Решение № 15940 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1629/2019 г.

Решение № 15940 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1629/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Л. Л. от [населено място] в качеството си на физическо лице и като управител на ЕТ "Веспан – Л. Л.", със седалище и адрес: гр. П., чрез упълномощен адв. А. Асадурян от Адвокатска колегия - П. за отмяна на влязло в сила решение № 1873 от 18.10.2016 г., постановено от Административен съд - П., по адм. дело № 663/2016 г. Молителя, твърди, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като горепосоченото решение противоречи на решение № 8191 от 18.06.2018 г., постановено от Върховния административен съд, Осмо отделение, по адм. д. № 14235/2017 г., с което е оставено в сила решение № 1724 от 19.10.2017 г. постановено по адм. д. № 228/2017 г. по описа на Административен съд – П.. Молителя счита, че правният спор по двете дела е между едни и същи страни, с един и същи предмет, които решения са противоречиви. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени неправилното решение № 1873 от 18.10.2016 г., постановено от Административен съд - П., по адм. дело № 663/2016 г. Ответникът - директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П., при ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не взема становището по молбата. Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна е подадено от активнолегитимирана страна в законоустановения срок по чл. 240, ал. 1, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: С влязло в сила решение № 1873 от 18.10.2016 г., постановено от Административен съд - П., по адм. дело № 663/2016 г. с което е отхвърлена жалбата на Л. Л., в лично качество и в качеството на ЕТ "Веспан – Л. Л.", гр. П. срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001615005306-091-001/18.12.2015 г., в потвърдената с Решение № 97/23.02.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. П., при Централно управление на НАП, част, с която на лицето допълнително е установен данък върху добавената стойност в размер на 9 541. 31 лв. и лихви 4 192. 38 лв. За да отхвърли жалбата първоинстанция съд е приел, че извършваната от Л. Л., в лично качество и в качеството на ЕТ "Веспан – Л. Л." дейност – събиране и предаване на диворастящи гъби, представлява облагаема доставка по смисъла на ЗДДС, поради което е извел правния извод, че констатациите на данъчната администрация за допълнително начислен ДДС за периоди 2010 г., 2011 г. 2012 г. и 2013 г. за правилни и законосъобразни, поради което на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 9 541. 31 лв. За да обоснове основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК, молителя сочи, че горепосоченото решение противоречи на решение № 8191 от 18.06.2018 г., постановено от Върховния административен съд, Осмо отделение, по адм. д. № 14235/2017 г., с което е оставено в сила решение № 1724 от 19.10.2017 г. постановено по адм. д. № 228/2017 г. по описа на Административен съд – П. С обжалваното решение на първоинстанционния съд е отменил по жалба на настоящия молител ревизионен акт № 16001616001299-091-001 от 12.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП потвърден с решение № 787 от 20.12.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", в частта на допълнително установените задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.05.2014 г. – 31.05.2014 г. в размер на 1 866, 67 лв. и лихви в размер на 426, 40 лв. Това решение е било оставено в сила с решение № 8191 от 18.06.2018 г., постановено в касационното производство, развило се по адм. д. № 14235/2017 г., на Върховния административен съд, Осмо отделение. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго, влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай претенцията на искателя е, че решение № 1873 от 18.10.2016 г., постановено от Административен съд - П., по адм. дело № 663/2016 г. противоречи на решение № 8191 от 18.06.2018 г., постановено от Върховния административен съд, Осмо отделение, по адм. д. № 14235/2017 г., с което е оставено в сила решение № 1724 от 19.10.2017 г. постановено по адм. д. № 228/2017 г. по описа на Административен съд – П., с което е частично е отменен различен ревизионен акт за установени задължения за задължителни осигурителни вноски за 2014 г. В разглеждания случай визираните в разпоредбата предпоставки не са налице. С тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г., постановено по т. д. № 4 от 2010 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд е прието, че ако административните дела са с различни страни или относно различен предмет, както е в случая, няма противоречие между решенията и отмяната е недопустима. В настоящия случай е налице следното - различни административни актове като предмет на разглеждане на делата и на съдебните решения като резултат. Следва да се отчете обстоятелството, че предмет на жалбите по двете първоинстанционни дела е било различно решение за данъчни задължения на молителя. За да има идентичност между два съдебни акта, трябва да е налице пълно съвпадение на страни и предмет, което в случая не може да се каже, че е налице. В процесните случаи не само са издадени различни административни актове, но и същите касаят възникнали данъчни задължения на различни основания. В конкретния случай липсва тъждество между предмета на оспорване по двете решения. Касае се за две различни решения на един и същ орган - директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП. При липсата на тъждество между предмета на двете дела не е изпълнено изискването на законодателя за обективно тъждество между делата, поради което искането като неоснователно, ще следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия,