Решение № 5546 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2567/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на "СТАНИ - 89" ООД, чрез адв. И. Демерджиев, против Решение № 11617 от 22.12.2025 г., постановено по адм. д. № 2497/2024 г. на Административен съд – Пловдив /АС/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2153-15-292/14.10.2024 г. на директора на териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-393/26.09.2024 г. на "СТАНИ - 89" ООД срещу Разпореждане № РЖ-5-15-01683786/02.09.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ в ТП на НОИ – Пловдив и са присъдени разноски. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че административният съд не е дал отговор на голяма част от оплакванията на дружеството, а на друга част е отговорил бланкетно. Релевира оплакване, че при издаване на ревизионния акт за начет не са изпълнени административнопроизводствените правила, посочени в Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на националния осигурителен институт /Инструкция № 1/. Посочва, че в заповедта, с която е възложена ревизията, не е посочен видът на възлаганата ревизия, че ревизионният акт за начет няма изискуемото съдържание, че лицето, което извършило ревизията не е надлежно оправомощено по предвидения за това ред, че ревизионният акт за начет е издаден въз основа на данни и проверки, извършени от друг орган. Намира, че с обжалвания акт са нарушени основните принципи за правна сигурност, предвидимост и пропорционалност на мярката. Касационният жалбоподател поддържа, че разликата в осигурителния доход спрямо базовите месеци се дължи на обективни и доказани фактори като болнични, отпуски и променливи възнаграждения. Оспорва заключението на административния съд, че добросъвестността на жалбоподателя е неотносим факт към предмета на правния спор. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъде отменено решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез юрк. К. В. - Минкова, в представен писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба и твърди законосъобразност на оспореното решение на съда, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в случай, че жалбата бъде уважена. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Първо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "СТАНИ - 89" ООД, срещу Решение № 2153-15-292/14.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-393/26.09.2024 г. на дружеството срещу Разпореждане № РЖ-5-15-01683786/02.09.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ, издадено на основание чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, с което "СТАНИ - 89" ООД е задължено да внесе сума по ревизионен акт за начет № РА-5-15-01666648/22.08.2024 г. в размер на 222328,53 лева – главница, и 89 375,54 лева – лихва, или общо 311 704,07 лева. От фактическа страна по делото първоинстанционният съд е приел за установено, че административното производство по издаване на процесния административен акт е започнало въз основа на издадена Заповед № ЗР-5-15-01656317/26.07.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, с която се нарежда да се извърши частична ревизия по разходите на ДОО на "СТАНИ - 89" ООД от контролен орган на НОИ – Пловдив за периода от 01.08.2020 г. до 28.02.2022 г. Повод за образуване на ревизионно производство по чл. 110 от КСО срещу дружеството са установени факти и обстоятелства от контролните органи на ТП на НОИ – Пловдив, а именно, че осигурителят е ползвал подпомагане по Постановление № 151 от 3 юли 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на средства за запазване на заетостта на работници и служители след периода на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г., и извънредната епидемична обстановка, обявена с решение № 325 и удължена с решение № 378 на Министерския съвет от 2020 г. /ПМС № 151/2020 г./ и в съответствие с неговите изменения и допълнения с ПМС № 416 от 30 декември 2020 г., ПМС № 93 от 18 март 2021 г., ПМС № 213 от 01.07.2021 г., ПМС № 322/07.10.2021 г. и ПМС № 482/30.12.2021 г., като за посочените в писмото лица, начислените и изплатени трудови възнаграждения в месеците на подпомагане са в размер по-малък от осигурителния доход за определения в съответното ПМС базов месец или от размера на минималния осигурителен доход за длъжността, изчислени по посочения в ПМС № 151/2020 г. ред. Установеното от НАП при извършената ПУФО касае месеците, в които дружеството е получило подпомагане: м. 10, м. 11 и м. 12/2020 г. по ПМС № 278/2020 г., по отношение на които базовият месец за изчисление е м. 08/2020 г.; м. 02 и м. 03/2021 г. по ПМС 416/2020 г., по отношение на които базовият месец за изчисление е м. 10/2020 г.; м. 04 и м. 05/2021 г. по ПМС № 93/2021 г., по отношение на които базовият месец за изчисление е м. 10/2020 г.; м. 06 и м. 07/2021 г. по ПМС № 213/2021 г., по отношение на които базовият месец за изчисление е м. 04/2021 г.; м. 08 и м. 12/2021 г. по ПМС № 322/2021 г., по отношение на които базовият месец за изчисление е м. 07/2021 г. и м. 02/2022 г. по ПМС № 482/2021 г., по отношение на който базовият месец за изчисление е м. 10/2021 г. На основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО и във връзка с чл. 10, ал. 1 и 3 от ПМС № 151/2020 г. на "СТАНИ - 89" ООД е съставен ревизионен акт за начет /РАН/ № РА-5-15-01666648/22.08.2024 г. за причинени щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи – получени средства за запазване на заетостта в условията на извънредното положение в общ размер на 311 704,07 лева, от които 222 328,53 лева – главница и 89 375,54 лева – лихви. В акта за начет е констатирано, че същите суми подлежат на връщане, защото не било спазено изискването на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ПМС № 151/2020 г. – работодателят, получил средства за запазване на заетостта по реда на постановлението, да изплаща на работниците и служителите трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за базовия месец, и да внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец. Административният съд е констатирал, че на 29.08.2024 г. от страна на "СТАНИ - 89" ООД е депозирано възражение срещу съставения РАН, което е отхвърлено като неоснователно с мотивирано заключение изх. № 1012-15-348-1/02.09.2024 г. на издателя на РАН. Установил е, че на 02.09.2024 г. е издадено Разпореждане № РЖ-5-15-01683786 от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено "СТАНИ - 89" ООД да внесе сумата по РАН в размер общо на 311 704,07 лв., доброволно в 14-дневен срок от връчване на разпореждането, което разпореждане е обжалвано своевременно по административен ред по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред директора на ТП на НОИ – Пловдив. С Решение № 2153-15-292/14.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив жалбата на "СТАНИ - 89" ООД е приета за неоснователна и е оставена без уважение, като е потвърдено изцяло Разпореждане № РЖ-5-15-01683786/02.09.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив. За да отхвърли подадената пред него жалба, съдът е достигнал до правни изводи, че оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма и в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на процесното решение и потвърденото с него разпореждане за събиране на сумите по РАН. Според съда разпореждането за събиране на сумите по РАН е мотивирано и правните и фактически основания за издаването му се съдържат в РАН и приложените към него анализ и справки. РАН е издаден след като е извършена проверка по разходите на ДОО, инициирана от органите на НАП. Осигурителят своевременно е бил запознат с анализа към РАН и е упражнил правото си да направи възражения по реда на чл. 110, ал. 2 от КСО. Административният съд е приел за безспорно, че за конкретно посочените в РАН месеци, за които от страна на "СТАНИ - 89" ООД е получавано подпомагане с цел запазване на заетостта, за конкретно посочени в справките към РАН лица, е налице несъответствие между размера на осигурителния доход за месеца, определен като базов за съответния период на подпомагане, и размера на трудовото възнаграждение на лицата, изплатено от работодателя за съответния месец на подпомагането. Съдът е посочил, че тези данни се подкрепят и от заключението на вещото лице по допълнителната ССчЕ, и в действителност не се оспорват от дружеството. Първостепенният съд е констатирал, че в тази връзка, от страна на дружеството е развит довод за липса на изследване на механизма за определяне на трудовото възнаграждение, както при извършването на проверката от органите на НАП, така и в ревизионното производство. Обсъдил е доводът на "СТАНИ - 89" ООД, че след като голяма част от компонентите на базовия осигурителен доход са променливи величини и не могат да бъдат еднакви за всеки месец, то нормата на чл. 2, ал. 1 от ПМС № 151/2020 г. не следва да се прилага буквално, а според нейния точен смисъл, в съответствие с целта на подпомагането, като се приеме, че работодателят следва да изплаща на работниците и служителите си трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за базовия месец, но не като абсолютна величина, а като почасово/дневно заплащане на съответния компонент за сравняваните периоди. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил, че застъпената теза не съответства на нормативната уредба. АС – Пловдив е констатирал, че осигурителният доход за базовия месец за съответния период на подпомагането се определя съобразно ПМС № 151/2020 г. Обобщил е, че за периода, в който "СТАНИ - 89" ООД е получавало подпомагане базови месеци са: м. 08/2020 г., съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 1, ал. 3, дадена с ПМС № 278/2020 г., обн. ДВ бр. 89 от 16 октомври 2020 г.; м. 10/2020 г., съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 1, ал. 3, дадена с ПМС № 416/2020 г., обн. ДВ бр. 2 от 8 януари 2021 г.; м. 04/2021 г., съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 1, ал. 4 (предишна ал. 3), дадена с ПМС № 213/2021 г., обн. ДВ бр. 56/06.07.2021 г.; м. 07/2021 г., съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 1, ал. 4 (предишна ал. 3), дадена с ПМС № 322/2021 г., обн. ДВ бр. 85 от 12 октомври 2021 г.; м. 10/2021 г., съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 1, ал. 4 (предишна ал. 3), дадена с ПМС № 482/2021 г., обн. ДВ бр. 1 от 04 януари 2022 г. Анализирайки правните норми съдът е достигнал до извод, че независимо от начина на формиране на работната заплата, когато работодателят получава средства по реда на ПМС № 151/2020 г., той има задължението да изплаща трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от размера на осигурителния доход на лицето за съответния базов месец. С оглед на това е аргументирал, че неизпълнението на задължението по чл. 2, ал. 1 от ПМС № 151/2020 г. е довело до неправомерно усвоени средства за запазване на заетостта. Позовал се е на чл. 10, ал. 1 от ПМС № 151/2020 г. съгласно който работодател, получил средства за запазване на заетостта по реда на това постановление, за когото се установи, че не изпълнява задълженията си по чл. 2, възстановява в пълен размер изплатените средства на бюджета на държавното обществено осигуряване. АС- Пловдив е установил, че с неправомерното усвояване на средствата за запазване на заетостта е нанесена щета на бюджета на ДОО, която е пряка и непосредствена последица от действията на работодателя. Причинената щета е в размер на реално намаленото имущество на ДОО поради извършените плащания от бюджета по арг. на чл. 1, ал. 8 , чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 9, ал. 2 от ПМС № 151/2020 г. на ежемесечни средства за запазване на заетостта на работодателя "СТАНИ - 89" ООД, за които същият дължи възстановяване в пълен размер на изплатените средства. С оглед наличието на всички предпоставки по чл. 110, ал. 1. т. 1 от КСО, съдът е приел, че имуществената отговорност на осигурителя е била правилно и законосъобразно ангажирана със съставянето на РАН и издаването на разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумите. В тази връзка крайният извод на административният съд е, че издаденият акт от директора на ТП на НОИ – Пловдив, с който е потвърдено разпореждането за събиране на установения с РАН № РА-5-15-01666648/22.08.2024 г., е законосъобразен и оспорването срещу него е отхвърлено като неоснователно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил вярно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че административният съд не е дал отговор на голяма част от оплакванията на дружеството, а на друга част е отговорил бланкетно. АС- Пловдив е обсъдил всяко едно оплакване на "СТАНИ - 89" ООД. Съдът е изложил подробни мотиви защо не приема конкретните възражения на дружеството и във връзка с това е обсъдил и приложимите правни норми. По отношение на компетентността на административния орган правилно и законосъобразно административният съд след обсъждане на относимата нормативна уредба е достигнал до извод, че административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за събиране на сумите по ревизионните актове за начет, чието решение по същество, подлежи на обжалване пред съд, съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО. От компетентни органи са издадени и ревизионният акт за начет, както и потвърденото с обжалваното понастоящем решение Разпореждане № РЖ-5-15-01683786/02.09.2024 г. за събиране на сумите, с правно основание чл. 110, ал. 3 от КСО. Разпореждането е издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в лицето на началник отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на НОИ – Пловдив, в обхвата на дейността на който, съгласно представената по делото длъжностна характеристика, се включва ръководството на дейностите по контрола по разходите на ДОО, т.е. разпореждането е издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 110, ал. 3, предл. 1-во от КСО. Неоснователни и твърденията, че заповедта за възлагане на ревизия страда от пороци, които влияят на законосъобразността на проведената ревизия и издадените въз основа на същата РАН и разпореждане. Необосновано е твърдението на касатора, че в Заповед № ЗР-5-15-01656317/26.07.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив не е посочен видът на възложената ревизия. Изрично в заповедта за възлагане на ревизия (л. 125 от първоинстанционното дело) е посочено, че се възлага извършване на частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване. Противно на твърденията на касационния жалбоподател и в съответствие на изложеното от административния съд, настоящата касационна инстанция намира, че оспореното Решение № 2153-15-292/14.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, респективно потвърденото с него Разпореждане № РЖ-5-15-01683786/02.09.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумата по РАН № РА-5-15-01666648/22.08.2024 г., и самият РАН, са издадени в изискуемата писмена форма за валидност и при посочване на фактически и правни основания. Както правилно е посочил първостепенният съд съгласно чл. 2 от Инструкция № 1, контролът се осъществява чрез извършване на ревизии и проверки на осигурителите, самоосигуряващите се лица, физическите лица, органите на медицинската експертиза на временната неработоспособност, лечебните заведения и изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация от контролните органи на съответното териториално поделение на НОИ. Както правилно сочи касаторът, ревизията – като съвкупност от действия на контролните органи, насочени към установяване на вземанията на ДОО за неправилно извършени осигурителни разходи, бива планова и извънпланова (чл. 7, ал. 1 Инструкция № 1/2015 г.). Чл. 7, ал. 3 от Инструкция № 1 определя какъв е предметът на извънплановата ревизия, а чл. 8 урежда случаите, в които такава се извършва. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Инструкция № 1, по преценка на ръководителя на съответното ТП на НОИ или упълномощено от него лице ревизии се извършват при подадени сигнали от други органи, ведомства и организации. В тази връзка правилно АС- Пловдив е посочил, че в случая такъв сигнал е изпратеното от ТД на НАП – Пловдив писмо изх. № РД-21-1391/22.05.2024 г. (вх. № 1029-15-18768/27.05.2024 г. – л. 146 и сл. от първоинстанционното дело), в което са посочени установените от органите по приходите факти и обстоятелства при извършената на дружеството проверка в рамките на компетентността на НАП по чл. 10, ал. 1 ПМС № 151/2020 г. Правилно и законосъобразно е изложеното от първостепенния съд, че възложената със заповедта от 26.07.2024 г. ревизия касае разходите, свързани с изплащането на определен вид парично обезщетение и се извършва по конкретен повод, поради което не може да бъде квалифицирана като друга, освен частична, както е посочено и в самата заповед, т.е. тя е извънпланова. Непосочването изрично в заповедта за възлагане, че ревизията е извънпланова в допълнение към вида ѝ на частична, не опорочава формата на акта, който поставя началото на производството, тъй като това следва от същността на самата ревизия. Касационната инстанция споделя изводите на административния съд, че РАН е с изискуемото съдържание съгласно чл. 23, ал. 1 от Инструкция № 1. Доколкото извършената ревизия касае изплащането на средствата за запазване на заетостта по ПМС № 151/2020 г. за месеците, за които „СТАНИ-89“ ООД е получило подпомагане и от страна на контролен орган по чл. 10, ал. 1 от постановлението е установено разминаване, то и фактическите и правни основания в извършения към РАН анализ по чл. 23, ал. 2, т. 2 от Инструкция № 1 касаят тези средства. Така в анализа ясно е посочено, че установените факти и обстоятелства при извършената ПУФО от НАП водят до извод, че от страна на дружеството не са спазени условията на чл. 2, ал. 1 ПМС № 151/2020 г., тъй като спрямо „СТАНИ-89“ ООД е установена разлика в осигурителния доход между базовия месец и месеците, за които дружеството е получило подпомагане, които факти и обстоятелства са установени и при извършената частична ревизия по разходите на ДОО. Неразделна част от РАН са също изготвените от ревизиращия орган Справка за изплатени компенсации по ПМС № 278/2020 г., ПМС № 416/2020 г., ПМС № 93/2021 г., ПМС № 213/2021 г., ПМС № 322/2021 г. и ПМС № 482/2021 г. от фонд „Безработица“ на ДОО на „Стани-89“ ООД, както и справка за дължимата лихва към датата на съставяне на ревизионния акт за начет, съгласно чл. 113 от КСО, т.е. изготвени са справки за произхода на начета, съгласно чл. 23, ал. 2, т. 1 от Инструкция № 1. Следва да се посочи, че чл. 23, ал. 2 от инструкцията изброява алтернативно, а не кумулативно документите, които са неразделна част от ревизионния акт за начет. Всички релевантни за спора факти и обстоятелства са обсъдени и в мотивираното заключение, с което направеното от „СТАНИ-89“ ООД възражение срещу РА е отхвърлено и са потвърдени направените с последния констатации, въз основа на които е издадено и обжалваното пред директора на ТП на НОИ – Пловдив разпореждане от 02.09.2024 г. за събиране на сумите по начета. В обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив също са обсъдени всички релевантни за спора факти и обстоятелства, имащи отношение към установените с РАН като неправомерно изплатени на „Стани-89“ ООД средства за запазване на заетостта за сметка на бюджета на ДОО и за които е разпоредено събиране. В тази връзка правилно административният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, съгласно което мотивите към административния акт могат да бъдат и отделно от него. В случая подробни данни се съдържат в РАН и придружаващите го документи, поради което посочването им в разглежданото решение на ответника е достатъчно. Въз основа на изложеното касационната инстанция намира за правилен извода на АС- Пловдив, че при издаване на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив са спазени всички изисквания на АПК и специалната нормативна уредба – КСО и Инструкция № 1 по отношение формата на издаваните от органите на НОИ актове. Касационната инстанция споделя извода на първостепенния съд, че ирелевантни в случая са възраженията на осигурителя, че твърдението за нарушение се основава на факти и обстоятелства, които са били налични в администрацията през целия период на отпускане на помощта, а при отпускането ѝ е извършен предварителен контрол от компетентния орган. Административният съд подробно е обсъдил процедурата по отпускане на помощта и относимите правни норми. Законосъобразно е изложеното, че задължението, неизпълнението на което е основанието за начета, произтича от нормата на чл. 2 от ПМС № 151/2020 г. и не е поставено в зависимост от момента на получаване на средствата за подпомагане. Изплащането на средствата за запазване на заетостта при всички случаи е последващо проявлението на определени факти от обективната действителност, посочени в нормативната уредба, и които изпълват критериите за подбор по чл. 1 от ПМС № 151/2020 г., включително изплащането на възнаграждението на работниците и служителите, за които работодателят получава компенсация с цел запазване на заетостта им. Доколкото както базовият осигурителен доход, под размера на който не може да се изплаща трудово възнаграждение за месеца, за който се получава подкрепа, така и периодът, за който се получава са определени в самото ПМС, то работодателят, който получава подкрепа, е длъжен да съобрази поведението си с така въведеното задължение, дори още преди подаване на заявление за подпомагане. Същевременно, към заявлението за подпомагане работодателите представят изброените в чл. 5, ал. 2 от ПМС № 151/2020 г. документи, в нито един от които, и в нито една редакция на нормата от издаване на постановлението до действащата (към ДВ бр. 27 от 5 април 2022 г.), не се предвижда посочване на размера на трудовото възнаграждение на лицата. Поради това твърдението на касатора, че още към момента на одобряване на работодателя „СТАНИ-89“ ООД за подпомагане, компетентните органи са разполагали със съответните данни и са могли да установят несъответствие с базовия осигурителен доход, е необосновано. Неоснователни са касационните доводи, релевирани в жалбата до Върховния административен съд, касаещи неправилно приложение на материалния закон – чл. 2 от ПМС № 151/2020 г. Правилото в чл. 2, ал. 1 от ПМС №151/2020 г. предвижда, че работодателят, получил средства за запазване на заетостта по реда на постановлението, изплаща на работниците и служителите по чл. 1, ал. 1 трудово възнаграждение в размер, не по – малък от размера на осигурителния доход за октомври 2021 г., и внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец (в относимата редакция). Според нормативното изискване в чл. 2, ал. 2 от същото ПМС, работодателят, получил средства за запазване на заетостта по реда на постановлението, следва да изплаща на работниците и служителите по чл. 1, ал. 1, т. 5, наети след 1 юни 2020 г., трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на минималния осигурителния доход за длъжността, и внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец. Обосновани от релевантните за спора доказани факти и обстоятелства са правните изводи на първоинстанционния административен съд, който е приел че „СТАНИ-89“ ООД е получило средства за запазване на заетостта на работниците в дружеството за процесните периоди, но не е изпълнил задължението си да изплаща на работниците и служителите трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за базовия месец, съгласно чл. 2, ал. 1 от ПМС № 151/3.07.2020 г. и да внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец. На това основание за дружеството възниква задължение да възстанови в пълен размер изплатените средства на бюджета на държавното обществено осигуряване за посочения период. Едно от предвидените в чл. 10, ал. 1 на ПМС № 151 от 3 юли 2020 г основания за възстановяване на получените от работодателя средства за запазване на заетостта е неизпълнението на задължението му по чл. 2 за изплащане на трудовите възнаграждения на работниците/служителите за съответния месец и да внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец. Според нормата на чл. 10, ал. 3 от подзаконовия нормативен акт невъзстановените средства по, ал. 1 се установяват и събират по реда на чл. чл. 110 от КСО. Правомощията на контролните органи на НОИ да съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет са предвидени в чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. В съдебната практика се приема, че отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е обективна и намира приложение в осигурителните правоотношения. Фактическият състав, при наличието, на който тази отговорност се ангажира включва доказване на пряка причинна връзка между щетата, настъпила за фондовете на ДОО и поведението на лицата, чиято отговорност се ангажира. В настоящата хипотеза тази предпоставка е налице, защото работодателят „СТАНИ-89“ ООД е получил средства за запазване на заетостта на работниците в дружеството за процесните периоди, но не е изпълнил задължението си да изплаща на работниците и служителите трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за базовия месец- съгласно чл. 2, ал. 1 от ПМС № 151/3.07.2020 г. и внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец. В тази връзка, от страна на касатора е развит доводът за липса на изследване на механизма за определяне на трудовото възнаграждение, както при извършването на проверката от органите на НАП, така и в ревизионното производство. Сочи, че след като голяма част от компонентите на базовия осигурителен доход са променливи величини и не могат да бъдат еднакви за всеки месец, то нормата на чл. 2, ал. 1 от ПМС № 151/2020 г. не следва да се прилага буквално, а според нейния точен смисъл, в съответствие с целта на подпомагането, като се приеме, че работодателят следва да изплаща на работниците и служителите си трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за базовия месец, но не като абсолютна величина, а като почасово/дневно заплащане на съответния компонент за сравняваните периоди. Именно този принцип касаторът сочи да е спазвал при изплащане на възнагражденията в процесните периоди. Касационната инстанция намира, че така застъпената теза не съответства на нормативната уредба. Независимо от начина на формиране на работната заплата, когато работодателят получава средства по реда на ПМС № 151/2020 г., той има задължението да изплаща трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от размера на осигурителния доход на лицето за съответния базов месец. Поради това е без значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, че за процесните месеци, в които на „СТАНИ-89“ ООД е изплатено подпомагане, трудовото възнаграждение на съответните служители, е формирано по начин, различен от този за базовия месец за съответния период на подпомагането – като например, поради изплатен допълнителен бонус към трудовото възнаграждение в по-малък размер спрямо базовия месец, ползването на неплатен отпуск или болнични, каквито причини е установило и вещото лице в допълнителното заключение. Тук следва да се посочи и разпоредбата на чл. 1, ал. 6, т. 3 от ПМС № 151/2020 г., съгласно която средства за запазване на заетостта не се изплащат за работници и служители, които през периода на изплащане на средствата по ал. 2 ползват неплатен отпуск, отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Именно тази разпоредба е още едно основание в подкрепа на тезата, че е без значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, че за процесните месеци, в които на „СТАНИ-89“ ООД е изплатено подпомагане, трудовото възнаграждение на съответните служители, е формирано по начин, различен от този за базовия месец за съответния период на подпомагането. Причинената щета е в размер на реално намаленото имущество на ДОО поради извършените плащания на ежемесечни средства за запазване на заетостта по силата на чл. 1, ал. 8, чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 9, ал. 2 от ПМС № 151/2020 г., в приложимата редакция. Не е налице твърдяната непропорционалност на мярката, изразяваща се в издаването на процесния административен акт, предвидена в чл. 10, ал. 3 от ПМС № 151/2020 г. В случая стандарт при прилагане на тази мярка е защитата на публичния интерес, касаещ правилното разходване на бюджета на НОИ /в този смисъл са постановени Решение № 11450 от 24.10.2024 г. по адм. д. № 2097/2024 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 13013 от 02.12.2024 г. по адм. д. № 9647/2024 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 3164 от 19.03.2026 г. по адм. д. № 10268/2025 г., VІ отд. на ВАС и др./. Предвид изложените съображения, като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд – Пловдив е постановил правилен съдебен акт, за който не се установяват касационни основания за отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора по делото на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които са своевременно поискани с отговора на касационната жалба и възлизащи на 102, 26 евро.