Решение № 4917 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6837/2011 г.

Решение № 4917 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6837/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалби на Директора на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 802 от 1.04.2011 г. на Варненски административен съд по адм. дело № 3967/2010 г., с което по жалба на "Холдинг Варна" АД гр. Варна е отменен ревизионен акт /РА/ № 031002535/10.09.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 869/12.11.2010г. на директора на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице /РЛ/ е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 12.2009 г. в размер на 5687,55 лв. по фактура № 2771/15.12.2009 г. и за данъчен период м. 01.2010 г. в размер на 3251,40 лв. по фактура № 2868/18.01.2010 г. В касационната жалба на Директора на Д "ОУИ" Варна се твърди, че решението е неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като съдът необосновано приел, че към датите на тристранните спогодби "ТПО" ЕООД е имало изискуемо и ликвидно вземане срещу дъщерното си дружество "ТПО Варна ЦППБО" ЕООД, произтичащо от разпределен дивидент. Иска се отмяна на решението, включително и в частта за разноските, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Холдинг Варна" АД не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбата на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна: Предмет на делото пред АС Варна е РА № 031002535/10.09.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Холдинг Варна" АД гр. Варна за данъчен период м. 12.2009 г. в размер на 5687,55 лв. по фактура № 2771/15.12.2009 г. и за данъчен период м. 01.2010 г. в размер на 3251,40 лв. по фактура № 2868/18.01.2010 г., двете фактури издадени от доставчика ТПО Варна ЦППБО ЕООД и с предмет - авансово плащане. Според приходните органи не са били налице предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДДС за признаване на право на приспадане на данъчен кредит, тъй като счели, че не е извършено плащане преди възникване на данъчното събитие за облагаема доставка. Не са приели извършеното прихващане между страните по фактурата - на вземания на ТПО Варна ЦППБО ЕООД със задължения на "Холдинг Варна" АД гр. Варна. Безспорно не са били извършени преводи на парични средства по издадените фактури. Не е спорен облагаемия характер на доставката като авансовото плащане е уговорено по договор за проектантски услуги по силата на който РЛ е инвеститор и получател, а неговият доставчик ТПО Варна ЦППБО ЕООД е изпълнител. По представените в хода на ревизионното производство две тристранни спогодби е извършено прихващане на вземания на ТПО Варна ЦППБО ЕООД със задължения на "Холдинг Варна" АД гр. Варна, изплатени на "ТПО" ЕООД предвид налични задължения за дивидент на ТПО Варна ЦППБО ЕООД към "ТПО" ЕООД - по решение № 3/25.09.2009 г. Поради липса на представени доказателства относно основанието за възникване, изискуемост и ликвидност на вземането за дивидент, приходните органи приели, че не са налице предпоставки за прихващане, а оттам, че същото не може да се приеме за надлежно плащане на аванса по двете процесни фактури. В хода на съдебното производство са представени счетоводни справки и решение № 3/25.09.2009 г. на което "ТПО" ЕООД като едноличен собственик на капитала на ТПО Варна ЦППБО ЕООД за разпределение на дивидент в полза на едноличния собственик на сума в размер от 300 274,96 лв. от финансовия резултат на ТПО Варна ЦППБО ЕООД за 2005 г. в писмено становище представителят на директора на Д "ОУИ" Варна оспорва верността на решение № 3/25.09.2009 г., както и счетоводните регистри, несъдържащи подписи, дати и отразяване на задължението за дивидент. При установената фактическа обстановка съдът правилно е отделил спорните въпроси по делото - дали чрез извършеното прихващане е налице редовно извършено плащане по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗДДС и чл. 25, ал. 6 ЗДДС /ред. ДВ, бр. 106/2008 г./ и чл. 25, ал. 7 ЗДДС /ред. ДВ, бр. 95/2009 г./, което авансово плащане е предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит преди възникване на данъчното събитие. По спорния въпрос съдът е приел, че смисъла на понятието "плащане", употребено в създадената законова фикция за данъчно събитие по чл. 25, ал. 6 /сега ал. 7/ ЗДДС, изисква да е налице погасяване на паричното задължение по всички познати в гражданското и търговско право способи за това, както чрез плащане чрез размяна на суми в брой или по сметка, така и чрез прихващане, уредено в разпоредбите на чл. 103 - чл. 109 ЗЗД. Този извод на съда е законосъобразен и не е предмет на касационно оплакване. Авансово плащане по доставката може да стане и чрез прихващане, когато са налице насрещни изискуеми и ликвидни вземания между страните, тъй като прихващането е способ за погасяване на задължение, равнозначен като икономически резултат на плащането. Обратното би означавало да се позволи двойно данъчно облагане, което е недопустимо. Счетоводно операцията е отразена надлежно като фактурите са включени в дневника за продажби на РЛ, осчетоводени са и при получателя. По спорния въпрос дали по представените две тристранни споразумения е извършено прихващане на насрещни, изискуеми и ликвидни вземания, съдът е отговорил положително. Приел е, че споразуменията не са оспорени като документи, поради което имат доказателствена сила относно отразените в тях и отправени до другите страни волеизявления на трите страни за извършване на прихващане. В тази връзка не е основателно касационното оплакване за допуснати процесуални нарушения от съда, тъй като от данните по делото е видно, че ответникът по жалбата не оспорил верността и достоверността на тристранните споразумения, представени още в хода на ревизионното производство. Приел е, че 1/ вземането на доставчика ТПО Варна ЦППБО ЕООД спрямо ревизираното лице е изискуемо и ликвидно по силата на уговорките и сроковете за 50 % авансово плащане по договори за проектантски услуги и двете издадени фактури за това, 2/ вземането на ревизираното лице спрямо третото за издадените фактури лице ТПО ЕООД е изискуемо и ликвидно в размер на 40 648,84 лв. главница и 239 027,66 лв. лихви и 3/ вземането на ТПО ЕООД, едноличен собственик на ТПО Варна ЦППБО ЕООД за дивидент за 2005 г. в размер на 300 274,96 лв. също е изискуемо и ликвидно. Чрез извършеното прихващане задълженията се погасяват до размера на по-малкото, в случая това са задълженията по всяка от двете процесни фактури. Предмет на касационно оплакване са фактическите и правни изводи на съда за налично изискуемо и ликвидно вземане по т. 2 - на ревизираното лице спрямо третото за издадените фактури лице - ТПО ЕООД, което да е изискуемо и ликвидно в размер на 40 648,84 лв. главница и 239 027,66 лв. лихви. Този довод на приходната администрация се навежда едва пред касационния съд, не е бил предмет на оспорване и фактически установявания пред първоинстанционния съд. Пред АС Варна ответникът по жалбата е оспорил само верността на представеното решение за изплащане на дивидент и счетоводните регистри за това, т. е. оспорвал е вземането по т. 3 - на ТПО ЕООД, едноличен собственик на ТПО Варна ЦППБО ЕООД за дивидент за 2005 г. в размер на 300 274,96 лв., както и изискуемостта и ликвидността на същото. Касационният намира за правилни изводите на АС Варна, че са налице основания за извършеното прихващане - надлежни изявления на страните, направени относно изискуеми и ликвидни насрещни вземания. Не са допуснати процесуални нарушения, съдът е съобразил всички събрани относими доказателства, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производства. Не е открито производство по оспорване на документи, тъй като не е било налице надлежно направено процесуално искане за това, но въпреки това съдът е обсъдил всички възражения на ответната страна, вкл. и тези относно верността на документите за извършеното прихващане, изискани са и приети като доказателства документите, установяващи компетентността и представителната власт на лицата, участвали във вземане на решенията. Вземането на ТПО ЕООД спрямо ТПО Варна ЦППБО ЕООД е доказано по силата на представените счетоводни справки, решение № 3, удостоверения и протокол от заседание на УС. Вземането на "Холдинг Варна" АД е доказано по силата на договор за цесия от 29.09.2006 г., по силата на който "Химимпорт" АД като цедент прехвърля на "Холдинг Варна" АД като цесионер свои съществуващи вземания, които не са поставени под прекратително или отлагателно условие спрямо ТПО ЕООД в размер на 318 681 лв. главница и 134 589,22 лв. лихви. Договорът за цесия е представен още в хода на ревизионното производство и е факт, установен от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В този смисъл е неоснователно касационното оплакване за липса на доказателства за налично изискуемо вземане от страна на "Холдинг Варна" АД спрямо ТПО ЕООД. Като се съобразява правилото на чл. 220 АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, поради което приема, че са налице предпоставките за погасяване на задължението по процесните две фактури чрез прихващане като способ, заместващ плащането и равнозначен на него. Приема, че към датата на издаване на фактурите са спазени изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗДДС и чл. 25, ал. 6 ЗДДС, поради което няма основания за отказване приспадане на данъчен кредит. РА се явява незаконосъобразен в тази си част, поради което правилно е отменен от съда. Решението в обжалваната си част е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. Неоснователна е жалбата е в частта за присъдените разноски. Представените пред съда доказателства във връзка с изплащане на дивидент /решение № 3/25.09.2009 г./ са във връзка с вече представените в хода на ревизионното производство тристранни споразумения и договор за цесия. Приходните органи не са изискали от ревизираното лице допълнителни доказателства във връзка с извършеното прихващане. Видно от РД и РА приходните органи са отказали приспадане на данъчен кредит не поради липса на доказателства за извършено прихващане, а поради принципно неприемане на способа като начин за извършване на авансово плащане. Ето защо с представените в хода на съдебното производство доказателства в подкрепа на тезата за прихващане не се променят направените в ревизионното производство фактически установявания. Основание за отмяна на РА са направените от съда различни правни изводи. В този случай е неприложимо изключението по разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, поради което правилно разноските са разпределени между страните съобразно общите правила за това. За касационната инстанция разноски не се дължат между страните предвид изхода на спора и липсата на процесуално представителство за ответника по касационната жалба. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение