Решение № 13934 от 18.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15191/2014 г.

Решение № 13934 от 18.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15191/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян против решение № 179/28.10.2014 г., постановено по адм. дело № 210/2014 г. на Административен съд - град Смолян, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 1489/03.09.2014 г. на директора на РД "Гранична полиция" - Смолян. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано - отменително основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - Георги Николов Георгиев, чрез процесуалния си представител адв. Коларова, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение състав на АС Смолян е отменил като незаконосъобразна заповед № 1489/03.09.2014 г. на директора на РД "Гранична полиция" - Смолян, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР (отм.) на Георги Николов Георгиев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. За да отмени процесната заповед съдът е приел, че същата е издадена при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и в нарушение на материалния закон, тъй като Георгиев не е извършил вмененото му нарушение, че в периода месец март - месец април 2014 г., като изпълняващ длъжността началник на Мобилна гранична полицейска група при ГПУ - Петрич, като чл. на комисия назначена със заповед рег. № 377/11.03.2014 г. на директора на РДГП-Смолян не е извършил дейност по охранително обследване на помещението, намиращо се в административната сграда на ГПУ-Петрич (западно крило, първи етаж, "бивша работна канцелария"), от което на 09.05.2014 г. е установена липса на веществени доказателства по досъдебно производство № 87/2012 г. на сектор БОП -Благоевград, което помещение с негова заповед рег. № 517/01.11.2012 г. в качеството му на ВНД началник ГПУ-Петрич е определил за съхранение на веществени доказателства. По делото не са установени нарушения от страна на Георгиев, като съдът е приел, че на служителя не може да се търси отговорност за виновно неизпълнението на вменените му задължения, като чл. на комисия, като от доказателствата по делото се установява, че действията по обследването е следвало да бъдат извършени и контролирани от комисията, като няма данни за разпределянето на отговорността на всеки чл. на комисията, както и не е уточнено с какви действия Георгиев е следвало да изпълни действия по обследване и по този начин да се установи конкретно виновно поведение, като действие или бездействие. Решението е правилно като краен резултат, но не по всички изложени в него мотиви. Съдът е изяснил спора по същество като е събрал всички относими към него доказателства. Настоящият състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на предвидените в чл. 225 от ЗМВР (отм.) преклузивни срокове. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.) дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В нормата на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) е регламентирано, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно ал. 2 - дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай е спазен преклузивният двумесечен срок от откриване на нарушението, което следва да се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарно-наказващия орган с всички събрани доказателства към административната преписка. Това е станало на 11.07.2014 г., когато е изготвено становище рег. № 16469/11.07.2014 г. и изпратено до ВНД директор на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян, а заповедта е издадена на 03.09.2014 г., поради което следва да се приеме, че срокът от откриване на нарушението е спазен. В случая заповедта за наложено дисциплинарно наказание е издадена в двумесечен срок от представянето на резултатите от проведеното дисциплинарно производство и едногодишния срок от извършване на нарушението. Не може да бъде споделено и становището на административния съд, че ако се приеме, че началото на административното производство е изготвянето на становище рег. № 16469 от 11.07.2014 г., то тогава производството е следвало да се развие по действащия закон /ЗМВР в сила от 01.07.2014 г./, без да са налице условията за прилагане на § 15 от ПЗР на ЗМВР. Още повече, че приложимата материалноправна норма е тази, която е действала към момента на извършване на дисциплинарното нарушение, което е станало при действието на отменения ЗМВР /периодът на извършеното нарушение е месец март - април 2014 г/. Правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Императивното изискване, регламентирано в чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) задължава дисциплинарнонаказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В чл. 237, ал. 3 от ППЗМВР изрично е въведено задължение за административнонаказващия орган за изслушването по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР да бъде съставен протокол, който се подписва от органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание и от държавния служител. Компетентният орган не е длъжен да изслуша служителя, извършил нарушението, ако той е дал писмени обяснения - ал. 4 на същия текст. Доказателствата по делото не установяват извършването на посочените административнопроизводствени действия от страна на административнонаказващия орган, който в случая е директорът на РД "Гранична полиция" - Смолян, разписани в посочените разпоредби. Законосъобразно първостепенният съд е приел, че дисциплинарната отговорност на Георги Георгиев е ангажирана в противоречие с материалния закон, поради което е и отменил заповедта. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е наказан в качеството си на чл. на комисия назначена със заповед рег. № 377/11/03.2014 г. на директора на РДГП - Смолян и в този смисъл дисциплинарно-наказващият орган не е мотивирал предпоставките за наличието на лична отговорност за колективно нарушение. В случая назначената със заповед рег. № 377/11.03.2014 г. комисия за обследване и оценка на надеждността на системите за физическа защита на обектите на РДГП-Смолян през 2014 г. е колективен орган и формира воля по общите правила за формиране на воля и съответно - за взимане на решения от колективен орган. В случая на Георгиев е вменено виновно извършено нарушение като чл. на колективен орган и макар да е задължен да осъществява вменените задължения със заповед рег. № 377/11.03.2014 г. относно обследване и оценка на надеждността на системите за физическа защита на обектите на РДГП-Смолян през 2014 г., дисциплинарно наказващият орган е длъжен да изложи съображения защо на Георгиев, в качеството на чл. на колективен орган, следва да бъде наложено дисциплинарно наказание. При правилно тълкуване и прилагане на закона Административен съд град Смолян приема, че по отношение на жалбоподателя е приложима разпоредбата на § 15, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР, по силата на която образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност от държавните служители в МВР се довършват по досегашния ред. По изложените съображения, като е отменил по жалбата на Георгиев оспорената заповед, макар и с други мотиви, АС-Смолян е постановил правилно решение като краен резултат, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР следва да бъде осъдена да заплати на Георги Николов Георгиев сумата от 500 (петстотин) лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение