Решение № 7677 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4439/2014 г.

Решение № 7677 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4439/2014 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков С решение № 373 от 21.01.2014 г. постановено по адм. дело № 8100/2013 г. състав на Административен съд София - град е отменил заповед № ДК-02-ЮЗР - 495 от 01.11.2011 г. издадена от началника на РДНСК Югозападен район. Решението се обжалва с касационна жалба от началника на РДНСК Югозападен район. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон и делото решено по същество с отхвърляне на жалбата. Ответникът по касационната жалба Калина Александрова Лазарова в с. з. застъпва становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд София - град заповед № ДК-02-ЮЗР - 495 от 01.11.2011 г. издадена от началника на РДНСК Югозападен район е наредено на Калина Александрова Лазарова да премахване незаконен строеж "гараж" (преустройство на югоизточно мазе в гараж), намиращ се в приземен етаж на жилищна сграда, находяща се в УПИ III-31 в кв. 219 по плана на гр. София, м. "Павлово - Бъкстон", район "Витоша" Столична община. Административен съд София - град е приел, че строежът, макар и незаконен е търпим съгласно § 16, ал. 1, ПР на ЗУТ. Процесното преустройството на мазе в гараж е извършено през 1984 г. Преустройството, както правилно е приел съдът, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за изграждането на който, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, е необходимо разрешение от компетентните органи и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. В конкретния случай, за процесната пристройка не е установено да са налице одобрени проекти или да е издавано разрешение за строеж. При тези данни, приложение следва да намери разпоредбата на § 16, ал. 1, предл. 1 от ПР на ЗУТ, съгласно която строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подобни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. При постановяване на решението Административен съд София - град не е допуснал нарушение на закона. Процесният строеж е незаконен, тъй като е изграден без строителни книжа. Преди издаване на заповедта за премахването му, административният орган е бил длъжен да извърши проверка за това, дали строежът е търпим по смисъла на § 16, ал. 1ПР на ЗУТ. Това е така, тъй като посочената норма е императивна и забранява премахването на незаконни строежи при наличието на посочените в нея предпоставки. Административен съд София - град законосъобразно и обосновано и въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че процесният строеж следва да бъде определен като търпим по силата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Извършено е преустройство на обект за нежилищни нужди каквото е мазето в обект отново за нежилищни нужди, какъвто е гаража. Видно също така от изслушаната и неоспорена от страните експертиза, строежът съответства на нормите и правилата, действащи към момента на извършването му, както и на нормите и правилата на ЗУТ към момента на издаване на заповедта на началника на РДНСК Югозападен район. Установява се също, че с направеното преустройство от мазе в гараж не се изменя видът на общите части на сградата, както и не се вземат части от помещения, предназначени за общо ползване, тъй като гаражът е изграден изцяло в рамките на съществуващото мазе. Решението на Административен съд София - град е правилно. Заповедта на началника на РДНСК Югозападен район е следвало да бъде отменена поради постановяването й в нарушение на материалния закон. Решението следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират от страните, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд