Решение № 3031 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11096/2020 г.

Решение № 3031 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11096/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Сандански, чрез процесуалния му представител юрк. Бакърова, срещу решение № 1214 от 03.08.2020 г. по адм. д. № 1246/2019 г. на Административен съд – гр. Благоевград, с което е отменена Заповед № УТИ – С – 90 от 08.07.2019 г. на Кмета на община Сандански, с която на основание чл. 224 а ал. 5 и 6 от ЗУТ и наличието на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на В. Янков да спре изпълнението на всички видове строително – монтажни работи (СМР) по строеж "Реконструкция на таван и покрив на 2 мжс – западна част", намиращ се в УПИ IV – 1761, 1734, кв. 97 по плана на гр. Сандански, ПИ с идентификатор № 65334.300.1734 по кадастралната карта на града, и с което община Сандански е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и събраните по делото доказателства, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилност на извода за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като посочва, че при издаването на заповедта не са допуснати приетите от съда нарушения на административно производствените правила. Твърди и наличието на материално правните предпоставки за издаване на заповедта за спиране на СМР по чл. 224а ал. 5 и 6 от ЗУТ, а именно безспорно установено незаконен строеж, извършван без строителни книжа, като посочва, че към момента на издаване на заповедта същият строеж не е бил завършен, а установеното от СТЕ, че към момента на съдебното производство е завършен е неотносимо към законосъобразността на заповедта. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу оспорената в първата инстанция заповед. Ответникът В. Янков редовно призован за открито съдебно заседание, не се явява и не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок във връзка с разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от АПК. Касаторът община Сандански е уведомен за оспореното решение на 05.08.2020 г. по електронен път, като е налице потвърждение от регистратурата на общината за получаване на съобщението за постановеното решение на 05.08.2020 г. в 16, 43 часа. В оспореното решение на АС – гр. Благоевград е посочено, че същото е окончателно. В съобщението изпратено на община Сандански за изготвеното решение също е посочено, че решението е окончателно. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от АПК, когато в акта или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба по този дял се удължават на шест месеца. В настоящия случай в оспореното решение погрешно е посочено, че същото е окончателно, съответно не подлежи на обжалване. Решението не е окончателно, тъй като не попада в категорията на актовете по чл. 215, ал. 7 от ЗУТ, които са изключени от касационен контрол, поради и което решението е годен и подлежащ на обжалване акт. В тази връзка съответно е приложима и разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от АПК, т. е. срокът за оспорване е удължен на 6 месеца и съответно подадената на 20.08.2020 г. касационна жалба е подадена в законоустановения срок. Същата е подадена от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол по изложените по – горе съображения, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Благоевград е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че връчването на констативния акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед по реда на § 4 от ДР на ЗУТ на В. Янков при липса на предпоставките за това, не е нарушение от категорията на съществените, тъй като същият е упражнил правата си в административното производство с подаването на възражение срещу констативния акт. Приел обаче наличието на други нарушения, които са от категорията на съществените, а именно, че при издаване на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, нарушение на чл. 35 от АПК. Приел е, че това е така, тъй като оспорената заповед е била основана на констативен акт № 7 – ИЛ от 08.04.2019 г., с който обаче не е установено процесното строителство и негова незаконност, включително с този констативен акт не са установени надзид от 0, 90 до 2, 50 м., както и не е установено в коя част е извършен такъв надзид. Приел е, че при извършена проверка на 04.12.2018 г., при която е съставен констативен акт № 56 – ИЛ от същата дата е установено строителството, но оспорената заповед не се позовава на този констативен акт. Приел е и че това се установява и от свидетеля Филипов, който е участвал при съставянето и на двата акта, а именно, че строителството е установено при проверката на 04.12.2018 г., когато е установен и надзид и е било извършено измерването му. Посочил е, че при съставянето на акта от 08.04.2019 г. се установява, че сградата е била вече покрита и констатации относно наличието на надзид не са правени. Приел е, че фактът, че в оспорената заповед няма позоваване на констатациите от проверката от 04.12.2018 г., а само на установеното при проверката на 08.04.2019 г. води до допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като не са установени релевантните факти с констативния акт от 08.04.2019 г. А актът от 04.12.2018 г. не е бил съобщен на страните в административното производство. Поради това е приел наличието на несъответствие между установеното от административния орган и събраните в хода на производството доказателства, а заповедта е посочил, че е издадена при неизяснена фактическа обстановка, като правилното установяване на фактите от значение за спора е посочил, че е гаранция за реализиране на правото на защита на страните в процеса. Поради това и като издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и я е отхвърлил. Оспореното решение е неправилно. От представения по делото констативен акт № 7 – ИЛ от 08.04.2019 г. е описано в част III "Изпълнение на строежа": следното "Строежът представлява увеличени (надзиждане) на съществуващия тухлен надзид на западната част от 2 мжс от 0, 90 до 2, 50 м., включително завършващия тухлените зидове стоманобетонен пояс от 25/25 м. Покривната конструкция е дървена двускатна, захваната за стоманобетонните пояси чрез скоби и подложни греди. Освен на двете крайни външни стени, покривната конструкция стъпва на дървени подпори (попове), захванати за подовата плоча и такива върху зидовете и е изпълнена от билна греда, покривни ребра (греди) и дъсчена обшивка, покрита с керемиди. За затваряне на пространството от запад е изпълнен тухлен зид, чиято височина замерена от ст. плоча до билото е 1, 70 м. ". От констативния акт от 08.04.2019 г. се установява и че при направените замервания в източната част на тавана на сградата, поради постъпилата жалба от съсобственика на тази част, разделителната стена между таваните на двете части на сградата, на място е разположена на 0, 50 м. от разделителната стена между двете спални на собственичката на източната част на сградата и подала сигнала Р. Велчева и на 2, 48 м. от разделителната стена между дневната и покрита тераса на нейното жилище, по одобрен проект, който е приложен като неразделна част от констативния акт. В констативния акт е посочено още, че на място върху подовата плоча са положени PVC водопроводни тръби и изпълнени отвори в плочата с положени канализационни тръби. Установено е и че строежът не е захранен с ток и вода към момента на проверката, както и че СМР са започнали преди м. 11. 2018 г. В констативния акт е прието, че се касае за строеж V категория, който се извършва без съответни строителни книжа и са налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 224а ал. 1 от ЗУТ за спиране на строителството. Видно от цитираното съдържание на констативния акт от 08.04.2019 г. не се установява приетото от съда нарушение. Напротив в него при извършена проверка е описан етапа на завършеност на спорния строеж, който макар и покрит е все още незавършен – незахранен с вода и електричество. Установява се и извършения надзид, който е включен в понятието реконструкция, а от СТЕ се установява и извършената промяна в предназначението на тавана в жилище. От констативния акт се установява и че реконструкцията е извършена в таванското помещение, като надзида е именно в него установен по западната стена с описани размери, различни в различните части, а за подпокривното пространство – покривната конструкция също е описано задигането му с височина от 1, 70 м. с тухлен зид от стоманобетонната плоча до билото. Така описания в констативния акт е придружен и с окомерна скица към констативния акт, а установяванията от него са пренесени и в оспорената заповед, в която също е установен надзида в размерите описани в констативния акт. Т. е. от доказателствата се установява, че безспорно е налице реконструкция на таван с промяна на предназначение в жилище, която е констатирана в хода на извършване на СМР. Не е налице приетото нарушение от първоинстнационния съд, а именно разминаване и несъответствие между установеното от административния орган и събраните в хода на производството доказателства. Не се установява и приетото от съда нарушение, а именно неизясняване на факти и обстоятелства от значение за случая, включително и факта, че при съставяне на констативния акт от 08.04.2019 г. не е било установено спорното строителство, тъй като не е бил установен надзид. Напротив спорното строителство е било повторно установено и с констативния акт от 08.04.2019 г., видно от съдържанието на същия, но на по – различен етап от установения с акта от 04.12.2018 г. Не е нарушено правото на защита и на адресата на заповедта, тъй като от акта от 08.04.2019 г. е ясно какво е вмененото му нарушение и строежът и етапът, на който е заварен са ясно описани, и съответно предадени и в оспорената заповед. Не е спорно между страните, а и от доказателствата се установява, че строежът се извършва без необходимите строителни книжа – одобрени проекти и разрешение за строеж. Съгласно чл. 224а ал. 1 от ЗУТ "Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1", а според ал. 5 на посочената разпоредба "При констатиране на строеж от четвърта до шеста категория или на част от него, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, от служителите по чл. 223, ал. 2 се съставя констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта за спиране на незаконния строеж се издава от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице в тридневен срок от изтичането на срока за възражения". В настоящия случай оспорената заповед е издадена на основание чл. 224а ал. 5 от ЗУТ, а именно безспорно е установен в процеса на извършването му и преди да е довършен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а именно извършван без строителни книжа, тъй като реконструкцията и промяната на предназначението на таван и покрив е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Спорният строеж е такъв от пета категория, т. е. в приложното поле на посочената разпоредба. Във връзка с така посоченото са били налице предпоставките по чл. 224а ал. 5 от ЗУТ за издаване на оспорената заповед за спиране на изпълнението на СМР по посочения строеж. Т. е. оспорената заповед е и материално законосъобразна. Във връзка с гореизложеното настоящият състав намира, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и същата е издадена при наличието на материално правните предпоставки за издаването й. Като е достигнал до обратен извод АС – гр. Благоевград е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на В. Янков срещу заповед № УТИ – С – 90 от 08.07.2019 г. на Кмета на община Сандански. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,