съставените контролни листа не са връчени на представител на дружеството, за което по делото няма спор, но по делото пред Административен съд Враца, са били представени всички четири контролни листа, и с тях жалбоподателят се е запознал. Правилно Административен съд София - град е приел, че след като в съдебното производство пред него жалбоподателят не е оспорил с надлежни доказателства констатациите от тези проверки и след като от констатациите на вещото лице се е установил размерът на недопустимата за подпомагане площ и фактическите констатации в процесния акт не са оборени. Не се установява и твърдяното противоречие на съдебното решение с материалния закон, с оглед направените фактически констатации за наличието на неотстранено застъпване на заявени площи. Данните от заключението на вещото лице и представените в хода на съдебното производство документи, кореспондират изцяло с приетото за установеното в хода на административното производство, поради което обоснован се явява направеният от съда краен извод, че актът е издаден при наличието на нормативноустановените предпоставки за това. Съдът е тълкувал и приложил правилно разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 5 и чл. 47, ал. 2, т. 6 ЗПЗП, съгласно които разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ и по Схемите за национални доплащания когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. От извършените административни проверки са установени застъпвания на площи с "Агрикулленд" ООД, за което жалбоподателят е уведомен с уведомително писмо от 16.09.2009 г. Наличието на застъпване по процесния акт е потвърдено и от приетата по делото експертиза. Правилен е изводът на съда, че административният орган, който има правомощия да разрешава възникнал спор между две лица относно това, кой от тях ползва определени площи, при положение, че и двете лица са заявили първоначално и в последствие в хода на цялата процедура, че ползват всеки един от посочените имоти. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно предявеното от ответника - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство, поради което жалбоподателят "АГРО САНТИЯ" ЕООД, гр. София следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 150 лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,