Решение № 13452 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5979/2012 г.

Решение № 13452 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5979/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ивайло Петров Тодоров от гр. Варна, против решение № 538/1.03.2012 г., постановено по адм. дело № 3946/2011 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № СЗ-Д-ВН-04-1-11-523/19.09.2011 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт и да му бъде отпусната исканата социална помощ за месеците август и септември 2011 г. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата на Ивайло Петров Тодоров против заповед № СЗ-Д-ВН-04-1-11-523/19.09.2011 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Варна, с която е отказано отпускане на месечна помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, считано от 1.08.2011 г. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно с отказано отпускане на исканата месечна социална помощ, след като лицето не е намерено на постоянния адрес при извършените посещения от социалния работник и не се е явило в дирекция "СП" след поставените уведомления, в резултат на което е препятствана възможността за извършване на социална анкета в дома на посочения постоянен адрес. Съдът е приел, че е спазена процедурата по чл. 27 ППЗСП за провеждане на социална анкета и правилно в социалния доклад е направено мотивирано предложение за отказ. В решението са изложени съображения, че лицето е търсено на вписания постоянен адрес, който е бил променен едва след издаване на обжалвания пред съда отказ, след което исканата помощ е отпусната. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Ивайло Петров Тодоров е подал до директора на дирекция "СП" - гр. Варна молба-декларация с вх. № СЗ-Д-ВН-04-1-11-523/29.08.2011 г. с искане за отпускане на месечна социална помощ, в която е посочил постоянен адрес в гр. Варна, кв. "Христо Ботев", ул. "Антон Страшимиров" № 21. Посоченият адрес съответства на действително регистрирания постоянен адрес на лицето, както и на настоящия му адрес към момента на подаване на молбата. На 31.08.2011 г. и на 7.09.2011 г. от съответния социален работник са извършени посещения на постоянния адрес на лицето, като и при двете посещения на адреса не е намерен никой и са поставени уведомления по образец съгласно приложение № 1а към ППЗСП, в които е указано на лицето да се яви в дирекция "СП" - Одесос, Варна в 3-дневен срок; в указания срок и по двете уведомления лицето не се е явило. За целите на производството е изготвен социален доклад от 12.09.2011 г., в който са отразени съответните констатации на социалния работник и е направено предложение за отказ за отпускане на исканата целева помощ по съображения, че лицето не живее на постоянния адрес, посочен в личната му карта и помощта следва да бъде отказана съгласно чл. 8 ППЗСП. Със заповед № СЗ-Д-ВН-04-1-11-523/19.09.2011 г., издадена от директора на дирекция "СП" - гр. Варна е отказано отпускането на месечна помощ по чл. 9 ППЗСП, по съображения, че лицето не живее на посочения постоянен адрес, не може да бъде извършена социална анкета за установяване на имуществено състояние, семейно положение и всички обстоятелства, свързани с възможността лицето само да се справя с издръжката си; в заповедта е посочено, че помощта се отказва съгласно чл. 8 ППЗСП, чл. 11, ал. 2 ЗСП и чл. 12, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 7 ЗСП. От правна страна, на основание чл. 12, ал. 4 ЗСП условията и редът за предоставяне на социални помощи се уреждат с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 8 ППЗСП социалните помощи се отпускат по постоянния адрес на лицата, на който се извършва и социалната анкета. В чл. 9, ал. 1 ППЗСП е предвидено, че право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход, а според ал. 2, основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. В чл. 10 ППЗСП са предвидени допълнителни условия, на които трябва да отговарят лицата или семействата, за да им бъде отпусната месечна помощ, а в чл. 11 са изброени лицата, които нямат право да получават месечна помощ по чл. 9. Редът за отпускане на социалните помощи е регламентиран в разпоредбите на чл. чл. 26 - 28 ППЗСП. В чл. 27, ал. 1 ППЗСП е предвидено изискването за провеждане на социална анкета и изготвяне на социален доклад съгласно приложение № 2, като в ал. 2 е посочено, че социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес, а в следващите алинеи подробно са уредени процесуалните действията, които следва да извърши социалния работник в случай, че поради отсъствие на лицето социална анкета не може да бъде извършена. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗСП социалните помощи се отпускат след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Легално определение за понятието "социална анкета" е дадено в разпоредбата на § 1, т. 11 ДР ЗСП, според което "социална анкета" е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. От това определение се налага извода, че социалната анкета е дейност, чиято цел е да установи наличието или липсата на основание за предоставяне на исканата социална помощ, като проверката в дома на лицето е само един от способите за събиране на информацията, която е релевантна за преценката по направеното искане за отпускане на социална помощ. За целите на провеждането на социалната анкета, социалният работник, наред с посещението в дома на лицето, следва да събере информация за фактите и обстоятелствата, които според приложимите за съответния вид социална помощ правни норми имат значение за отпускането й /в случая това са цитираните по-горе разпоредби на чл. 9, 10, 11 ППЗСП/, както и да проучи необходимата в тази връзка документация. В чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗСП е предвидено, че Агенцията за социално подпомагане осъществява дейност по предоставяне на социални помощи и социални услуги, като в ал. 2 на същия чл. е посочено, че за изпълнение на функциите по ал. 1, т. 2 дирекциите "Социално подпомагане" имат право на безплатен достъп до Национална база данни "Население", който се осигурява чрез споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията за социално подпомагане, и задължително изискват по служебен път необходимата им информация от автоматизираните информационни системи на ЕСГРАОН, териториалните структури на Националната агенция за приходите, Агенцията по вписванията, Агенцията по заетостта, Националния осигурителен институт и от други държавни и общински органи, както и от физически и юридически лица, като те са длъжни да я предоставят безплатно в 14-дневен срок от датата на поискването й. Именно при провеждане на социалната анкета и изготвянето на социалния доклад за целите на произнасянето по искането за отпускане на социална помощ, съответният социален работник от АСП следва да упражни правомощията си по чл. 6, ал. 2ЗСП, като събере необходимата информация от съответните служби, органи, организации и лица, за да прецени дали са изпълнени нормативните изисквания за предоставяне на съответната социална помощ. От съдържанието на приложение № 2 към чл. 27, ал. 1 ППЗСП, представляващо образец за социален доклад, е видно, че за установяване на релевантните факти и обстоятелства е необходимо събиране на информация именно по начина, посочен в чл. 6, ал. 2 ЗСП. В обобщение на изложеното следва да се посочи, че посещението на дома на лицето е само един от способите за събиране на информация при преценката за наличието или липсата на основания за отпускане на социална помощ, а ненамирането на лицето на посочения в молбата-декларация постоянен адрес не представлява самостоятелно основание за отказ за отпускане на помощта. Следва в тази връзка да се отбележи, че в определението за "социална анкета", дадено в § 1, т. 11 ДР ЗСП не е предвидено, че проверката следва да бъде направена на постоянния адрес на лицето, а е посочено, че проверка се прави в дома на лицето и/или семейството. Не съществува нормативно изискване лицето да живее на постоянния си адрес, тъй като в чл. 93, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, който съдържа определение за "постоянен адрес" е посочено, че това е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Поради това че в ЗСП и в ППЗСП не съществува легално определение за "дом на лицето", то следва да се приеме, че в текста на § 1, т. 11 ДР ЗСП се има предвид мястото /жилището/, в което лицето живее към съответния момент. Изискването за провеждане на социалната анкета по постоянния адрес на лицето е предвидено в разпоредби от подзаконов нормативен акт - чл. 8 и чл. 27, ал. 1 ППЗСП. Като подзаконов нормативен акт Правилникът за прилагане на ЗСП, съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове следва да съответства на нормативните актове от по-висок ранг, т.е. разпоредбите от ППЗСП следва да съответстват на разпоредбите на ЗСП. Поради това при тълкуване на изискването за мястото на провеждане на социалната анкета следва да държи сметка за законовата разпоредба на § 1, т. 11 ДР ЗСП. Следва в тази връзка да се имат предвид мотивите на решение № 845/28.01.2005 г. по адм. дело № 7040/2004 г. на петчленен състав на ВАС, постановено във връзка с оспорване на разпоредбата на чл. 8 ППЗСП /тогава ал. 1 от този член/, в които е посочено, че разпоредбата регламентира реда за отпускане на социални помощи, а именно по постоянен адрес на правоимащите лица, като разпределя компетентността на дирекциите "Социално подпомагане" по отношение на лицата с постоянен адрес на тяхна територия, както и задължението на социалните работници от дирекцията да извършат социалната анкета по отношение на правоимащи лица с постоянен адрес на територията на дирекцията. Изискването за извършване на социалната анкета по постоянен адрес на лицата създава за тях единствено задължението да адресират молбата си до съответната дирекция "СП" по постоянния им адрес. В приложимите разпоредби на чл. 9, 10, 11 ППЗСП не е предвидено като изискване за отпускане на социална помощ лицето да живее на регистрирания постоянен адрес, затова в случая отказът за отпускане на помощта, обоснован с отсъствието на лицето от постоянния адрес е постановен в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. В обжалваната пред първоинстанционния съд заповед като основание за отказа е посочена разпоредбата на чл. 8 ППЗСП, която обаче не съдържа материалноправно основание, а само определя териториалната компетентност на административния орган. В мотивите към заповедта се съдържа позоваване и на разпоредбите на чл. 11, ал. 2 ЗСП и чл. 12, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 7 ЗСП, но това позоваване очевидно е формално, тъй като не е посочено конкретно кое от условията по приложимите правни норми на чл. 9, 11 и 12 ППЗСП не е изпълнено, за да бъде отпусната исканата помощ. Наред с това, от съдържанието на изготвения социален доклад от 12.09.2011 г. е видно, че социалният работник практически е установил всички релевантни факти и обстоятелства за отпускане на помощта /включително относно доходите на лицето, имущественото му състояние, семейното положение/, като надлежно е попълнил съответните графи от социалния доклад. В представената по делото преписка се съдържат както декларацията на лицето, подадена заедно с молбата-декларация, така и събраните писмени доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. В подкрепа на извода, че по отношение на Ивайло Тодоров са били изпълнени всички условия за отпускане на исканата социална помощ е безспорния по делото факт, че такава помощ му е отпусната от м. октомври 2011 г., т. е. веднага след като същият е променил постоянния си адрес и е представил доказателства за това пред социалния работник. По изложените съображения, първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извода за законосъобразност на обжалвания пред него административен акт. Обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменена заповед № СЗ-Д-ВН-04-1-11-523/19.09.2011 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Варна, с която на Ивайло Тодоров е отказано отпускане на социална помощ по чл. 9 ППЗСП, а преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне за месеците август и септември 2011 г., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение. Следва да се има предвид, че в смисъла на настоящото решение е установената практика на ВАС по подобни казуси, изразена например в решение № 12017/1.10.2012 г. по адм. дело № 9424/2012 г. и в цитираните в него решения, всички на ВАС, шесто отделение. При този изход на спора и предвид направеното искане, касационният жалбоподател има право на сторените разноски пред двете съдебни инстанции. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е направил разноски по делото в размер на 15 лв. за държавни такси за двете инстанции, поради което следва да му бъдат присъдени разноски в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,