Решение № 1851 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9520/2012 г.

Решение № 1851 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9520/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция " ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение от 15.05.2012 г., постановено по адм. д. № 345/2008 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "В" състав, с което е отменен ДРА № 302/30.11.2001 г., издаден от ръководител екип в ДП "Искър" при ТДД - гр. София, потвърден с Решение № 302/25.02.2002 г. на Директора на РДД - гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения при прилагането на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил института на абсолютната погасителна давност, тъй като с изтичането на законоустановения 10 годишен срок не се погасява самото субективно право, а само възможността на кредитора да го реализира принудително. Навежда довода, че сам по себе си фактът на последващо изтичане на визирания срок не би могъл да обоснове извод за незаконосъобразност на ДРА, тъй като към момента на издаването му ефектът на погасителната давност не е настъпил. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отхвърли жалбата срещу ДРА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Борислав Пелов, действа в качеството си на ЕТ "Боримпекс - Борислав Пелов", гр. София, чрез процесуален пълномощник, с писмено становище и в о. с. з. оспорва основателността на жалбата и моли съда да остави в сила атакувания съдебен акт. Ответникът - "Карнекс Комерс" ЕООД, гр. София, в качеството си на правоприемник на търговското предпипрятие на ЕТ "Боримпекс - Борислав Пелов", гр. София, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на обжалване в производството пред Софийски градски съд е ДРА № 302/30.11.2001 г., издаден от ръководител екип в ДП "Искър" при ТДД - гр. София, потвърден с Решение № 302/25.02.2002 г. на Директора на РДД - гр. София, в частта, с която за ЕТ "Боримекс - Борислав Пелов" са определени общо данъчни задължения за ДДС за периода 01.10.2000 г. - 31.12.2000 г. в размер на 63 630.40 лв. и лихви в общ размер на 9 378.42 лв. по фактури, издадени от ЕТ "Чавдар Цеков", ЕТ "Вася - М. Маринова", ЕТ "Димекс - Д. Дафова", "Антик Инернешънъл 2000" ЕООД и ЕТ "Аванти - Пламен Илиев". По отношение на издадените фактури от ЕТ "Виктория - 91" за данъчни периоди м. 09, м. 10 и м. 12.2000 г. относно допълнително начисления ДДС в размер на 9 9 926, 1 лв., ведно с начислената лихва за забава, процесният ДРА е отменен с влязло в сила Решение № 4284/10.04.2008 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 10548/2006 г. За да се произнесе по спора първоинстанционният съд е приел, че ДРА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на приложимите административно производствени правила. Преценил е, че по отношение на процесните доставки не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит, но поради изтичане на абсолютната погасителна давност за задълженията за данъчни периоди м. 10- м. 12. 2000 г. е отменил оспорения ДРА. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Спрямо материалноправния институт на погасителната давност са приложими разпоредбите, действащи към момента на възникване на спорните публични задължения. В случая, всички те произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 10, м. 11 и м. 12. 2000 г., към които действаща е нормата на чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.). Същата предвижда, че с изтичането на 10- годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите по чл. 152 и чл. 153. При липсата на специално правило, което да конкретизира началния момент, от който започва да тече този 10- годишен срок, систематемното тълкуване налага да се приеме, че той е идентичен с момента, визиран в чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) - първи януари на година, следваща годината, през която е трябвало да се плати публичното задължение. По аргумент от чл. 74, ал. 1 от ЗДДС, процесните задължения за ДДС е следвало да се платят в 14- дневен срок от изтичането на съответния данъчен период, с оглед на което давностният срок за тях за данъчни периоди м. 10 и м. 11. 2000 г. е започнал да тече на 01.01.2001 г., а за дан. период м. 12.2000 г. - на 01.01.2002 г. Следователно, към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд абсолютната десет годишна давност по отношение на всички спорни задължения по ЗДДС (отм.) е изтекла, с оглед на което обоснован и материално законосъобразен е изводът на решаващия състав, че публичните вземания по оспорения ДРА са погасени по давност. / в този смисъл е и преобладаващата практика на Върховния административен съд - Решение № 6869 от 17.05.2011 г. по адм. д. № 6419/2010 г., I отд. на ВАС, Решение № 6811/15.05.2012 г. по адм. дело № 12807/2011 г., VIII отд., Решение № 9261/27.06.2012 г. по адм. дело № 11034/2011 г., VIII отд., Решение № 78/04.01.2012 г. по адм. дело № 2455/2011 г., Решение № 9367/28.06.2012 г. по адм. дело № 15431/2011 г., Решение № 5736/26.04.2011 г. по адм. дело № 6493/2010 г., I отд. и др./ Настоящият състав не споделя тезата на касатора, че изтичането на абсолютната погасителна давност не е основание за отмяна на обжалвания ДРА поради спецификата на института на погасителната давност, при който изтичането на нормативно установения срок не погасява самото субективно право и възможността за установяването му с ревизионен акт. Тези доводи са в противоречие с разпоредбата на чл. 138, т. 3 от ДПК (отм.), респ. - чл. 168, т. 3 от ДОПК, които изрично сочат погасяването по давност като начин на погасяване на публичното вземане. Приложението на визираните норми не се дерогира от разпоредбите на чл. 143 от ДПК (отм.), респ. - чл. 174 от ДОПК, които регламентират единствено хипотезата на доброволно плащане след изтичането на давностния срок и следващите от това правни последици. В случая, липсва плащане и е упражнено погасителното право на длъжника, поради което изтеклата абсолютна погасителна давност следва да се съобрази от съда, в качеството й на юридически факт, който е от значение за спорното право и е настъпил след предявяването на жалбата - аргумент от чл. 235, ал. 3 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В резултат именно на този факт и съгласно чл. 138, т. 3 от ДПК (отм.), спорните публичните задължения са погасени по давност към датата на постановяване на атакуваното съдебно решение, в резултат на което установяващият ги ДРА се явява материално незаконосъобразен. Обратен извод не следва от сочения от касатора декларативен характер на РА, който не установява самоцелно дължимите публични задължения, а констатира изпълняеми права в качеството си на изпълнително основание за започване на принудително изпълнение. Дори и да се приеме застъпваната в гражданско правната доктрина теза, че в резултат на погасителната давност се погасява само правото на принудително изпълнение, то установяването на този погасителен ефект в хода на съдебния контрол върху обжалвания РА обуславя заключението, че този ревизионният акт не удостоверява изпълняеми права, поради което с настъпването на неговият стабилитет не би се проявило типичното му, законоустановено правно действие. Гореизложеното мотивира настоящия състав да приеме, че не са налице сочените касационни основания по отношение на обжалваното съдебно решение, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение