Решение № 15118 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3535/2011 г.

Решение № 15118 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3535/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Весойл" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1847/27.12.2010 г. по адм. д. № 668/2008 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2600951/26.11.2007 г. на ТД на НАП - Хасково като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли жалбата против РА да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърли жалбата на "Весойл" ЕООД против РА № 2600951/26.11.2007 г. на ТД на НАП - Хасково, с който е определен данък върху добавената стойност 200 546,41 лв. с лихви по фактури на "Глоботек" ЕООД, "Бекер" ЕООД, "Феда" ООД, "Весойл 2002" ООД и ЕТ "Дани - М - Даниела Митева" за периода м. 8 - 11.2002 г. м. 2 и 10.2003 г. на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 65 , ал. 5 ЗДДС (отм.), тъй като доставчиците не са намерени на адресите им и не са представили поискани по чл. 32 ДОПК документи за осъществяване на доставките и начисляване на данъка. В решението на ДОУИ - Пловдив е направен довод за липса на доставки по спорните фактурите на "Глоботек" ЕООД и "Весойл 2002" ООД. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на касатора в ревизионния акт. Вещото лице е извършило проверка в счетоводствата само на "Глоботек" ЕООД и "Весойл 2002" ООД, а останалите доставчици и предходни доставчици не е могло да намери на адресите им, както и ревизиращите органи. Правилен е изводът на съда, че наличието на цистерни, собствени на касатора, не е достатъчно, за да се установи осъществяване на доставките на горива по спорните фактури, след като не са представени доказателства за извършване на транспорт на горивата, нито за приемо-предаване на същите - пътни листове, товарителници, кантарни бележки, складови разписки. В съответствие с процесуалните правила съдът е приел, че съставени ревизионни актове на някои от преките и предходни доставчици в тяхно отсъствие не установяват осъществяване на доставките по спорните фактури и начисляване на данъка по тях, тъй като не са подкрепени от останалите доказателства по делото. Обоснован е изводът на съда, че липсата на корекция на доставките, по които ревизираните лица са изпълнители не е равнозначна на признание, че доставките са осъществени, след като ревизиите са проведени по чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК, поради непредставени счетоводни доказателства от ревизираните лица. Правилен е изводът на съда, че представените едва в съдебното производство протоколи за предаване на горива на "Глоботек" ЕООД от "Марлин" ЕООД са съставени за нуждите на процеса, щом не са били представени на ревизиращите органи при извършената проверка на счетоводството на получателя по време на ревизията. Една от фактурите на този доставчик е осчетоводена в дневника за покупки на ревизираното лице след изтичане на 3-месечния период по чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.) и за нея съдът е приел, че жалбата е неоснователна, поради неспазване на тримесечния срок. Изводът е правилен, но на друго основание. След като съдът е приел, че не са събрани доказателства, установяващи осъществяване на доставките, данъчният кредит не може да се признае по тази фактура, поради липса на осъществена доставка, а не поради нарушение на тримесечния срок за отразяване на фактурата в дневника за покупки на получателя. Доводите за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото не са основателни. Правилен е изводът на съда, че с РА законосъобразно са определени дължимият данък върху добавената стойност и лихви за ревизираните периоди. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,