Решение № 3177 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12264/2014 г.

Решение № 3177 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12264/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Анна Тодорова Георгиева от гр. Каварна, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Стефан Пенчев Стефанов от гр. Русе, срещу решение № 102 от 14.07.2014 г. по адм. дело № 298/2014 г. на Административен съд - гр. Добрич.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. С разпореждане № 4349 от 20.05.2011 г. длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Добрич е разпоредило касационната жалбоподателка Анна Тодорова Георгиева да възстанови на ДОО сумата 2634,93 лв., от които 1383,24 лв. недобросъвестно получено от нея обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете и 1251,69 лв. изтекли лихви.

2. С решение № 50 от 14.07.2011 г. директорът на РУСО е отхвърлил жалбата на Анна Тодорова Георгиева, подадена от нейния пълномощник адвокат Стефан Пенчев Стефанов от гр. Русе, срещу това разпореждане. Съобщение за решението е било изпратено на адреса на адвокат Стефанов в гр. Русе, но като получател на пощенската пратка е била вписана жалбоподателката Анна Тодорова Георгиева. Съобщението (пощенската пратка) е било върнато с отбелязана причина за това - "непотърсено". Ето защо административният орган е предприел процедура по съобщаване на постановеното решение по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК.

3. С решение № 6 от 28.02.2014 г. на Директора на ТП на НОИ-Добрич е потвърдено разпореждане № 241-11 от 09.01.2014 г., с което на основание чл. 114, ал. 4 (сега ал. 5), изречение второ от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и. д. ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - гр. Добрич е разпоредил да се извърши прихващане:

а) на дължимата от Анна Тодорова Георгиева сума в размер на 3165.29 лв., от които

• 1316.07 лв. главница, представляваща неправомерно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете, установено с разпореждане № 4349 от 20.05.2011 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 КСО при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Добрич,

• и 1849.22 лихва,

• както и дължимата след това лихва до окончателното погасяване на вземането (на която предимно се дължи разликата между общия размер от 3165,29 лв. на разпореденото прихващане и общия размер от 2634,93 лв. на задължението по разпореждане № 4349 от 20.05.2011 г.),

б) с дължимото на касаторката парично обезщетение за безработица.

4. Анна Тодорова Георгиева е оспорила законосъобразността на решение № 6 от 28.02.2014 г. и на потвърденото с него разпореждане № 241-11 от 09.01.2014 г.

Със сега обжалваното съдебно решение Добричкият административен съд е приел, че е налице редовно съобщаване на решение № 50 от 14.07.2011 г. на директора на РУСО и затова разпореждане № 4349 от 20.05.2011 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 КСО при РУСО - гр. Добрич е влязло в сила на 19.07.2013 г., с което е прекъсната давността за вземането на НОИ за неоснователно получено обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 15.01.2007 г. - 05.09.2007 г. Съдът е приел, че правилно административният орган е извършил прихващане на неоснователното и недобросъвестно получено обезщетение за отглеждане на малко дете с дължимото на касаторката обезщетение за безработица.

II. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че така постановеното решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо, АПК.

Разпореденото с разпореждане № 241-11 от 09.01.2014 г. прихващане е незаконосъобразно. В разпоредбата на чл. 114, ал. 4 КСО (в редакцията съгласно ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) е предвидено, че дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на ДОПК, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от ДОО. В случая административният орган е направил неправилна преценка, че може да се извърши прихващане. Този извод се налага предвид естеството на вземането на Анна Тодорова Георгиева, което представлява вземане, произтичащо от обезщетение по социално осигуряване.

По своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 4 КСО се приравнява на принудително изпълнение, тъй като без съгласието на кредитора се осъществява прихващане между дължими на него суми от ДОО, в случая за парично обезщетение за отглеждане на малко дете, със суми, които той има да взема от НОИ от обезщетение за безработица. Вземането на държавата за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи, каквото е установеното вземане на ДОО към Анна Тодорова Георгиева, представлява публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 4 ДОПК. Поради това и в съответствие с чл. 163, ал. 1 ДОПК събирането на тези вземания следва да се осъществява по реда на ДОПК. От друга страна, вземането на физическото лице от ДОО за обезщетение за отглеждане на малко дете, представлява частно вземане и по общо правила за него са приложими правилата на Закона за задълженията и договорите. В чл. 114, ал. 4 КСО е предвидена възможност за прихващане на тези вземания, но тя не е безусловна, тъй като в закона е използван израза "когато могат да бъдат прихванати". Условието на закона следва да се обвърже с изискванията на специалните закони, регламентиращи правила за събиране на съответното вземане. Така в чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК е предвидено, че не се допуска принудителното изпълнение върху обезщетенията по социално осигуряване, включително за безработица. След като по своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 4 КСО се приравнява на принудително изпълнение на публичното вземане, то при преценката дали може да се извърши прихващане, предвидена в същия текст на закона, следва да се държи сметка дали може да се извърши принудително изпълнение върху конкретното вземане от ДОО. Същевременно и в чл. 105 ЗЗД е предвидена забрана за прихващане без съгласие на кредитора относно вземания на кредитора, върху които не се допуска принудително изпълнение.

Извършеното прихващане е в противоречие с чл. 14 от Конституцията на Република България, прогласяващ, че семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото, както и на чл. 47 от Конституцията, според който отглеждането и възпитанието на децата е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата, а жената-майка се ползва от особената закрила на държавата. Административният орган е нарушил с разпореденото прихващане и Конвенция № 183 на Международната организация на труда относно закрилата на майчинството от 2000 г. Националните закони в Република България гарантират правото на всяка майка, наета на работа, да получава обезщетение, когато ползва отпуск за бременност и раждане, както и за отглеждане на малко дете. В чл. 6 от Конвенцията са разгледани принципни постановки относно обезщетенията, плащани за отпуск за отглеждане на дете, като според т. 2 от този чл. паричните обезщетения трябва да бъдат на ниво, което гарантира, че жената може да поддържа себе си и своето дете в добро здраве и при подходящ жизнен стандарт.

Изменението в разпоредбата на чл. 114а, ал. 1 КСО, обн. ДВ, бр. 106/2013 г., в сила от 01.01.2014 г., не води до различни изводи. В разпоредбата е предвидено, че върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114. Следователно, за да е допустимо извършването на удръжки от паричните обезщетения, помощи и пенсии, трябва преди това да е допустимо извършването на прихващане на суми по реда на чл. 114, а както се обоснова по-горе, такова прихващане в случая не е допустимо.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени решение № 6 от 28.02.2014 г. на Директора на ТП на НОИ-Добрич и потвърденото с него разпореждане № 241-11 от 09.01.2014 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ- Добрич, по силата на които е разпоредено да се извърши прихващане на дължимата от Анна Тодорова Георгиева сума в размер на 3 165.29 лв., от които 1316.07 лв. главница и 1849.22 лихва, както и дължимата лихва до окончателното погасяване на вземането, представляваща неправомерно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете, установено с разпореждане № 4349 от 20.05.2011 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 КСО при ТП на НОИ - гр. Добрич с дължимото на касаторката парично обезщетение за безработица.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,