Решение № 14130 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11505/2009 г.

Решение № 14130 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11505/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Росен Иванов Тодоров от гр. Русе против Решение № 9128 от 7.07.2009 год., постановено по адм. д. № 5722/2009 год. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 7 от протокол № 11 от 11.03.2009 год. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че изводът на тричленния състав не кореспондира със събраните по делото доказателства. Въведените съображения в касационната жалба повтарят твърденията за незаконосъобразност на административния акт, поддържани пред първоинстанционния състав. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на решението на Висшия съдебен съвет като незаконосъобразно. Претендират се разноски. Ответникът Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на оспореното решение и съобрази доводите на страните, приема по същество касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. С решение по адм. д. № 9332/2008 год. на ВАС, влязло в сила на 4.03.2009 год. е отменена заповед за налагане на дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност като административен ръководител и съдия в Районен съд - Бяла" на Росен Тодоров. Магистратът е сезирал Висшия съдебен съвет със заявление от 10.03.2009 год. с искане да встъпи в длъжност на 16.03.2009 г., когато ще се яви на работа, за което да му бъде издаден акт за встъпване в длъжност. На 10.03.2009 год. в канцеларията на Висшия съдебен съвет е постъпило искане от Главния прокурор на Република България за временно отстраняване от длъжност на Росен Тодоров - съдия в РС - Бяла, до приключване на образуваното и водено срещу него наказателно производство по пр. пр. № 12324/2007 год. на СГП, сл. д. № 109/2008 год. на НСлС. На свое заседание, проведено на 11.03.2009 год., Висшият съдебен съвет е обсъдил и подложил на гласуване искането и с решение по т. 7 от протокол № 11 от същата дата е отстранил временно от длъжност Росен Тодоров - съдия в Районен съд - Бяла. Първоинстанционният състав е приел, че оспореното решение е законосъобразно като постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и при спазване на административнопроцесуалните правила. Развил е съображения, че магистратът е възстановен на длъжността съдия и административен ръководител от датата на влизане в сила на съдебното решение. Нарочен акт за встъпване в длъжност и изрично волеизявление на Висшия съдебен съвет не са необходими, тъй като специалният закон не предвижда такава процедура като елемент от фактическия състав за възстановяване на длъжността. При точното приложение разпоредбата на чл. 169 от ЗСВ първоинстанционният състав е приел, че щом жалбоподателят е отстранен от магистратска длъжност, той не може да заема и длъжността "административен ръководител" на районния съд. Така постановеното решение е правилно. Влязлото в сила съдебно решение, с което е отменено освобождаването на Росен Тодоров от длъжност съдия и административен ръководител в РС - Бяла има конститутивно действие. Чрез него се предизвиква исканата правна промяна. При въведената със Закона за съдебната власт правна уредба няма изискване за изрично фактическо действие от страна на Висшия съдебен съвет за възстановяване на магистрата. Доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни и в случая е неприложим общия режим на Закона за държавния служител. Предвиденото задължение на служителя в чл. 122 от ЗДСл е скрепено с негативни за него правни последици при неизпълнението му в указания от закона срок. Законът за съдебната власт предвижда издаване на акт за встъпване в длъжност само при първоначалното назначаване на съответната длъжност. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 161 от ЗСВ. Служебното правоотношение на съдиите, прокурорите и следователите възниква по силата на решение на Висшия съдебен съвет, с което те се назначават на съответната длъжност. Назначението на съдии, следователи и прокурори възниква след постановено решение на Висшия съдебен съвет и издаването на акт за встъпване от конкретния административен ръководител. Съответно, освобождаването на съдиите, прокурорите и следователите се извършва с решение на Висшия съдебен съвет и издаден акт за напускане. В случая магистратът не е назначен, а е възстановен на длъжността съдия и административен ръководител на РС - Бяла, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение 4.03.2009 год. Останалите доводи, изложени от касатора в тази връзка са неотносими към спора. Неоснователно е и възражението, че жалбоподателят е временно отстранен само от длъжността съдия, но не и от длъжността на административен ръководител. Според изискването на чл. 169 от ЗСВ, за да бъде назначено едно лице за административен ръководител, то трябва да има вече качеството на съдия, прокурор или следовател. Жалбоподателят, след като е временно отстранен от магистратска длъжност, не може да продължи да упражнява административната такава. Обратното тълкуване противоречи на целта на специалния закон. Като е отхвърлил жалбата, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил решението си при правилно приложение на материалноправните разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. С оглед извода на настоящата инстанция за неоснователност на касационната жалба, разноски в полза на касатора не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав